IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Очакваният бум на публичните инвестиции може да не доведе до растеж

Трудно е политиката да остане съсредоточена върху държавните вложения, които имат най-добра възвращаемост, а не върху най-видимите от електората

08:49 | 28.11.20 г.
<p>
	<em>Снимка: Noriko Hayashi/Bloomberg</em></p>

Снимка: Noriko Hayashi/Bloomberg

На северния японски остров Хокайдо магистралата от Хонбетсу до Ашоро е проектирана по най-високите стандарти. Това, което и липсва, са превозни средства, пише FT.

Замислен като първи етап на магистрала, достигаща почти до Охотско море, участъкът от 13,2 км се използва от около 1 300 превозни средства на ден, подобно на не особено главен път в отдалечен район.

Магистралата бележи върха на мащабната програма за обществени инвестиции Япония през 90-те години на ХХ век и в началото на новото хилядолетие. Тъй като расте натискът върху другите страни по света да правят големи разходи и инвестиции за борба с икономическото въздействие на коронавируса, тази програма предлага и урок за това какво може да се обърка.

Миналият месец МВФ призова напредналите икономики да започнат да правят мащабни инвестиции в прости капиталови проекти, за да стимулират създаването на работни места и търсенето, а след това да планират по-дългосрочна цифрова и зелена технологична инфраструктура, за да увеличат бъдещите възможности за растеж. Според МВФ правителствата трябва да се тревожат по-малко за нарастващия публичен дълг, тъй като силният растеж ще допринесе за устойчивостта.

Изглежда, че посланието е чуто: новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън се ангажира да „изгражда, да подкрепя по-добре“, а ЕС обеща „най-големия пакет стимули досега“ с планирания бюджет от 1,8 трлн. евро и фонда за възстановяване.

Поуката, която обаче икономиките трябва да извлекат от публичните разходи на Япония, е нюансирана. През десетилетието след спукването на финансовия балон Страната на изгряващото слънце се сблъска със слабо търсене на фона на намаляващите лихвени проценти и публичните инвестиции не помогнаха особено. Тези проекти оставиха наследство от конкретен и лесно финансиран публичен дълг, но не възродиха нито растежа, нито инфлацията.

„Хората смятаха, че има временно намаляване на търсенето поради спукването на балона и последвалата криза и чрез икономически стимул те ще могат да се върнат до 5-процентов растеж“, казва Тошихиро Ихори, професор в Националния висш институт за политически изследвания в Токио и експерт по японската фискална политика. „Имаше краткосрочни резултати, но това не доведе до трайно съживяване“, допълва той.

Ветераните от епохата посочват редица причини за провала. Пакетите за разходи бяха периодични и рядко се реализираха според първоначалния план. Нехомогенни политики позволиха инвестиции в най-слабо продуктивните проекти в селските райони. Междувременно кризата с лошия дълг в японските банки се засили, а темпът на нарастване на населението и производителността продължи да се забавя.

Въпросът за всяка страна, която сега се изкушава да стартира собствена разходна кампания, е дали Япония е направила грешки, от които може да се извлекат поуки, или усилията за фискален стимул в демократичната система неизбежно се насочват към по-малко продуктивни цели. Широкият академичен консенсус е, че разходите стимулират икономиката, казва Исихори.

Последна актуализация: 14:56 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още