Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Международното право не може да реши казуса между Гърция и Турция

Ако страните от Източното Средиземноморие не възприемат по-различен подход една спрямо друга, няма външна сила, която да поправи грешките от миналото

На базата на Конвенцията гърците, които я подписват, твърдят, че те разполагат с права върху водите на юг от Кастелоризо на разстояние до 200 морски мили от изходната линия. Свързвайки въпросните линии с тези на други гръцки острови, Анкара очертава карта, на която изключителната икономическа зона, която Турция възприема, е намалена приблизително на половина. 

Още по темата

И не е изненадващо, че Анкара не е доволна от това положение. В същото време тя не е обвързана с Конвенцията на ООН.

И въпреки че съществуват различни казуси, които на базата на тези правила, биват разрешавани през годините, ситуацията в Източното Средиземноморие е по-особен случай.

Конвенцията, наричана още „конституция за океаните“, е значително ограничена на фона на множеството интереси в региона, където всички континентални шелфове се припокриват. Отделно от това, въпросните нации, в повечето случаи, споделят и различни исторически вражди.

Гръцко-турският конфликт например покрива територията на Кипър, където островът е разделен на етническа основа, като и тук се разразява конфликт относно петролните и газови находища.

И ситуацията продължава да ескалира. През август Гърция подписа с Египет споразумение за демаркация на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие, което влиза в конфликт с друго такова, подписано от Турция и Либия. В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпрати за пореден път проучвателен кораб, придружен от военни фрегати в оспорваните води.

От една страна Европа трябва да застане зад Гърция в този конфликт, тъй като страната е членка на Европейския съюз, докато Ердоган е в конфликт както с нея, така и с други държави в региона заради вътрешнополитическата ситуация в Сирия и Либия, а от скоро и заради ескалиралото напрежение между Армения и Азербайджан.

Въпреки агресивните и провокативни действия на Ердоган, Западът трябва да признае, че Турция има известно право в спора за Кастелоризо. В духа на Конвенцията по морско право, още Уинстън Чърчил казва, че редукцията на изключителната икономическа зона на Турция до такава степен изглежда несправедливо. Следователно, за да се избегнат военни действия в региона, Западът ще трябва да направи оферта на Ердоган, която да е изгодна за него.

През 50-те години на миналия век Франция и Германия, бивши врагове във Втората световна война, поставят въгледобива и стоманодобивната индустрия под общ контрол, осигуряващ общ достъп и ползи. От този съюз израства в последствие това, което днес представлява ЕС. В подобен политически двигател могат днес да се превърнат петролът и природният газ.

Но този вариант може да се окаже невъзможен, ако страните от Източното Средиземноморие не възприемат по-различен подход една спрямо друга и не поемат отговорността да предотвратят назряващата война.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
6
 
2
преди 3 дни
Като погледна назад нито от турците нито от гърците сме видяли нещо хубаво. Да се оправят.
1
 
5
 
1
преди 3 дни
Значи ако въобще трябва нещо да се реши без война остава единствено тояга по главите и на двете страни докато седнат и се разберат по дипломатичен път. Боят за агресивната и по-силната трябва да е повече.

Още от Анализи
Какво да очаква Азия при победа на Джо Байдън в президентските избори в САЩ?