Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Несигурността, а не неравенството, тормози 99-те процента

Лекът не е просто преразпределението на покупателната способност, а изграждането на по-стабилно, сигурно и устойчиво общество

Несигурността, а не неравенството, тормози 99-те процента

Снимка: Bloomberg

„Обложете богатите“ се превърна в прогресивен боен вик и то не само в крайните среди. Бичът на икономическото неравенство е политиката на знаменитостите, изразена еднакво от Нобелови лауреати и международни лидери, пише за Financial Times Албена Азманова, автор на „Капитализъм на ръба” и професор по политика в Брюкселското училище за международни изследвания към Университета на Кент.

Още по темата
Този лозунг не донесе електоралните победи, на които се надяваха левите. Причината е, че икономическата нестабилност, а не неравенството, е това, което тормози 99-те процента от населението. Разбира се, неравенството е един от симптомите на нестабилността. Да се съсредоточим обаче само върху неравенството е диагностична грешка. И лекът не е просто преразпределението на покупателната способност, а по-радикален: да се изгради по-стабилно, сигурно и устойчиво общество. Пандемията Covid-19 подчертава това.

Възмущението срещу неравенството беше губеща политическа позиция, защото много хора се възхищават на богатите, една малка част очакват самите те да забогатеят, а повечето от останалите просто ги игнорират. В съществуващите социалистически общества прекомерното равенство беше също толкова голям проблем: хората мразеха сивото еднообразие на живота си. Тези настроения са трайни, така че политиката на размахване на неравенството не работи.

Неравенството е статистически факт. То може да бъде измерено и по този начин лесно привлича вниманието. Но кога статистическият факт на икономическото неравенство се превръща във форма на социална несправедливост? Ето един възможен отговор: когато богатството води до социални привилегии или когато крайното богатство се превръща в сила, която е обслужваща и хищническа. Тук реалистичното средство за защита не е преразпределението, а противостоящата сила: синдикални организации и други масови организации, силни и принципни политически партии, преследване за финансови измами и бдителност срещу превземането на държавата.

Втори голям проблем идва, когато богатството се превръща в единствения очевиден източник на сигурност. Това е нашето затруднение сега. Комбинацията от автоматизация, глобализация и съкращаване на публичните услуги и социалното осигуряване породи огромна икономическа нестабилност за обикновените граждани - за мъже и жени, млади и стари, квалифицирани и неквалифицирани, за средната класа и бедните. Тази нестабилност е много по-голяма за малцинствата, имигрантите и други групи в неравностойно положение.

Още по темата
Пандемията бе изострена от несигурността, нашата политически създадена социална несигурност. Несигурността и уязвимостта на 99-те процента се коренят в неадекватността на нашите обществени услуги, слабостта на публичното образование, тежестта на дълга върху висшистите и най-вече в лошото обществено здраве и недостатъчно финансираното или дори недостъпно здравеопазване. Това няма да се промени, дори ако нашите общества станат напълно равни. Ние сме в този лабиринт, защото съвременният капитализъм създаде не просто несигурна класа, а несигурно мнозинство. 

Кризата с Covid-19 се проявява по много различен начин според това колко е здрав публичният сектор на дадена страна. Дания и Германия се справят забележително добре благодарение на солидната здравна инфраструктура с голям брой болнични легла и отделения за реанимация, както и тестове. За разлика от тях системите на обществено здравеопазване във Великобритания и Италия се оказаха драстично недофинансирани при политиките за строги икономии през последните две десетилетия, докато САЩ се превърнаха в учебникарски пример за ориентирана към печалба медицина.

Политически несигурността подхранва консервативните, дори реакционните инстинкти. Напук на надеждите на левицата за радикализация на работническата класа след финансовата криза през 2008 г., видяхме трайно изместване на избирателите вдясно. Пандемията ще задълбочи тези инстинкти. Но завръщането към предишното статукво преди масовата несигурност ще ни остави още по-уязвими на извънредни ситуации в областта на общественото здраве.

Преследването на печалба, смекчено от няколко данъци и трансфери, няма да свърши работа. Нуждаем се от мащабни, спешни инвестиции в обществено здравеопазване и стратегическа наука, последвани от засилено социално осигуряване, инфраструктура, образование и други обществени услуги - единственото нещо, което може да сработи и единствената причина, която може да генерира необходимото политическо движение.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (18)

   1| 2    
0
 
0
 
18
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Възможно е всички да са равни и бедни, не е възможно всички да са равни и богати. Някой сега ще започне да ми дава примери от Западна или Северна Европа, но все пак няма да е прав. Там просто са хванали хора от други държави да им вършат черната и ниско платената работа. Тоест и при тях също има неравенство, само където е на национална основа.
1
 
2
 
17
zap до: vajvaj
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
нещо по средата е, че Битълс и Куин са по-богати от Фики, например.
И няма как някой да бяга наравно с Юсеин Болт.
4
 
1
 
16
vajvaj до: Dr. Vatnikov
преди 4 месеца
Нещо не ми е ясно - алтернативната на тоталното неравенство пълно и дебилно равенство ли е? Нещо по средата няма ли или е твърде сложно за асимилиране?
4
 
4
 
15
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
В социалната структура е невъзможно да има равенство. И никога не е имало. Дори в комунистически дупки, като С Корея, няма. Един яде повече, други хрупат трева.
И не би трябвало да има равенство, не може този, който си скъсва задника, да изкарва същото, като търтея.
И тук изобщо не става дума за ум, защото доста успели хора не са от най-умните, но са били от най-работещите.
Инициативата и иноваторството трябва да се възнаграждават. И преди тукашните лузърчета да скимтят срещу успелите самостоятелно и легално да забогатеят, да преброят колко работни места са създали!
Лузърът е гадно същество, хем сам го мързи да се размърда, хем ако някой друг го направи и успее, веднага пропагандира срещу него.
5
 
4
 
14
Hahoto до: khao
преди 4 месеца
Ако човек се труди само за себе си, той може да стане знаменит учен, голям мъдрец, превъзходен поет, но никога не може да стане наистина съвършен и велик човек. Историята признава за велики тези хора, които трудейки се за общите цели, сами ставали по-благородни; опитът превъзнася – като най–щастлив – този, който е донесъл щастие на най-много хора.
Карл Маркс

Още от Анализи
Началото на края за големите петролни компании започва