IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Култът към личността на Си Дзинпин е опасност за Китай

В комбинация с управление на комунистическата партия обикновено е рецепта за бедност и бруталност

09:38 | 19.09.21 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Китайските деца на само 10 години скоро ще бъдат задължени да ходят на уроци по мисленето на Си Дзинпин. Преди да навлязат в тийнейджърството, от учениците ще се очаква да научат истории за живота на китайския лидер и да разберат, че „дядо Си винаги се е грижил за нас“, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Това трябва да бъде аларма за съвременния Китай. Държавното почитане на Си е ехо от култа към личността на Мао Дзедун - а с него и преупреждение за глада и терора, предизвикани от Мао по време на Големия скок напред и Културната революция. От Русия на Сталин през Румъния на Чаушеску до Северна Корея на Ким Ир Сен и Куба на Кастро, комбинацията от култ към личността и управление на комунистическата партия обикновено е рецепта за бедност и бруталност.

Тези сравнения може да изглеждат пресилени, като се има предвид богатството и модерността на съвременен Китай. Икономическата трансформация на страната през последните десетилетия беше забележителна, подтиквайки Пекин да популяризира „Китайския модел“, от който светът може да се поучи.

Но е важно да се прави разлика между „Китайския модел“ и „Моделър Си“. Китайският модел на реформи и отваряне, въведен от Дън Сяопин, се основаваше на отхвърляне на култа към личността. Дън призова функционерите да „търсят истината във фактите“ - политиката трябва да се ръководи от прагматично наблюдение на това, което работи, а не от грандиозните изявления на председателя Мао. 

За да се позволи на ръководителите да експериментират с нови икономически политики, беше от решаващо значение да се прекъсне страхът и догмата, свързани с всемогъщия лидер. Мандатността на китайските президенти бе въведена през 1982 г., ограничавайки всеки лидер до два петгодишни мандата. В годините след Дън Китай успял да извърши два лидерски прехода - от Дзян Дзъмин към Ху Дзинтао и от Ху към Си през 2012 г.

Мандатността беше предназначена и за решаване на проблема с наследяването, който често измъчва еднопартийните държави. Колективното ръководство на партията трябваше да има повече значение от харизматичното ръководство на един-единствен човек.

Но в ерата на Си китайската комунистическа партия отново възприе култа към личността. Тя вгради мислите на Си Дзинпин в своята конституция на конгрес през 2017 г. Това беше чест, предоставяна преди само на един друг лидер, докато беше още на власт - Мао. През 2018 г. бе премахната мандатността на президентския пост от епохата на Дън, отваряйки пътя на Си да управлява десетилетия, ако не и доживот.

Настоящото засилване на култа към Си прилича на подготовка за партийния конгрес през следващата година, на който желанието на китайския лидер да остане на власт завинаги ще трябва да бъде подпечатано от партията, която той контролира.

Последна актуализация: 18:43 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 2 rate down comment 5
kmilchev
преди 2 години
Не че нещо, но именно Мао е човекът, който връща много земи обратно на Китай. А и ги прави от 450 милиона до почти 1 милиард население само за 30 години. А на днешно време населението им е вече над 1,4 милиарда именно заради него.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 3 rate down comment 2
bgMan
преди 2 години
Съгласен. Никога в историята култ към личност, особено пък комунист и управление на комунистическа партия не е дало нищо на хората освен диктатура, бедност, насилие и подтискане на всичко читаво и прогресивно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 0
IQ96
преди 2 години
За съжаление, има много истина в статията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още