Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Кой печели от търговската война на Тръмп?

Много компании внезапно осъзнаха колко са зависими от Китай и започнаха да насочват вниманието си към алтернативи

Кой печели от търговската война на Тръмп?

Робот сервира храна в ресторант в Банкок, Тайланд. Снимка: Ройтерс

Моментът на действие беше много добре изчислен: само ден преди американските и китайските представители да се срещнат в Пекин, за да търсят изход от взаимно рушащия митнически спор в мъчително дълги разговори, Европейският съюз произведе новина, уж от нищото - Европейският парламент гласува за Търговско споразумение със Сингапур, с което се намаляват всички мита между двете страни в рамките на пет години.

Споразумението обаче е само първа стъпка: Европейската комисия иска да направи от договора модел за други двустранни договори със страни от Югоизточна Азия. През следващите години подобни споразумения ще последват с други членове на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), а накрая ще последва голям пакт с цялата федерация АСЕАН, която включва десет държави.

За страните от Югоизточна Азия преговорите с ЕС се случват в подходящ момент: страните от региона са решени да се възползват от американско-китайския търговски спор, предизвикан от американския президент Доналд Тръмп. Правителствата и компаниите от Югоизточна Азия се надяват на повече инвестиции, икономически растеж и по-голям дял от пая. И шансовете им са добри.

Това е резултатът от неотдавнашен анализ на германската търговска и инвестиционна агенция за насърчаване на външната търговия (GTAI). Експерти от държавната агенция очакват десетте държави от АСЕАН да бъдат сред големите бенефициенти от напрежението между САЩ и Китай.

„В Югоизточна Азия всичко в момента е точно", заяви пред Die Welt наскоро Фолкер Трейер, председател на отдела за външната търговия в Германската индустриална и търговска камара. През последните години компаниите са прехвърляли сериозна добавена стойност от Китай към страните от АСЕАН.

В рамките на федерацията АСЕАН обаче влизат много различни национални икономики - от богатата град държава Сингапур до островната държава Индонезия, най-населената страна в света след Китай, Индия и САЩ.

Различията в икономическата мощ са значителни: най-богатата държава от АСЕАН - Сингапур, генерира брутен вътрешен продукт на глава от населението от 61 239 долара през 2018 г. - над 40 пъти повече от най-бедните членове на асоциацията Камбоджа и Мианмар. И може би затова и десетте страни от Югоизточна Азия вероятно ще се възползват в различна степен от китайско-американската търговска война. 

Още по темата

Отвореният Сингапур е истински център за инвестициите и търговията - много банки и компании от взискателни към технологиите индустрии, като фармацевтиката и машиностроенето, вече имат сериозно присъствие. Много германски и европейски компании разполагат със седалище в региона.

В действителност през 2017 г. градът държава привлече около 45% от 137-те милиарда долара глобални инвестиции в региона. Сингапур вероятно ще продължи да се възползва непропорционално от интереса към региона, макар че е вероятно теглото да се измени.

По-специално Виетнам вероятно ще остане във фокуса на инвеститорите. „Страната се е превърнала в алтернатива на Китай като добро производствено място поради по-ниските разходи за труд и увеличаването на ноу-хауто и придобива все по-голяма привлекателност чрез споразуменията за свободна търговия", се казва в доклада на GTAI.

Иначе още през миналата есен Масимилиано Кали, главен икономист на Световната банка, прогнозира кои държави биха могли да се възползват, ако глобалните потоци от стоки променят движението си в резултат на конфликта между САЩ и Китай.

Според неговите сметки, които сега са остарели поради затягане на санкциите и от двете страни, Виетнам ще бъде големият бенефициент от търговския спор: страната вече изнася много продукти, които Китай също продава, в САЩ. Това се отнася и за Малайзия и Тайланд, които са сравнително богати за региони и от известно време работят за подобряване на своите вериги за създаване на стойност.

По-специално, електронната индустрия в двете страни може да се възползва от конфликта: „Търговската война между САЩ и Китай ускорява тенденцията, която продължава от години", се казва в документа на GTAI. „Компаниите за електроника пренасят част от своята добавена стойност от Китай в Югоизточна Азия“.

И въпреки че Поднебесната империя продължава да играе доминираща роля в глобално разпокъсаните производствени вериги на електронната индустрия, други страни от региона са успели да привлекат през миналите години много производители, пишат експертите. „Този тренд се ускорява и заради търговската война, защото САЩ изискват мита точно за високотехнологични продукти“.

Преместванията на производствата водят до модернизиране на местната промишленост за засегнатите страни, особено в Малайзия и Тайланд. И тази тенденция вероятно няма да се забави дори ако Китай и САЩ успеят да прекратят търговския си спор - тъй като конфликтът накара много компании да осъзнаят колко са зависими от Китай в момента и да насочат вниманието си към алтернативи.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

2
 
1
 
2
преди 1 година
Няма профилна снимка
Власти Китая резко увеличили вливания кредитов в банковскую систему и экономику в надежде поддержать рост, угасающий на фоне торгового конфликта с США.
После того как экспорт из КНР в декабре рухнул на 4,4%, а темпы роста ВВП замедлились до минимума за 28 лет, китайские банки, финансируемые ЦБ, расчехлили кредитную «базуку», закачав в экономику беспрецедентный объем нового долга.
Причем эффективность этого кредитного «допинга» постоянно снижается: если до 2008 года долг рост лишь незначительно быстрее, чем ВВП, то в последнее десятилетие это расхождение стало более чем трехкратным. С 2007 года долг вырос на 25 триллионов долларов, а экономика - лишь на 7,6 трлн.
Иными словами, на каждый доллар нового долга в Китае создается лишь 33 цента нового ВВП.
Де-факто китайская экономика превращается в «финансовую пирамиду», проценты по кредитам съедают около 20% китайского ВВП, а обслуживание накопленного долга происходит за счет дальнейшего увеличения долга, замыкая ситуацию в порочный круг.
Когда китайский кредитный пузырь схлопнется, под ударом окажется вся мировая экономика.
4
 
9
 
1
преди 1 година
Кой печели от търговската война на Тръмп?

Единствено фирмите у щатите, кои работят с д'жулязу и 'алумин.

Още от Анализи
Беларус се сблъсква с още по-силна вълна изтичане на мозъци