Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Лагард не направи „каквото е необходимо”

Тя предизвика опасения, че ЕЦБ вече не може да действа като стабилизираща сила за валутния съюз

Лагард не направи „каквото е необходимо”

Лагард не оправда доверието. Снимка: Bloomberg

Кристин Лагард току-що осуети опита на Европа да отговори на епидемията от Covid-19, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Още по темата
Очакваше се президентът на Европейската централна банка да покаже в четвъртък, че ще подкрепи кредиторите, бизнеса и правителствата в справянето им с безпрецедентна здравна криза. Това беше шансът й да повтори своя предшественик Марио Драги, който помогна за облекчаване на кризата с държавния дълг през 2012 г., като заяви, че ще направи „каквото и да е необходимо“, за да спаси еврото. 

Вместо това, на драматична пресконференция, тя отстъпи от прочутия ангажимент на Драги. „Ние не сме тук, за да затваряме спредовете“, отговори тя на въпрос на журналист, казвайки по същество, че не е нейна работа да слага таван върху доходността на държавните облигации.

По-късен опит за изясняване в интервю за CNBC не успокои инвеститорите. Доходността по 10-годишните ДЦК на Италия и Гърция нарасна с 50 базисни пункта или повече за деня до съответно 1,82% и 1,99%. Дори лихвите по дълга на Испания, Португалия и Франция се повишиха значително. Това все още са управляеми нива, но внезапният скок е притеснителен.

Изявлението на Лагард е технически коректно, но ужасно по отношение на посланието. Тя е права, че мандатът на ЕЦБ е да поддържа инфлацията малко под 2%. Спредовете в доходността между държавните облигации на различни страни трябва да отразяват фактори като тяхната фискална надеждност и перспективите за растеж.

Въпреки това, както еврозоната разбра много добре по време на дълговата криза в началото на десетилетието, съществува риск инвеститорите да сметнат, че една затруднена държава ще напусне единната валута (и следователно нейните облигации ще бъдат преденоминирани в нова обезценена валута). В резултат на това инвеститорите ще изискват по-висока доходност по облигациите на тази страна, независимо от кредитоспособността на правителството й. Драги в своята прочута реч от 2012 г. елиминира този така наречен „риск от преденоминация“, като по същество обеща да защити дълга на всички членове на еврозоната. Изявлението на Лагард рискува да задейства този риск отново, и то в най-лошия възможен момент.

Имаше големи надежди относно пакета от мерки на Лагард в четвъртък. Тази седмица Италия обяви значително фискално стимулиране от 25 милиарда евро, за да подкрепи здравната си система и работниците, след като търсенето се срина по време на карантината в цялата страна. Други страни, включително Франция и Испания, може да последват примера. Лагард трябваше да даде да се разбере, че ЕЦБ ще защити тези държави членки от пазарна атака, докато те предприемат въпросните усилия. Една мащабна програма за покупки на държавни облигации, придружена от ясен ангажимент, щеше да свърши добра работа.

Вместо това ЕЦБ избра първо целенасочен отговор. В пакета има някои впечатляващи мерки, включително щедра схема на евтини заеми за банките. В безпрецедентна стъпка надзорният орган на ЕЦБ също понижи своите пруденциални изисквания към банките, за да се опита да осигури повече кредитен приток към икономиката. Централната банка се разграничи от по-нататъшното намаляване на лихвите, но отпусна допълнителни 120 милиарда евро за покупка на облигации, насочени предимно към корпоративния сектор.

Този пакет в известен смисъл беше проектиран умело, но в него липсваше ключов елемент: Макар Лагард да каза, че ЕЦБ ще бъде гъвкава при избора кои държавни облигации да купува, не се спомена за отхвърляне на нейните лимити за това колко дълг може да се купува от всяка държава членка. Тези ограничения са основната пречка за по-голяма програма за изкупуване на облигации.

Възможно е Лагард да се опитва да поддържа натиска върху политическите лидери на еврозоната, за да увеличат разходите и да разработят координиран фискален отговор на коронавируса. Тя каза, че настоящият шок ще се нуждае „преди всичко” от отговор от страна на правителствата. Министрите на финансите в еврозоната ще се срещнат в понеделник. Германия предприе някои целеви мерки, но те не са особено масирани.

Но ако това е фискално въжеиграчество, то би било безразсъдна игра от страна на Лагард. Еврозоната води тежка битка с огромна потенциална човешка и икономическа цена. Централна банка не може да се оправи сама, но най-малкото трябва да осигури успокояващо присъствие, за да не се налага политиците и банките да се справят с пазарна паника.

В четвъртък Лагард направи точно обратното, като предизвика опасения, че ЕЦБ вече не може да действа като стабилизираща сила за валутния съюз. Призраците на кризата с държавния дълг отново обладават Европа.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
2
 
3
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
това не са очи на човек, който знае какво прави, а очи на отчаяна жена натоварена с прекомерна власт. проблема не са лихвите и нелихвите, а фундамента, на който се крепи Европейската икономика.
0
 
2
 
2
преди 6 месеца
Мисля, че е правилна рекцията на Лагард, да не се понижава лихвата. То и няма накъде. Относно завишаване на паричната емисия, не трябва да се отива в тази посока. ЕЦБ трябва да остави нещата да се саморазвиват, като дори някои може да фалират. Относно фискалните стимули, за които ЕЦБ съветва правителствата - там има потенциал, но само за някои правителства. Немците могат, но италианцли, гърци, не могат да правят фискално стимулиране, заради големите дефицити и дългове. Всички трябва да се върнат към нормалността и да се простират според чергата си. А да видими Лагард ще може ли да направи това, дали има по-големи топки от Драги.
3
 
5
 
1
преди 6 месеца
Заради неправилно въведено в употреба евро възникват европейски икономически щети. Днес много държави от еврозоната са в прикривана икономическа криза.
Коронавирусът е с качество на силен стимулатор за нови европейски икономически щети от грешката на Европейската централната банка (ЕЦБ). Ускорено се създава обстановка за призната европейска икономическа криза.
Все още европейската общественост коментира ситуацията с коронавируса и лошите последици, ала пренебрегва съществения причинител за възникващи европейски икономически щети (фаталната грешка на ЕЦБ).

Вариантите са:
1. При неправилно въведени в употреба евро – европейците сме със съдби на жертви на грешката на ЕЦБ. Наличието на коронавирус стимулира за завишаване на европейските икономически щети от грешката на ЕЦБ.
Сега европейските органи пренебрегват фаталната грешка на ЕЦБ. Подходът подпомага за увеличение на европейските щети. Създадени са условия за невъзможно европейско устойчиво развитие.
2. За устойчиво разрешаване на проблема с нарастващите европейски икономически щети е необходимо обществено разобличаване на допусната грешка и ЕЦБ правилно да въвежда в употреба пари.

Още от Анализи
Дали пазарите не са балон, защото трейдърите живеят в такъв?