IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Лъжите в нас

Според психолози ние сме по-толерантни към измислици, които един ден могат да се окажат истина

09:40 | 08.05.22 г. 7
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Измамите на лъжците минават по много причини. Една лъжа може в крайна сметка да изглежда тривиална или безобидна. Дребните лъжи могат да бъдат за добро: определено е по-мило да успокоиш разтревожен колега относно новата му прическа, отколкото да се взираш ужасено в темето му, пише за Financial Times научният коментатор Анджана Ахуджа.

Сега психолозите разкриха нов начин, по който приемаме неистините – и той почива на способността ни да си представим бъдещето. Хората са по-склонни да извинят това, което знаят, че е днешна лъжа, ако вярват, че един ден то може да стане истина, особено ако измислицата е в съответствие с техните вярвания. 

Независимо дали въпросната нечестност включва украсяване на автобиография за работа или надценяване на степента на насилието с оръжие, изследванията показват, че хората могат да бъдат психологически подготвени да одобрят морално фалшивата информация. 

Изследванията по темата има отражение както върху политиката, така и върху бизнеса, в които розовите, насочени към бъдещето изявления, са норма. „Резултатите са тревожни, защото хората не могат да проверят кое може да стане истина в бъдеще“, казва Бет Ан Хелгасон, докторант по организационна психология в Лондонското бизнес училище, която ръководи изследването, публикувано този месец в Journal of Personality and Social Psychology.

Докато изследванията на дезинформацията традиционно се фокусират върху разбирането на това как хората са подлъгвани да приемат лъжата за истина, Хелгасон и нейният колега Даниел Ефрон искаха да проучат случаи, в които хората разпознават, че дадено твърдение е фактически невярно, но въпреки това го преценяват като етично приемливо. Те провеждат комбинация от онлайн и лабораторни изследвания с около 3600 участници, които са помолени да направят морални преценки за различни форми на неистина.

В един експеримент, включващ повече от 400 MBA (Master of Business Administration – бел. прев.) студенти от 59 страни, повечето смятат, че е неприемливо да се претендират неоснователно умения за финансово моделиране в автобиография. Но когато бяха помолени да си представят, че бизнес училището на кандидата би могло да предложи летен курс точно по тази тема, тяхното неодобрение се смекчи.

Хелгасон обяснява: „Ако кандидатът потенциално би могъл да усвои умения за финансово моделиране в някакъв бъдещ момент, тогава студентите не смятаха, че е толкова неетично да се твърди, че тези умения се владеят в настоящето, дори и да няма гаранция обучението да се случи."

За съжаление, посочва тя, хората са склонни да надценяват както способностите си, така и скоростта, с която могат да научават нови неща: „Нашето изследване показва, че хората смятат, че не е толкова лошо да излъжат, че имат умения, които могат да придобият в бъдеще, но ако съчетаете това с хора, които наистина не могат да предвидят какви умения ще имат по-нататък, става много опасно.”

Добавянето на условни изявления от рода „ако-тогава“ за това какво може да се случи в бъдеще също така промени възприятията на хората за политическите изявления, за които знаят, че са некоректни. Фалшивото твърдение на демократ, че насилието с оръжие убива 500 души на ден в САЩ - реалната цифра за 2020 г. е една четвърт от това - бе по-вероятно да бъде оценено като вярно, когато участниците бяха помолени да вземат предвид условността, че смъртните случаи могат да достигнат това ниво, ако републиканците разхлабят законите за контрол върху оръжията.

Колкото повече хората се съгласяват със същността на изявлението, а именно, че има твърде много смъртни случаи от огнестрелно оръжие, толкова по-малко вероятно е да смятат лъжата за неетична – и толкова по-вероятно е да заявят желание да я споделят в социалните медии. Клонящи към републиканците участници в изследването са били по-склонни да извинят преувеличеното твърдение на Доналд Тръмп за търговския дефицит между САЩ и Китай, след като са били помолени да прочетат условна информация за това как дефицитът може да се увеличи. Това потвърждава ролята на потвърдителните пристрастия и мотивираните обосновки относно това колко толеранс даваме на неистините.

Комбинацията от прекомерна увереност и мозъчна атака от типа „какво ще стане, ако“ може в крайна сметка да се превърне в път към измамата. Изследователите посочват скандала Theranos като възможен пример. Основателката Елизабет Холмс, която събра над 700 милиона долара в помощ на технология за кръвни тестове, която никога не е съществувала, забележително заяви: „Ще се провалим повече от хиляда пъти, докато накараме това нещо да работи, но ще го получим на 1001-вия път“. Това, че тя вярваше, че нейната чудодейна технология един ден ще съществува, не оправдава лъжата, че технологията съществува в момента. Екстремното условно мислене може да е било нейният проблем.

По същия начин трябва да бъдем нащрек за политически фигури, чиито манипулативен бизнес е постоянното им обещание за бляскаво бъдеще. Неумозримото бъдеще е дар за измамниците, независимо дали става въпрос за безскрупулни предприемачи или безпринципни политици.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 04:56 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

7
rate up comment 1 rate down comment 4
юрист
преди 1 година
Руски крепостен пр0стак- повече нямам какво да ти напиша... Бегом до хоризонта и обратно- с тиквЕници като теб нормален човек не трябва да комуникира- ти омърсяваш всичко нормално в човешкия живот... Руски платен к0п0й- марш в русия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 1
ing5rov
преди 1 година
ти само мое да мечтаеш да си на върха на моя дедовия ... докат не се научиш кога се използува "й" нема да те огрее ... да та такоам у "юристката" ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 1 rate down comment 4
юрист
преди 1 година
Руски тр0ле, да се скъсаш, за интелекта ти от айкю 80 е абсолютно неразбираемо това, което съдържат и двата ми коментара- ти нямаш университетския бекграунд по МВА и по право, за да го разбереш. Пиши си там платената проруска пропаганда и чакай да ти платят копейките. И не се занимавай с хора, които са доста по-нависоко от теб в пирамидата на Маслоу. Ти си в нейната основа, аз съм на върха й- това е реалността, а ти- както искаш...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 4 rate down comment 2
ing5rov
преди 1 година
у лево , тролева !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 1 rate down comment 5
юрист
преди 1 година
Веднага мога да дам пример за твърдението си- тъй като международното публично право се занимава с въпросите на войната и мира, моментално един юрист може да ви каже дали руската война в Украйна е война - съгласно императивните международно правни принципи- или е ''специална военна операция''; дали русия е агресор в Украйна или не е; дали Украйна е нападната държава с военно нападание или не е. Има обективни правни ''мерки'', каквито се явяват всички правни норми, визирани в Устава на ООН- за държавите- членки на ООН, според които обективно се ''измерват'' нещата в Украйна. Затова тук нещата са черно бели- това не ви е квантова физика или квантова механика и експеримента с котката на Шрьодингер е неприложим тук. Това е и причината правното ми становище на български адвокат да е ясно, категорично и безапелационно и да не допуска двояко тълкуване на правните факти. Ето защо няма как да бъда подведена от руската пропагандна война/ руската информационна война, и ''доктрината на герасимов'', която я е създала, да ми въздейства по начина, по който въздейства на неюристите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 2
юрист
преди 1 година
Вижте сега- има много ясна разделителна линия при МВА и напр. следването по специалността ''право'' и тя е в същността на анализа. При систематичното тълкуване на правни норми в правото, който е основополагащ метод за системен анализ в правната доктрина, имаме анализ на ФАКТИ- т.е. неща, които вече са се случили в действителността. При системния анализ, изучаван в МВА освен този елемен, е прибавен и още един- за предвиждане на бъдещи вероятностни събития въз основа на вече извършения системен анализ на фактите. В това е основната разлика между двата вида професионален анализ. Втората разлика между тях е, че юристите сме длъжни да оставим настрани личните си субективни пристрастия, когато извършваме професионално тълкуване на правни норми, докато в бизнеса не е така. Предвид посочените разлики вече е ясно защо напр. в юридическите профи анализи и тълкувания не може да бъде замесена лъжата- т.е. неистината, докато в системните профи бизнес анализи може.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 2 rate down comment 1
cyclop
преди 1 година
Бегай с тия пoмии бе
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още