Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Кървавата година на преход

Америка не може да подобри ужасното местно управление на Афганистан, пораждащо недоволствата, от които се възползват талибаните

Кървавата година на преход

Снимка: Ройтерс

Измина малко повече от година, откакто НАТО официално приключи бойната си мисия в Афганистан. Алиансът остави там 13 000 военни, които да "обучават, съветват и помагат" на афганистанските сили за сигурност, поемащи водещата роля в борбата с талибаните.

Америка осигури почти половината от чуждестранните войски (плюс още 3000 души за антитерористични операции срещу останките на Ал Кайда). Дванадесетт месеца по-късно т.нар. преход изглежда зле. В Афганистан рязко се влошават както политическата обстановка, така и сигурността, пише в цитиран от БТА анализ Economist.

През 2015 г. талибаните, решени да използват изтеглянето на западните сили, продължиха обичайното си пролетно настъпление доста по-дълго, като продължиха и в началото на зимния период. Сега бунтовниците контролират повече територия от когато и да било, откакто американските сили свалиха от власт талибаните през 2001 г.

Сред нанесените напоследък удари бяха краткотрайното, но потресаващо превземане на северния град Кундуз от талибаните през септември; нападението миналия месец срещу летището на южния град Кандахар - една от най-силно охраняваните бази в страната, при което загинаха най-малко 50 души; и смъртта на шестима американци близо до военновъздушната база "Баграм" на 21 декември. 

Още по темата

Най-лошото от всичко е постепенният упадък на властта на правителството в южната провинция Хелманд. Районът беше отвоюван от контрола на талибаните през 2009-2011 г. на висока цена, включително американски и британски жертви.

Напоследък талибаните настъпват от юг и север към провинциалната столица Лашкар Гах. От 13 окръга в Хелманд сега пет са контролирани от талибаните, включително ключовите окръзи Муса Кала и Сангин, а за други пет или повече се води борба. Миналата седмица американските специални сили в окръг Над Али бяха подложени на масиран обстрел; един човек беше убит.

Възвръщането на Хелманд, която е сърцето на произвеждащите опиум райони в Афганистан, е приоритет за талибаните, които отчаяно се стремят към парите от търговията с наркотици. Талибаните контролират една десета от почти 400-те окръга в Афганистан и се борят за още една десета.

Засилването на боевете взема своето от афганистанската армия и полиция, които наброяват 352 000 души. Миналата година те понесоха с 28 процента повече загуби, отколкото през 2014 г.: 16 000 жертви, от които около 7000 с фатален завършек. Смята се, че са загинали и около 6500 цивилни. Жертвите сред бунтовниците също са се увеличили. Предполага се, че бойната сила на талибаните в момента е между 40 000 и 60 000 души.

Насилието се разраства на фона на до голяма степен нефункциониращото правителство в Кабул, неуспеха на дипломатическите опити за започване на мирен процес миналата година, разделението сред талибаните и липсата на дългосрочна американска стратегия за Афганистан.

Сформираното преди 15 месеца правителство на националното единство в много отношения е по-добро от предишното, оглавявано от непостоянния Хамид Карзай. Президентът Ашраф Гани и ръководителят на изпълнителната власт Абдула Абдула, който се нареди на второ място на спорни избори, се разбират доста добре.

Те приветстват западната подкрепа в областта на сигурността и предприемат полезни стъпки за справяне с корупцията в страната. Но борбата за ключови правителствени постове между съперничещи си поддръжници и етнически групи лишава от ръководители някои министерства и оставя провинции без губернатори. Не на последно място постът министър на отбраната продължава да е вакантен.

В правителството изглежда се появява разделение заради опитите на Гани да ангажира Пакистан. Много афганистанци отдавна смятат южния си съсед за дестабилизираща сила. Дори днес на негова територия са се установили талибански лидери.

Гани иска Пакистан да помогне за довеждането на талибаните на масата за преговори, което да подготви почвата за мир и икономическо възстановяване. Но след като в началото на декември той беше посрещнат с почести в пакистанската столица Исламабад, неговият ръководител на службата за национална сигурност подаде оставка от възмущение (макар че преди това вероятно е бил принуден да се оттегли заради поредица от провали в областта на сигурността).

Създаден беше нов Съвет за защита и стабилност начело с бившия командир Абдул Расул Саяф като обединителен център на съпротивата срещу възприетия от Гани по-мек подход към Пакистан.

Но въпреки обещанията на пакистанския министър-председател Наваз Шариф и влиятелния главнокомандващ на армията генерал Рахил Шариф, че ще призоват талибаните да убиват по-малко и да преговарят повече, има слаби признаци за напредък. Това може да е така, защото ръководителите на разузнавателните дейности на "дълбоката държава" в Пакистан все още предпочитат Афганистан да бъде слаб и обхванат от хаос или защото самият Пакистан, който води борба на живот и смърт със сродната на талибаните организация "Техрик-е-талибан Пакистан", може да няма контрола, който имаше някога.

Междувременно сред афганистанските талибани се води борба за власт. Когато правителството на Гани обяви през юли, че лидерът на талибаните молла Омар е умрял в болница в Карачи преди повече от две години, това доведе до оспорване на властта на заместника на молла Омар и фактически наследник молла Ахтар Мансур.

Докато се смяташе, че Омар все още е жив, молла Мансур успяваше да потуши несъгласието, като в същото време, както се твърди, трупа значителни печалби от търговията с опиум. Но участието му в прикриването на смъртта на лидера, предполагаемата му близост с Пакистан и заинтересоваността му от започване на диалог с афганистанското правителство, преди да стане известна смъртта на Омар, подкопават неговата легитимност.

Други оспорват неговото лидерство, а в някои райони "Ислямска държава" успява да изтласка талибанските бойци и да установи позиции. За да покаже, че нито омеква пред правителството в Кабул, нито се превръща в инструмент на пакистанската служба за военно разузнаване, молла Мансур трябваше да поведе бунта с двойно по-голямо ожесточение. А докато смятат, че печелят, талибаните нямат стимул да преговарят за мир.

Но дори след изтеглянето миналата година на 100-те хиляди „най-добри войници в света", както ги нарича Майкъл О'Ханлън от института "Брукингс" във Вашингтон, талибаните не постигат решителния напредък, на който се надяваха. Неотдавнашните им победи в Хелманд са малки. Те контролират едва 5 процента повече население, отколкото преди, и заплашват малко от големите градове. А въпреки тежките загуби афганистанските сили до голяма степен удържат своите позиции.

В същото време президентът Барак Обама беше принуден да наруши необмисленото си обещание да изтегли всички американски войски от Афганистан до края на годината. Но за учудване на своите военни съветници той продължава да говори за съкращаване на силите там до 5500, преди да напусне поста през януари 2017 г. Има голяма вероятност това решение също да бъде преразгледано.

Необходимо е Обама да помисли как да помогне на афганистанското правителство да изкара още една със сигурност тежка година. Той би трябвало да предостави на афганистанските сили въздушна подкрепа като тази, която получават правителствените сили в Ирак за борбата с ИД. А според О'Ханлън той би трябвало да разшири мисията за обучение, като осигури още 3000 инструктори, които да работят с армията.

Една от причините за неуспехите в провинция Хелманд е, че има твърде малко инструктори.

Америка не може да подобри ужасното местно управление, пораждащо недоволствата, от които се възползват талибаните. В най-добрия случай стабилизирането на положението ще даде повече време на добронамерените Гани и Абдула да се организират. Това може да изглежда като слаба надежда, но е много по-добре от алтернативите.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Деляна Петкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

1
 
0
 
5
Иван Митев до: ing5rov
преди 5 години
Съвременните стопански проблеми не са от намеса на някакви политици, а от регресивно влияние на прилагана сгрешена парична система.
При условия на тази държавна грешка политиците са със съдба на жертви и от тях не зависи поява на стопански просперитет.
3
 
9
 
4
преди 5 години
ето още малко фотоси от Афганистан преди да започне войната там, че тея са били по-развити и от нас по тогавашното време ... плажове, летища, хотели, университети .....

http://imgur.com/gallery/tPYm2
3
 
8
 
3
michaelis12 до: george353
преди 5 години
я погледни какви са били Афганистан преди 1970 и сега от как са се появили отровните американци от 80те да очучават Осамата Бил Гладен срещу СССРа и да им внасят "ред и демокрация" ..... Това правят американците дестабилизират държавите и ги връщат с камиларската религия едно 300г. назад включая и наща държава, добре само,че нямаме още Ислямизация ....

http://twitpic.com/show/large/chn3ne
1
 
10
 
2
преди 5 години
Няма профилна снимка
Това беше повече от ясно. Едва ли някой си е представял че микс от мега корупция, радикален ислям, и американска външна политика ще доведат до просперитет.
11
 
18
 
1
преди 5 години
Абе има ли държава по света освен Германия ,дето да са влезли да я оправят американците и после да не е хаос за много години след изгонването им ?!

Още от Анализи
Ще издържат ли енергийните мрежи на ВЕИ?