Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Международното право не може да реши казуса между Гърция и Турция

Ако страните от Източното Средиземноморие не възприемат по-различен подход една спрямо друга, няма външна сила, която да поправи грешките от миналото

Международното право не може да реши казуса между Гърция и Турция

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Bloomberg L.P.

Кастелоризо е едно от онези места, които могат да се превърнат в повод за война, въпреки че повечето хора не могат да го намерят на картата.

Враждуващите в случая са Гърция и Турция, съюзници в рамките на НАТО, но в действителност многогодишни врагове след небрежното отношение на Европа към разпадането на Османската империя. И битката им не е фокусирана толкова върху острова, колкото към средиземноморските води, за които всяка от двете страни твърди, че ѝ принадлежат. Това е така, защото под морското дъно се предполага че има големи залежи на петрол и газ – разковничето на спора, пише в коментар за Bloomberg Андреас Клут. 

Още по темата

Името Кастелоризо означава „червен замък“, като сред турците островът е известен  сред турците като Меис и е обитаван от няколкостотин души. На неговата територия има останки от различни исторически епохи - византийска, малтийска, османска и др., като след края на Втората световна война, през 1947 г., островът е предоставен на Гърция, след като Италия, чието владение е бил преди това, се оказва на губещата страна. И този ход поставя началото на проблемите, които следват.

Само трябва да се погледне картата. Кастелоризо е далеч от континентална Гърция, както и от повечето егейски острови на страната. Всъщност той се намира много по-близо до турска Мала Азия.

Това положение години наред се възприема като нещо приемливо както от страна на Гърция, така и от Турция. Докато не започва надпреварата за въглеводородите в района на Източното Средиземноморие.

И сега въпросът е – Кой ще започне първи сондажите в тези води, Атина или Анкара?

Тук международното право се усложнява. Гърция претендира за по-голямата част от прилежащите към острова води, позовавайки се на Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) по морско право, която е в сила от 1994 г. С конвенцията се определя правен режим за световните океани и морета, с който се установяват правила, уреждащи всички начини на употреба на океаните и техните ресурси – на първо място терминът териториално море – териториалното море на дадена държава , което се простира 12 морски мили (22,2 км) от изходната линия; прилежаща зона – водна ивица, простираща се отвъд външната граница на териториалното море, в рамките на която дадена държава може да упражнява ограничен контрол с цел предотвратяване или наказване на нарушаването на нейните митнически, фискални, имиграционни или санитарни закони и правила, действащи на нейна територия или в нейното териториално море; изключителна икономическа зона – тя се простира от изходната линия до най-много 200 морски мили (370,4 км). Дадена крайбрежна държава контролира всички икономически ресурси в рамките на своята изключителна икономическа зона, както и всички видове замърсявания на тези ресурси; континентален шелф – който се простира до външната граница на континенталния бряг, но не по-малко от 200 морски мили (370 км) от изходната линия на териториалното море на дадена крайбрежна държава.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
6
 
2
преди 3 дни
Като погледна назад нито от турците нито от гърците сме видяли нещо хубаво. Да се оправят.
1
 
5
 
1
преди 3 дни
Значи ако въобще трябва нещо да се реши без война остава единствено тояга по главите и на двете страни докато седнат и се разберат по дипломатичен път. Боят за агресивната и по-силната трябва да е повече.

Още от Анализи
Какво да очаква Азия при победа на Джо Байдън в президентските избори в САЩ?