Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Меркел си отива, Германия остава

Консерваторите ще трябва да мислят бързо, ако искат да се противопоставят успешно на заплахата на крайната десница

Меркел си отива, Германия остава

Снимка: Ройтерс

2018 г. е почти история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г.".


Отиващата си 2018 г. се превърна в първата миниатюрна стъпка към евентуални големи промени не сам за политическия елит в Германия, но и за цялата страна.

Годината за Ангела Меркел започна така както свърши предходната – с криза в управлението. Изминалата 2017 г. приключи без ясно бъдеще за коалиционното правителство, което след продължили с месеци преговори в крайна сметка се върна към познатата конфигурация – консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) и все по-отслабващата Германска социалдемократическа партия (ГСДП).

След като стана ясно, че т. нар. ямайска коалиция - ХДС/ХСС, Зелените и завърналата се в парламента Свободна демократична партия (СвДП), няма да просъществува, пред Меркел се оказа, че няма полезен ход и тя трябваше да избира – дали да насочи страната към нови избори или да потърси старите си коалиционни партньори.

Още по темата

В крайна сметка Меркел избра „по-малкото зло“ и реши да даде на избирателите си още четиир години от същото, въпреки че този път беше ясно, че споразумението между консерватори и социалдемократи няма да бъде постигнато така лесно. Още по време на предизборната кампания и двете политически сили – и най-вече ГСДП, които нямаха какво да губят, си обещаха да не влизат в съюз. За социалдемократите това беше от съществено значение, тъй като партията пострада силно от ролята на „патерица“ на Меркел и като опозиция, може би, щеше да натрупа червените точки, от които се нуждае, за да сатбилизира подкрепата си.

В крайна сметка политическата необходимост надделя и познатата коалиция беше сформирана отново, но правителството дойде със своята цена. Подкрепата както за консерваторите, така и за социалдемократите достигна рекордно ниски стойности за сметка на крайната десница, която на изборите през миналия септември успя да си извоюва място в Бундестага за първи път от Втората световна война насам.

В началото на октомври подкрепата за консерваторите спадна до 26% - значително под близо 33-те процента от федералните избори през 2017 г., които бяха и рекорден минимум. Не по-различно се оказа положението на ГСДП, чиято подкрепа в началото на декември бе 14% - спад с над 7 пункта от представянето на вота.

Преди обаче да се стигне до там Меркел трябваше да премине през едно друго препятствие, което до голяма степен нанесе поражения както на нея, така и партията – а именно продължителните и на моменти мъчителни преговори за съставяне на правителство. Едно от може би най-значителните отстъпки, които канцлерът трябваше да направи в името на това да си осигури подкрепата на ГСДП и да избегне новите избори, бе това да се лиши от влиятелния пост на финансовия министър.

След като стана ясно, че ресорът отива в ръцете на социалдемократите, се появиха съмнения и спекулации за това в каква финансова посока ще поеме икономическият двигател на Европейския съюз. Олаф Шолц, който смени ветерана на ХДС и кошмар на свободната парична политика Волфганг Шойбле, се очакваше да внесе някои промени във финансите на страната със своята по-либерална и приятелски настроена към бизнеса позиция.

В крайна сметка линията на министъра до голяма степен съвпадна с тази на неговия предшественик и през месеците след идването му на власт не последваха значителни отклонения от фискалната политика на страната. През 2019 г. също не се очакват големи промени. Приетият от Бундестага бюджет за 2019 г. предвижда разходите да достигнат до рекордните 356 млрд. евро, като ударението се поставя върху средствата за отбрана и инфраструктура. В същото време не се предвижда генерирането на нов дълг – напротив, очакванията са страната да влезе в рамките на ограничението за дълг до 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) още през 2018 г. при задължения от 64,7% към края на 2017 г.

За момента Шолц изглежда повече от способен да изпълни обещанията на правителството, подкрепян до голяма степен от силното вътрешно търсене и генерирането на солиден излишък. Въпреки това очакванията за 2019 г. са помрачени от търговското напрежение, което ще остане водещ фактор за представянето на страната.

Трусовете в коалицията

И докато на международната сцена всички погледи бяха и ще продължават да са насочени към търговския фронт, то през втората половина на годината в Германия се разрази една друга криза, подхранвана от предстоящите регионални избори в Хасен и Бавария.

Един от основни лайтмотиви във вътрешнополитическия живот на Германия се превърна нагнетяваният от месеци конфликт между партията на Меркел ХДС и баварските ѝ партньори от ХСС.

Разделението сред консерваторите върви по линията на мигрантската криза. Бавария като гранична провинция е една сред най-засегнатите от мигрантския наплив и местните избори през октомври само изостриха напрежението в региона. Кулминация на процесите, които се разпространиха в цялата страна, станаха протестите в град Кемниц, които впоследствие костваха и поста на бившия ръководител на контраразузнаването Ханс-Георг Маасен.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

1
 
1
 
6
lozkhris до: Sandy
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Aбсолютно всичко си представил наопаки..Не, САЩ не искат да разпускат ЕС, нито да унищожават еврото - точно обратното!!. На САЩ им трябва функциониращ, но послушен ЕС, със стабилна икономика и силно евро. Няма да се впускам в подробности сега, това е обяснявано отдавна и по много, вкл от асове като Грийнспан. Не, Русия няма никаква полза от слаб и разпокъсан ЕС, тъй като трябва да си продава газта и нефта на богата и просперираща страна, а не на някаква политическа и икономическа неразбория.
Еврото не е заплаха за долара. Просто защото доларът е резервна валута заради факта, че е петродолар, или иначе казано котировка на суровините. Заплахата ще дойде тогава, когато големи играчи започнат да се разплащат помежду си в други валути - дали ще е в евра, юани или франкове е без значение. Една от причините Саддам и Кадафи да си отидат тъй бързо и безславно беше точно това, че искаха да се откажат от търговия с петрола си в долари - а това бяха големи играчи, много големи !!
Е, в момента никой не оспорва статута на долара..засега.
За курса на еврото също не си прав - никой не го дърпа надолу, той си е просто изкуствено на високи нива и само ще расте догодина...бас ловя. Аз дори прогнозирах, че ще тръгне сериозно нагоре още тая година и наистина в началото беше така, но после явно се постигна договорка да не се дърпа прекалено нагоре, защото това би спихнало европейската икономика доста силно, а тя си е в неособено добро състояние и сега..
3
 
4
 
5
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
За да оцелее долара като първа световна валута, ще трябва еврото да го няма, тоест ЕС да го няма. САЩ правят всичко възможно да разбият ЕС, но не успяват, защото икономиката в ЕС не е по слаба от тая в САЩ. Русия също има интерес ЕС да бъде разпуснат, но и те не успяват. Забележете: САЩ, заедно с Русия не могат да унищожат ЕС! Правете си сметката! Вярно, в ЕС има държави, които са зле, но това е общо взето "добре", защото дърпа курса на еврото надолу, а това е еликсир за икономиката.
0
 
0
 
4
Иван Митев до: majnata
преди 4 месеца
Представям истината според моите сили и възможности.
Подобно на други политици тя е подведена от тези, които реално представят, че въведения в Европейския съюз Модел на Джон Лоу за държавно подпомагане на икономическия прогрес без съпътстваща защита срещу щети от еврото ще е вечна даденост.
Ситуацията е ясна - вариантите са два. Ако някой не е съгласен с представената от мен истина, той реално е съгласен с въведената преди три века от Джон Лоу неправилна практика.
Вие виждате как някой изразява несъгласие с представената от мен истина, ала не казва защо е съгласен с Джон Лоу?
0
 
8
 
3
majnata до: Иван Митев
преди 4 месеца
А ти написа ли и едно писмо да и обясниш къде греши ... щот тука от години повтаряш , че водата е мокра и дотам !
4
 
0
 
2
преди 4 месеца
Канцлерът на Германия Ангела Меркел е с политически провал от собствено поведение да запази Моделът на Джон Лоу за държавно подпомагане на икономическия прогрес без съпътстваща защита срещу щети от прилагане на еврото.
При наличната държавна грешка всеки политик е със съдба на жертва и подсигуряван провал.

Още от Анализи
Кенет Рогоф: Инструментариумът на централните банки е ограничен