Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Очакваният бум на публичните инвестиции може да не доведе до растеж

Трудно е политиката да остане съсредоточена върху държавните вложения, които имат най-добра възвращаемост, а не върху най-видимите от електората

Очакваният бум на публичните инвестиции може да не доведе до растеж

Снимка: Noriko Hayashi/Bloomberg

На северния японски остров Хокайдо магистралата от Хонбетсу до Ашоро е проектирана по най-високите стандарти. Това, което и липсва, са превозни средства, пише FT.

Замислен като първи етап на магистрала, достигаща почти до Охотско море, участъкът от 13,2 км се използва от около 1 300 превозни средства на ден, подобно на не особено главен път в отдалечен район.

Магистралата бележи върха на мащабната програма за обществени инвестиции Япония през 90-те години на ХХ век и в началото на новото хилядолетие. Тъй като расте натискът върху другите страни по света да правят големи разходи и инвестиции за борба с икономическото въздействие на коронавируса, тази програма предлага и урок за това какво може да се обърка.

Миналият месец МВФ призова напредналите икономики да започнат да правят мащабни инвестиции в прости капиталови проекти, за да стимулират създаването на работни места и търсенето, а след това да планират по-дългосрочна цифрова и зелена технологична инфраструктура, за да увеличат бъдещите възможности за растеж. Според МВФ правителствата трябва да се тревожат по-малко за нарастващия публичен дълг, тъй като силният растеж ще допринесе за устойчивостта.

Изглежда, че посланието е чуто: новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън се ангажира да „изгражда, да подкрепя по-добре“, а ЕС обеща „най-големия пакет стимули досега“ с планирания бюджет от 1,8 трлн. евро и фонда за възстановяване.

Още по темата

Поуката, която обаче икономиките трябва да извлекат от публичните разходи на Япония, е нюансирана. През десетилетието след спукването на финансовия балон Страната на изгряващото слънце се сблъска със слабо търсене на фона на намаляващите лихвени проценти и публичните инвестиции не помогнаха особено. Тези проекти оставиха наследство от конкретен и лесно финансиран публичен дълг, но не възродиха нито растежа, нито инфлацията.

„Хората смятаха, че има временно намаляване на търсенето поради спукването на балона и последвалата криза и чрез икономически стимул те ще могат да се върнат до 5-процентов растеж“, казва Тошихиро Ихори, професор в Националния висш институт за политически изследвания в Токио и експерт по японската фискална политика. „Имаше краткосрочни резултати, но това не доведе до трайно съживяване“, допълва той.

Ветераните от епохата посочват редица причини за провала. Пакетите за разходи бяха периодични и рядко се реализираха според първоначалния план. Нехомогенни политики позволиха инвестиции в най-слабо продуктивните проекти в селските райони. Междувременно кризата с лошия дълг в японските банки се засили, а темпът на нарастване на населението и производителността продължи да се забавя.

Въпросът за всяка страна, която сега се изкушава да стартира собствена разходна кампания, е дали Япония е направила грешки, от които може да се извлекат поуки, или усилията за фискален стимул в демократичната система неизбежно се насочват към по-малко продуктивни цели. Широкият академичен консенсус е, че разходите стимулират икономиката, казва Исихори.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Австралийските уроци за ЕС от търговската сделка с Китай