Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Лихвите губят значението си за монетарната политика

Може би валутните курсове ще излязат на преден план като основен инструмент

Лихвите губят значението си за монетарната политика

Снимка: Bloomberg

От хилядолетия лихвените проценти са основният инструмент за определяне цената на парите. Те са определяли как средновековните кралства финансират далечни завоевания, а модерните нации водят войни. Те засягат всичко - от разходите за храна, подслон и транспорт до здравеопазването и държавните разходи. Дори и най-малката корекция в лихвите се следи внимателно от инвеститори, купувачи на жилища, собственици на фирми, президенти и монарси. 21 век обаче може да отбележи края на тяхната полезност, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.

Инфлацията отдавна е ключов фактор при определяне нивото на лихвените проценти. Но увеличението на цените, някога считано за проклятие, бе удържано през последните десетилетия. Не видяхме значителна инфлация, когато трилиони долари стимули наводниха икономиките след глобалната финансова криза, нито това изглежда вероятно след фискалната и монетарна експанзия на фона на пандемията от Covid-19.

Вместо това светът е в продължителен период на нулева или ниска инфлация. Това започна след усилията на централните банки през 80-те години да ограничат отвързалите се цени през предходното десетилетие и срещна набор от дефлационни сили: преместване на производството към по-евтини дестинации, технологичен прогрес и демографски промени. Дори отрицателните ставки, радикална стъпка, наложена преди няколко години в Япония, Швейцария и еврозоната, бяха до голяма степен неефективни за стимулиране на инфлацията.

Ето защо безпокойството относно официалните лихвени проценти е неоснователно, според трима икономисти, призоваващи Швейцарската национална банка да промени подхода си. „Време е тя да признае, че ставката е закотвена на ниво от -0,75% за повече от шест години, като престана да играе роля като инструмент на паричната политика“, написаха Щефан Герлах, Иван Ленгвилер и Чарлз Виплош във февруарското си изследване „Твърде много от нещо добро: Ниската инфлация в Швейцария.“ Техните препоръки включват публично възприемане на по-висока инфлация, нещо, считано някога за еретично, и насочване на икономиката чрез обменния курс. Този подход би подражавал на Монетарните власти на Сингапур, които използват т. нар. пълзящ фиксинг, който управлява курса на местния долар спрямо кошница от валути.

Методът на Сингапур датира отпреди пандемията и световната финансова криза, като привлекателността му е разбираема. Подобно на Швейцария градът-държава е малък, богат износител и финансов център. Сингапур разглежда валутния курс като най-ефективното средство за провеждане на монетарната политика и поддържане на инфлацията под контрол, предвид размера на местната икономиката. Много от стоките, продавани тук, идват отвън. От своя страна Швейцарската национална банка също се опита да повлияе силно на курса на франка, като дори го ограничи за три години. Тя също така запази силно отрицателния си лихвен процент, който е най-ниският в света. Но централната банка трябва да признае, че валутата е основният инструмент, заяви Ленгвилер, професор от Базелския университет, в телефонно интервю.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
1
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Тези мантри няма да помогнат. Ако реалният лихвен % се качи над 2 - 2,5 (започна от 0,6 а сега е 1.58 промяна за 2 седмици) правителството ще изпадне в ситуация на зомби компания при която да трябва да печата дълг само за да си плаща лихвите по него. Ако намали ОЛП на отрицателни нива както е в Европа и Япония :
1-во не е сигурно че пазарния % ще го последва;
2- ро ще е доказателство, че не могат да се справят със ситуацията.
ФЕД сам се вкара в капана следвайки политиката на Тръмп. Сега можеше да слизат от 3,5 процента, но както казва едни приятел "Алчността никой не я е отменил".
P.S. Една прекрасна валутна война ще се отрази прекрасно на инфлацията.

Още от Анализи
Защо Маркус Зьодер няма да бъде следващият канцлер на Германия