IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Може ли национализмът на Ердоган да раздели НАТО?

Експанзионистичният и агресивен национализъм е типичен курс на външната политика на автократичните режими, който те поемат, когато срещнат конфронтация

08:22 | 31.08.20 г. 17
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка:&nbsp;Akos Stiller/Bloomberg</em></p>

Снимка: Akos Stiller/Bloomberg

Честването на годишнината от победата на селджуките срещу византийските армии през 1071 г. се превърна в показно на националистически вълнения – знак, че турският президент Реджеп Ердоган все по-силно се нуждае от това да консолидира привържениците си чрез експанзионистична и агресивна външна политика, пише Ченгиз Кандар в материал за изданието Al-Monitor.

Битката  при Манцикерт се е случила преди 949 години. През 1071 г. селджуките – предшественици на османските турци, са победили преобладаващо гръцките сили на Византийската империя. Това е победа, която в Турция се отбелязва като началото на постепенното потурчване на Анадола. Тази година обаче честванията бяха различни, а цялото вълнение около тях бе потопено в шовинистични метафори.

Ердоган, придружен от своята съпруга и своя съюзник в парламента – лидерът на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели, произнесе на 26 август войнствена реч, насочена основно срещу Гърция и то на фона на повишеното напрежение в Източното Средиземноморие.

Посланието му бе повторено и в туит, където той засегна концепцията за „червената ябълка“, която е един от най-важните символи на турския национализъм и експанзионизъм. Червената ябълка е символ на пантурското движение, чиято цел е да обедини турците по всички краища на света.

Всичко това обобщава характера на режима в Турция: краен национализъм в ислямистка одежда. В Турция национализмът в своята същност никога не е бил само ислямски. Националистическите характеристики на правителствата преди управляващата Партия на справедливостта и развитието да дойде на власт имат своите секуларистки компоненти. През 2020 г. обаче автократичният режим на Ердоган може да се идентифицира с турския национализъм, който притежава ислямистки елементи. Това е в контраст с изобразяването на президента в западните медии като ислямист.

Растящото напрежение в Източното Средиземноморие е отражение на тази идеология. Ердоган подкрепи амбициите си в региона с доктрината, формулирана през 2006 г., „Синя родина“. Той взима доктрината от част от секуларистките елити в армията, които наричат себе си „евразийци“, известни с нескритата си враждебност към НАТО и Европейския съюз. Според тях Турция трябва да заеме полагащото й се място в нова линия на влияние заедно с Русия и Китай. Противоречивото споразумение на Анкара с международно признатото либийско правителство в Триполи от ноември 2019 г. бе само първата стъпка към прилагането на стратегията „Синя родина“.

За привържениците на доктрината няма много какво да бъде обсъждано с Гърция. В края а краищата става въпрос за геополитика и превъзходство в Източното Средиземноморие. За пенсионирания ген. Исмаил Хаки Пекин сблъсъкът с Атина е неминуем, тъй като Турция „има нужда да докаже силата си, като е невъзможно да постигне споразумение с Гърция на масата за преговори“.

В речта си от честванията на 26 август Ердоган заяви, че Атина „не си е научила урока“ от историята. „Ние сме истинските собственици на тези земи“, заяви той. Подобен тон той имаше и в по-ранно изказване срещу критиките на ЕС заради действията на Анкара в Средиземно море и подкрепата на някои европейски държави за Гърция. Обвинявайки блока в лицемерие, президентът заяви: „Никой на света вече не приема ЕС като обединение на ценности и принципи“.

Иронията тук е, че няма друг медиатор или посредник в конфликта в Средиземно море освен ЕС. Германският министър на външните работи Хайко Маас наскоро се опита да приложи дипломация в опит да успокои напрежението, но изглежда, че той не е успал да постигне много при посещенията си в Атина и Анкара, тъй като въпреки това военните учения в региона продължиха.

Франция се присъедини към гръцките военни учения на 26-28 август, в които участие взеха още Кипър и Италия. Турция пък продължава своите военни учения и проучвателни мисии за природни изкопаеми.

Всеки сблъсък между турски, гръцки и френски кораби ще е краят на НАТО, тъй като всички страни са членки на съюза. И това не трябва да изненадва политици като френския президент Еманюел Макрон например, който съвсем наскоро заяви, че Алиансът е в мозъчна смърт.

Турция обаче става все по-изолирана в Средиземно море. При липсата на силна съпротивителна сила у дома, т.е. силна опозиция, на Ердоган започва да му пука все по-малко, тъй като в момента основният му фокус е върху това да трупа дивиденти на родна почва. Със своя антигръцки национализъм – подобен на антикюрдския – Ердоган е убеден, че може да обедини значителна част от турското население около себе си. Когато става въпрос за национал(истич)ни въпроси, опозицията в Турция е или потисната или напълно неутрализирана.

Международната изолация също не може да възпре Ердоган. „Но притисната в ъгъла Турция е опасна Турция… Анкара е готова да понесе значителни икономически и дипломатически загуби и дори – по думите на самия Ердоган от миналия месец – да пожертва самото си съществуване, включително животи, за да стане регионална суперсила“, написа израелският в. „Хаарец“ в свой материал от миналата седмица.

Също така никога не трябва да се забравя, че експанзионистичният и агресивен национализъм е типичен курс на външната политика на автократичните режими, който те поемат, когато бъдат конфронтирани най-вече във вътрешнополитически аспект. С популстки-националистки лидер начело, играещ си с огъня, лесно може да се произведе искрата, която да запали регионален пожар, който да подпали Източното Средиземноморие.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:30 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

17
rate up comment 9 rate down comment 2
zelka007
преди 3 години
проблемът на турците е , че крайбрежната им ивица може да е най-дълга , ама няма газ ... :))) ... де що правиха проучвания - ядец ... а там около кипърско има ... :))) ... речи що не го експлоатират съвместно , а ?! на всякакви други места всеки дели с някого в спорни зони . израел се споразумя с египет ... а ердоган не , пъне се , негово било ... и за танка , колко е турски ... оръдието ли е турско , двигателят ли е турски , предавателната трансмисия ли е турска , навигацията ли е турска (справка аселсан чии лицензи ползва масово ) ... та по-лекичко с турския танк . да , създадоха сериозна армейска база и армия , обаче с рогите напред доникъде няма да стигне . е в скандинавието започнаха да горят корана и да мачкат фесове . още малко да се понапъва и на други места ще започнат ... то това става най-лесно ... пък за самолета хич не се обаждай ... те първо читава селскотопанска авиация да започнат да правят без да плащат за лицензи пък после да му мислят за изтребители ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 9 rate down comment 0
bgMan
преди 3 години
Колко голям ще бъде конфликта АКО Турция прекрачи границата и се наложи да се бие срещу една нищо и никаква Гърция но подкрепена от Франция, Италия, Германия, Испания, Норвегия и САЩ? Ако това стане накрая Гърция ще получи повече, отколкото има сега. За Турция не искам да коментирам какво ще й се случи защото взеха да трият постовете с подобни коментари, но мисля че вие турсите си предусещате какво ще ви сполети.Така че се намират такива, които имат полза от един голям конфликт.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 5 rate down comment 3
Oбичам България
преди 3 години
Ако може да обясниш какво е това иСтребител ще стане много добър разказ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 1 rate down comment 9
nurhan_berk
преди 3 години
Покрай пандемията повечето страни са в криза, Турция също и Ердоган иска да остане на власт и играе за родната публика.За диктаторството само ще кажа, че управлява страната в коалиция, не се сещам за някой, който е диктатор и управлява с коалиционен партньор.За Средиземно море: Турция има няй-дългата крайбрежна ивица и по международното морско право си иска своето. Тук по-скоро проблема е Гърция, те вече заявиха писменно, че ако международния съд на ООН изкара решение по въпроса, няма да го признаят. Франция подкрепя Гърците, защото иска да им продаде оръжия. Вече са на път да подпишат договор за 12 милиарда евра. За агресивноста на Турция: тя е толкова агресивна, колкото е Гърция, Франция и Русия например. Преди 15-20 години Турция не беше на цената, защото армията и беше силно зависима от западните сили, т.е внасяше към 80% от нуждите си. В момента внася само 20% и те са танкове и истребители. Догодина ще излезе първия Турския танк Алтай от завода а родния истребител TF-X ще е готов през 2026. Агресивноста на Ердоган не е без покритие. Дори Ердоган да си отиде, новия президент няма да е много различен в действията си, защото просто Турция не е тази Турция от преди 20 години.За развоя в Средиземно и Егейско море:Не очаквам да се стигне до война, някрая ще седнат около масата и ще се разберат, никой няма изгода от един голям конфликт.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 7 rate down comment 1
bgMan
преди 3 години
Може и още как.А ако НАТО вместо да пасува и да се прави че не вижда, няма адекватен отговор в подобни ситуации, значи или трябва да се реформира или да се закрие. По-добре да има общоевропейски военен съюз, който освен да пази от външни врагове да не допуска и вътрешни войни между съюзниците в ЕС.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 3 rate down comment 2
korn
преди 3 години
Кво клякане ти се привижда. Ердо върши точно това за което му плаща ЕС. Спира бежанците от Сирия като турската армия е на фронтовата линия. Пратиха го в Либия, където овладя пложението и спря бежанците към Италия. В Средиземно море има все повече войски от ЕС. Всичко върви по план. А ние сме там точно къдео трябва да сме, с най силните и богатите. Живеем си спокойно и си правим протести, с войни не се занимаваме.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 5 rate down comment 5
nobel
преди 3 години
Нещо много станаха диктаторите напоследък, та не знам кого ще накажат пръв Дали Северно корееца, Башар, Мадуро, Путин, Лукашенко, може би Орбан. До наш Бойко май въобще няма да се стигне ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 8 rate down comment 0
to66e
преди 3 години
Играта сега друга. Едно е Либия и Сирия. Друго е Гърция. Страна в Европейския съюз. Ако не дай си Боже бъде нападната и има меко казано военен конфликт, ЕС няма да има друг избор освен да наложи икономически санкции на Турция. И повярвайте ми няма да са по-леки от тези , които бяха наложени на Русия за анексирането на Крим, територия в страна НЕчлен на ЕС. Лошо е че Ердоган не осъзнава това и катострофалните последици за икономиката на Турция. Друго. Гърция има дългове, които да си връща и кредиторите й (ЕС ) най-малко искат съсипана икономика, а ко******то което е направило това ще си плати прескъпо
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 5 rate down comment 1
IQ96
преди 3 години
Стига с *** и провокативни въпроси: Къде сме ние? Зелка е прав: участваме в общата декларация на ЕС! Кво искат тук разните коментиращи??? Я да си натискат парцалите и много много да не питат!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 2 rate down comment 9
mvr0306
преди 3 години
Засега каквото е поискал Ердоган се е случило - установи се в Сирия, в Либия, в Ирак; руснаците се съобразяват с него. Не забравяйте че Турция е в по-изгодна демографско положение от ЕС, имат надъхана армия, добре въоръжена, обучена и с опит. Сигурен съм че Гърция и Запада ще клекнат. ОТ ЕС ще видим само декларации и "призоваване". Въпроса е къде сме ние?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още