Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Милтън Фридмън е по-актуален от всякога

Идеите на Нобеловия лауреат са влиятелни не само в областта на икономиката

Милтън Фридмън е по-актуален от всякога

Милтън Фридмън. Снимка: Bloomberg

Икономистите объркаха много неща по време на тази пандемия, и много преди нея, но има един, чиито идеи никога не са изглеждали по-добре: Милтън Фридмън, Нобеловият лауреат, който почина преди 15 години, пише за Bloomberg Тайлър Кауен, професор по икономика от университета Джордж Мейсън във Вирджиния.

Репутацията на Фридмън пострада след Голямата рецесия, тъй като пазарните сили, в които той вярваше толкова много, се провалиха. Още по-лошото за него бе, че след финансовата криза Федералният резерв на САЩ разшири драстично паричното предлагане, но темпът на инфлация остана упорито нисък. Монетаризмът, теорията, с която Фридмън е най-известен, изглеждаше неуместен.

Още по темата
Монетаримът обаче е жив, както свидетелства настоящият дебат за инфлацията. Хората може да не са съгласни относно това какво причинява инфлация от 6,2% (В САЩ през октомври на годишна база – бел. прев.), но има консенсус относно решението на проблема: От Федералният резерв - и паричната политика - ще зависи да намалят темповете на инфлация. Но, както би предсказал Фридмън, този процес ще бъде болезнен и може да причини рецесия.

И макар да има много дебати относно правилния тайминг на този отговор - пазарите очакват неколкократно повишаване на лихвите през следващата година - важността на решенията на Фед не е под въпрос. Възстановяването на монетарната стабилност отново е основен въпрос както за финансовите пазари, така и за американската общественост.

В по-ранната си работа Фридман допуска грешка, като подчертава стабилността на търсенето на пари. Това обикновено е сигурно допускане, но Фед започна да плаща лихви по банковите резерви през 2008 г., драстично увеличавайки предпочитанието на банките към държането на такива. Това компенсира огромното увеличение на паричните агрегати и притъпи инфлационния натиск. Теориите на Фридман не бяха приложими по това време.

Днес идеите на Фридмън са по-близо до целта. Паричният мултипликатор и операциите на открития пазар не работят както по времето на Фридмън, и в този смисъл системата се описва най-добре като модифицирана версия на монетаризма. Но отново всички погледи са насочени към централната банка, както в Америка, така и в Европа.

Фридмън също така подчерта, че дискреционните парична и фискална политики ще доведат до грешки, тъй като е малко вероятно регулаторите да се окажат всезнаещи. За пореден път той се оказа прав.

Възраждането на Фридмън не се ограничава само до макроикономиката. В продължение на десетилетия той беше критик на американската агенция по храните и лекарствата (FDA), която той виждаше като мудна бюрокрация, която възпрепятства разработването на нови лекарства и лечения. Пандемията затвърди тази гледна точка: FDA беше твърде бавна при одобряването на бързите антигенни тестове и подсилващите ваксини, наред с други грешки. Други органи за обществено здравеопазване, като Центровете за контрол на заболяванията, не бяха обект на критика от страна на Фридмън, но лошото им представяне се вписва в основното му разбиране за здравната бюрокрация.

Образованието е друга област, в която идеите на Фридмън изглеждат отново релевантни. Той беше силен привърженик на избора на училище, но с течение на времето движението замря, тъй като различни проучвания показаха, че ползите от ваучерните програми за училища са скромни, нулеви или отрицателни. След това защитниците на избора на училище възприеха аргумента, че ваучерите позволяват на родителите да изберат вида образование, което искат за децата си. Този аргумент също не стигна до никъде.

След това дойде пандемията, когато милиони американски родители се сблъскаха с обществена училищна система, която изглежда не се интересуваше много от образованието на децата. Училищата оставаха затворени или предлагаха лошо дистанционно обучение и като цяло следваха собствените си бюрократични императиви. Изведнъж домашното обучение, частните училища и микроучилищата - накратко, цял набор от алтернативи на "училищния избор" - придобиха популярност. Остава да видим доколко тези тенденции ще се задържат, но Фридмън все още може да спечели тази интелектуална битка, поне отчасти.

Още по темата
И не става въпрос само за бюрокрацията, а и за това, което се преподава в класната стая. Помислете за критичната расова теория (която вярва в институционалния расизъм в САЩ - бел. прев.) и други практики на обучение, свързани със „събуждането” на обществото. Каквито и да са възгледите ви за това движение, изглежда ясно, че то предизвиква силни и може би неразрешими различия между родители, учители и администратори. В рамките на един училищен район тези въпроси вероятно никога няма да бъдат решени, така че да удовлетворят всички. Вместо да преследват поляризираща „битка до смърт“, може би всички страни ще видят, че аргументите за избор на училище са по-силни и по-убедителни, отколкото са си мислили.

Има периодични опити за сваляне на Милтън Фридмън от пиедестала му, но в по-голямата си част неговото наследство остава силно.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

0
 
3
 
4
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Невероятен и красив ум.. Трябва да се чете и да се изчака за да разбереш, какво е искал да предскаже, да каже да предупреди...
0
 
6
 
3
преди 2 месеца
Friedman винаги е бил прав, той е бащата на паричната теория и политика. За съжаление днешните смешкофци, които управляват централни банки и финансови министерства са едни неграмотници или нежелаещи да разберат(или политиците ги натискат) че вечен разтеж няма, когато иконоиката е разтяла бързо ще има спад, ще има застой. Когато има криза(както беше кови кризата) ще има спад и ще има бавен разтеж, защо ще наливаш ненужни пари, защо ще разбиваш политиката на финансова стабилност, защо ще наказваш онзи, който е бил благоразумен, заделил си е резерви за кризисни години и ще поощряваш онзи, който неефективно е управлявал парите си и сега вика - дайте ми щото е криза.
0
 
5
 
2
Боян до: Специалист по всичко
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Днешния свят няма нищо общо със света по времето на Кейнс(той разсъждава за относително затворени икономики), вече света е свързан. За да работят съветите на Кейнс трябва в целия свят да се действа като че е една държава(което не е далеко от истината понеже водещите централни банки действат еднакво). Така че ако се приеме, че ударното инвестиране в зелена икономика във водещите държави е вид следване на съветите на Кейнс на планетарно ниво, то да би било вярно, че Кейнс е по-актуален отвсякога.
1
 
6
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Аз бих казал, че Кейнс е по-актуален от всякога. И по ирония на съдбата, за добро или за лошо, монетаристите го направиха актуален.

Още от Анализи
Германските ДЦК показват бързата промяна в настроението на пазарите