Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Коронавирусът разкрива рисковете от финансовия ливъридж

Този път капиталовите пазари, а не банките, трябва да се реформират

Коронавирусът разкрива рисковете от финансовия ливъридж

Снимка: Getty

Кризите разкриват крехкостта. Тази не е изключение. Освен всичко друго, коронавирусът разкри крехкостта във финансовата система. Това не е изненадващо. Както преди, разчитането на високия ливъридж като вълшебно средство за повишаване на печалбите доведе до частни печалби и публични спасителни мерки. Държавата, под формата на централни банки и правителства се наложи да спасява финансите в гигантски мащаби. Тя трябваше да го направи. Трябва да се поучим от това събитие. Миналия път бяха банките. Този път трябва да погледнем и към капиталовите пазари, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Последният доклад на МВФ за глобалната финансова стабилност описва шоковете: спадащи цени на акциите, растящи рисковие при спредовете по заемите и потъващи цени на петрола. Както обикновено имаше полет към качествените активи. Ликвидността пресъхна дори на традиционно дълбоките пазари. Инвеститорите с голям ливъридж бяха изложени на силен стрес. Натискът относно финансирането на развиващите се икономики беше особено ожесточен.

Още по темата

Мащабът на финансовото разстройство отразява отчасти размера на икономическия шок. Той е и напомняне за това, на което ни учеше покойният Хаймън Мински: дългът причинява нестабилност. След световната финансова криза задлъжнялостта продължи да нараства. По-специално, задлъжнялостта на нефинансовите компании се повиши с 13 процентни пункта спрямо глобалния БВП между септември 2008 г. и декември 2019 г. Задлъжнялостта на правителствата, които поеха голяма част от тежестта след финансовата криза, скочи с 30 процентни пункта. Това пренасочване на бремето върху раменете на правителствата сега ще се случи отново, в огромен мащаб.

Докладът на МВФ прави ясен обзор на уязвимостите. Значителни рискове идват от мениджърите на активи, които са принудени да продават, части от нефинансовия корпоративен сектор с голям ливъридж, някои развиващи се страни и дори някои банки. Въпреки че последните не са в центъра на проблема, причините за безпокойство остават въпреки скорошното им укрепване. Този шок, според доклада, вероятно ще бъде още по-силен, отколкото се предвижда в стрес тестовете на МВФ. Банките остават институции с голям ливъридж, особено ако използваме пазарни оценки за активите. Както се отбелязва в доклада: „Средната им пазарна капитализация е по-висока, отколкото през 2008 г. само в САЩ.“ Шансовете банките да се нуждаят от повече капитал не са малки.

Именно капиталовите пазари са в основата на тази сага. Разкриват се конкретни истории. Банката за международни разплащания (БМР) проучи един странен епизод в средата на март, когато пазарите за референтни държавни облигации изпитаха изключителни смущения. Това се случи поради принудителната продажба на ДЦК от инвеститори, които искаха „да използват малки разлики в доходността чрез използване на ливъридж“. Това е типът „дълга-къса стратегия“, станала прословута след фалита на фонда Long Term Capital Management през 1998 г. Освен това е стратегия, уязвима към нарастващата волатилност и намаляващата ликвидност на пазара, които причиняват загуби от преоценяването с пазарните стойности. Тогава, когато настъпи марджин изискването, инвеститорите са принудени да продават активи, за да погасяват заемите.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
„Облагай и харчи” е новата икономическа мантра