Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Краят на имиграцията от ЕС ще преоформи британската икономика

Месопреработвателната индустрия на Острова е показателна за предизвикателствата

Краят на имиграцията от ЕС ще преоформи британската икономика

Снимка: Bloomberg

Наскоро изтече крайният срок за гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания, да кандидатстват за право на престой, което предизвика загриженост какво ще се случи с хората, които не са кандидатствали навреме. Но по-вълнуващата история е за броя на кандидатствалите. Към март имаше 5,3 милиона заявления от почти 5 милиона лица за „уреден“ или „предварително уреден“ статут (някои хора кандидатстваха два пъти). Според всички сведения оттогава е имало втурване в последния момент, пише Сара О’Конър за Financial Times.

Но през 2019 г. Министерството на вътрешните работи изчисли, че общият брой на хората, отговарящи на условията за кандидатстване по схемата, е само между 3,5 и 4,1 милиона. Заявленията на хора от Румъния и България са достигнали съответно 918 000 и 284 000 до март, макар че последните официални оценки на населението им на Острова са за съответно 370 000 и 122 000 души. Някои заявления ще бъдат от допустими членове на семейството или от хора, напуснали Великобритания. Въпреки това изглежда очевидно, че оценките за миграцията в Обединеното кралство са „напълно неадекватни поне от средата на 2010 -те“, както пише икономистът Джонатан Портес.

Иронично е, че научаваме колко голяма е била европейската миграция в Обединеното кралство в момента, в който сме изправени пред живот без нея. За прозрение как ерата на свободното движение в ЕС трансформира някои части на британската икономика, е достатъчно да разгледате фабриките, които преработват нашата храна.

Този сектор, силно разчитащ на работници от ЕС, беше постоянно изправен пред развръзка, тъй като новият имиграционен режим на правителството след Брекзит спря най-нископлатената миграция. Но пандемията ускори кризата, като накара много работници от ЕС с установен статут да се приберат вкъщи (никой не знае колко). При преработката на месо, където работниците от ЕС представляват над 60% от персонала, работодателите страдат от остър недостиг на работна ръка.

Още по темата

Работодателите често се оплакват, че британците просто не кандидатстват за тези работни места. Но погледът върху текущите обяви за работа дава представа защо. 12-часовите смени във фабриките за храни са често срещани, обикновено по модела „4 дни дневна, 4 дни почивка, 4 дни нощна”, като работниците се очаква да приемат комбинация от дневни и нощни смени. Една обява за работник в пекарна гласи: „Ще работите от 6:00 до 18:00 или от 18:00 до 6:00, включително през уикендите." Друга предупреждава кандидатите за 12-часовите нощни смени (плащат се по 9,12 паунда на час), в които „ще работите на крак по време на смяната“. В много обяви се казва: „От вас ще се изисква да бъдете гъвкави, за да отговорите на нуждите на бизнеса.“

Трудно е да си представим как бихте могли да се справите с работа с дълги и променливи часове, ако трябва да уредите предварително грижи за деца или наистина имате някакви отговорности извън работата. Дори и да можете, има по-малко взискателни работни места с по-стабилни смени, които плащат подобна заплата. Работните места във фабриките за храни са поносими за определена група работници мигранти, които идват без хора, за които да се грижат и живеят в общи квартири. Ник Алън, главен изпълнителен директор на Британската асоциация на месопреработвателите, казва, че затова работните места са се развили по този начин. „Ако трябва да сме честни, моделите на работа се развиха около това, че има работници извън Обединеното кралство, чиято цел е да останат три години, да спечелят много пари и да се приберат у дома.“

Той казва, че местоположението на работните места също се е променило - от по-малки кланици из цялата страна до много малка група от големи в селските райони (защото е по-лесно да се доставят животните там). „Цялата структура на индустрията се промени“ през десетилетията, посочва Алън. „Това доведе до определен модел, който вероятно трябва да се промени.“

Алън коментира, че заплащането на новонаеманите вече е нараснало: „Виждам обяви за работни места на начално ниво с годишна заплата от 22 000 британски лири, докато преди две години тя беше 18 000“. Той говори с членовете на асоциацията за промяна на техните работни модели, но предупреждава, че няма да е лесно. Иймън О’Хърн, шеф в профсъюза на GMB, казва, че изпитва „известна симпатия“ към работодателите в сектора, тъй като това са бизнеси с големи обеми и ниски маржове, безмилостно притиснати от мощните супермаркети. Месото във Великобритания е сред най-евтините в Западна Европа. „Мисля, че не можем да водим дебат или преглед на баланса между професионалния и личния живот в нашите общности без да преразгледаме пазарната мощ на търговците на дребно“, споделя той.

Неискрено е от страна на работодателите да казват, че британците никога няма да вършат тази работа. Но е и наивно да вярваме, че проблемите ще изчезнат за една нощ, ако просто вдигнат заплатите и реализират по-малко печалба. В този сектор ерата на свободното движение засегна всичко - от ритъма, сигурността и местоположението на работата до цените в магазините, с които привикнахме.

Работници от ЕС белязаха Обединеното кралство дълбоко. Ако те не се върнат, свикването да живеем без тях ще ни преоформи отново. 

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Собствената икономика е най-големият враг на Русия