Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Кои са уроците от първите 70 години на Народната република в Китай

За да постигне своите амбиции, страната трябва да преодолее три значими предизвикателства

Кои са уроците от първите 70 години на Народната република в Китай

Парадът по случай 70-годишнината на 1 октомври. Снимка: Ройтерс

Празнувайки 70-годишнината на Народната си република, Китай може да се похвали с едно от най-впечатляващите развития в историята. Китайският дял в глобалната икономика нарасна с над 13 процентни пункта до 18 на сто, което избави стотици милиони от бедността. Делът на Обединеното кралство в световния БВП по време на индустриалната революция е нараснал само с 2,1 процентни пункта. 

Китай също така послужи като зрелищна лаборатория за икономически експерименти: неговите стратегии през тридесетте години до 1979 г. бяха драстично различни от отварянето и реформите, които започнаха след това. Можем да извлечем четири основни урока от опита на Китай, пише за Financial Times Давид Даокуи Ли, главен икономист на New Development Bank и професор от университета Цинхуа в Пекин.

Още по темата
Първият урок е значението на подобряването на човешкия капитал и инфраструктурата. Между 1949 и 1979 г. продължителността на живота почти се удвоява от 35 на 66 години. От 1949 до 1982 г. нивото на неграмотност сред пълнолетните намалява от 80% на 23%. Равенството между половете пък е постигнато в началното образование. Без тези постижения бързият растеж след отварянето през 1979 г. и реформите не би бил възможен.

Вторият урок е, че основната полза от глобализацията е способността за учене от най-добрите практики в световен мащаб. Взаимодействието с чуждестранни компании принуди китайските правителствени служители, предприемачи и работници да възприемат международни стандарти. Икономистите Адам Смит и Дейвид Рикардо сгрешиха: образованието, а не печалбата от абсолютни или сравнителни предимства е реалната полза от свободната търговия.

Третият урок е по-малко очевиден и може би най-изненадващ: пазарите са абсолютно ключови за растежа, но не могат да се развият самостоятелно. Съдействащото правителство трябва да акушира процеса. Неокласически икономисти като Милтън Фридман трябва да бъдат изучавани наново. Държавните служители, особено в местните власти, имаха огромни стимули да подкрепят пазара. Те се състезаваха в привличането на капитал и предприятия, за да увеличат данъчните приходи и да получат повишения.

Четвъртият урок е болезнен - научен от бедствията, последвали Големия скок напред и културната революция: контролът върху властта в малката група висши ръководители при демокрацията е от изключително значение. (Демокрацията за цялото население е различен въпрос.) В последните дни на Мао Дзедун на него се гледаше като на бог, но той вземаше пагубни решения въпреки възраженията на своите старши колеги. Както казва президентът Си Дзинпин: властта трябва да бъде ограничена в клетката на институциите. Този урок е особено важен за силните лидери в развиващите се страни.

В бъдеще Китай е в състояние да се присъедини към редиците на страните с висок доход до 2025 г., като се стреми да бъде сред 30-те най-богати големи икономики до 2050 г. По този път икономическата система на Китай вероятно ще еволюира в модерен пазар, в който държавата притежава значителни активи в името на публичните финанси, макроикономическата стабилност и икономическото равенство. Западът ще трябва да се научи да приема тази форма на пазарна икономика.

За да постигне своите амбиции, Китай трябва да преодолее три значими предизвикателства.

Първо, страната трябва да премине от бърз растеж към висококачествен растеж. Това ще изисква справяне с лошите заеми, които спомогнаха за подхранване на двуцифрения ръст. Държавата също трябва да намери начин да удвои размера на населението със среден доход от 400 на 800 милиона, за да генерира вътрешно търсене.

Второто предизвикателство пред Китай е да завърши реформите си и да направи държавните активи, възлизащи на 200 на сто от брутния вътрешен продукт, съвместими с пазарната икономика. Ако възвръщаемостта на държавните активи нарасне с дори само 0,5 на сто, страната ще може да премахне всички данъци върху доходите на физическите лица.

Третото предизвикателство е най-належащо. Пекин трябва да се научи да води в момент, в който САЩ са объркани и параноични. Това може да изисква толериране на атаки от страна на някои американски политици, докато се правят вътрешни реформи, адресира се изменението на климата и се реформира Световната търговска организация.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

2
 
1
 
3
michaelis16 до: deaf
преди 11 месеца
не бери грижа за тех китайците не са иддиоти кат тебе ... :)))
3
 
3
 
2
преди 11 месеца
Няма профилна снимка
СССР се разпадна на 71-та си година. Така че Китай да внимава.

Цитат от статията:

"Пекин трябва да се научи да води,(!),в момент,в който САЩ са объркани и параноични."

Няма да коментирам тази спекулативна глупост,само направете следното - влезте в Гугъл и прочетете какво пише във вестника "Китай днес",(на български),или в сайта на Китайското радио за чужбина,(на български),и сами си отговорете дали Китай може да "води".
0
 
2
 
1
преди 11 месеца
Няма профилна снимка
Интересен е този материал, защото авторът говори и предлага неща, които не се чуват у нас, а и обикновенно биват зклеймявани, ако се говорят. Бъдещето ще покаже къде е истината. Може и да е на съвсем друго място.

Още от Анализи
Защо Тръмп отказа да заклейми белия национализъм?