Култът към личността на Си Дзинпин е опасност за Китай

Китайските деца на само 10 години скоро ще бъдат задължени да ходят на уроци по мисленето на Си Дзинпин. Преди да навлязат в тийнейджърството, от учениците ще се очаква да научат истории за живота на китайския лидер и да разберат, че „дядо Си винаги се е грижил за нас“, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Тези сравнения може да изглеждат пресилени, като се има предвид богатството и модерността на съвременен Китай. Икономическата трансформация на страната през последните десетилетия беше забележителна, подтиквайки Пекин да популяризира „Китайския модел“, от който светът може да се поучи.

Но е важно да се прави разлика между „Китайския модел“ и „Моделър Си“. Китайският модел на реформи и отваряне, въведен от Дън Сяопин, се основаваше на отхвърляне на култа към личността. Дън призова функционерите да „търсят истината във фактите“ - политиката трябва да се ръководи от прагматично наблюдение на това, което работи, а не от грандиозните изявления на председателя Мао. 

За да се позволи на ръководителите да експериментират с нови икономически политики, беше от решаващо значение да се прекъсне страхът и догмата, свързани с всемогъщия лидер. Мандатността на китайските президенти бе въведена през 1982 г., ограничавайки всеки лидер до два петгодишни мандата. В годините след Дън Китай успял да извърши два лидерски прехода - от Дзян Дзъмин към Ху Дзинтао и от Ху към Си през 2012 г.

Мандатността беше предназначена и за решаване на проблема с наследяването, който често измъчва еднопартийните държави. Колективното ръководство на партията трябваше да има повече значение от харизматичното ръководство на един-единствен човек.

Но в ерата на Си китайската комунистическа партия отново възприе култа към личността. Тя вгради мислите на Си Дзинпин в своята конституция на конгрес през 2017 г. Това беше чест, предоставяна преди само на един друг лидер, докато беше още на власт - Мао. През 2018 г. бе премахната мандатността на президентския пост от епохата на Дън, отваряйки пътя на Си да управлява десетилетия, ако не и доживот.

Настоящото засилване на култа към Си прилича на подготовка за партийния конгрес през следващата година, на който желанието на китайския лидер да остане на власт завинаги ще трябва да бъде подпечатано от партията, която той контролира.