Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Осем спорни момента от предложението на Шарл Мишел за бюджета на ЕС

Проектът на лидера на Европейския съвет се сблъска с дипломатически критики, очаква се труден компромис

Осем спорни момента от предложението на Шарл Мишел за бюджета на ЕС

Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел. Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg 

Председателят на Съвета на Европейския съюз (ЕС) Шарл Мишел се изправя пред трудна задача. Лидерът на Съвета иска да договори голяма сделка за бюджета на ЕС за следващия програмен период (2021-2027 г.) на срещата на върха, която ще се състои в четвъртък (20 февруари), пише онлайн изданието politico.eu.

Мишел представи документ с обем 53 страници след маратонските двустранни срещи, проведени в последните седмици, в който се очертава компромис. Предложението обаче бързо се сблъска с дипломатически критики, като според някои дипломати то ще направи споразумението още по-трудно.

Изданието обобщава осем спорни момента от предложението за бюджета на ЕС на Шарл Мишел.

Финландски компромис

Предложението на Мишел има поразително сходство с плана, представен от финландското председателство на Съвета на ЕС през декември. Финландия предложи бюджет с малко над 1 трлн. евро поети задължения. Сумата, предлагана от Шарл Мишел, е незначително по-висока и е еквивалент на 1.074 процента от брутния национален доход на блока.

Разликите идват главно в преструктурирането на средствата - често в рамките на една и съща програма или сред свързаните с тях области на разход, за да се опита лидерът на Съвета да успокои някои проблеми на правителствата.

Отстъпките са тук, за да останат

Великобритания може вече да не е страна членка, но остава наследството от специалното намаление на бюджета. Корекциите с еднократна сума ще намалят годишния принос спрямо брутния национален доход на Дания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция, посочва Мишел в предложението си, като има предвид намаления на националните вноски, които текат от националните бюджети към касите на ЕС.

Още по темата

Отстъпките биха били „дегресивни“, казва се още в неговото предложение. Това означава, че те постепенно ще намаляват, но това е далеч от искането на някои страни-членки такива отстъпки да няма.

Все пак в предложението на председателя на Съвета на ЕС не се определя точен размер на отстъпките, а това се оставя като решение на лидерите на блока. Някои икономични правителства ще се борят за значителни суми и постоянна система от корекции.

Жестове за изтока

Планът съдържа множество жестове, които изглежда са насочени към източната част на блока. Там много страни са изправени пред рязко намаляване на своето (публично популярно) финансиране за регионално развитие.

Общата сума на така нареченото финансиране за сближаване - 323 милиарда евро - ще остане същата, каквото беше и предложението на Финландия. Мишел обаче предлага пренасочване на средства далеч от богатите региони и към най-бедните райони на ЕС и региони в преход.

Той предлага и по-голяма гъвкавост, когато става въпрос за трансфериране на пари между различни фондове за сближаване - жест, който ще бъде приветстван в много източни и южни столици на ЕС.

Върховенство на закона, ама друг път

Много правителства на западните държави от ЕС настояват, че дългосрочният бюджет трябва да съдържа нови предпазни мерки за защита на средствата на ЕС в случай на нарушения на принципа за върховенство на закона, които засягат финансовите интереси на Съюза.

Още по темата: Анализи бюджет на ЕС

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Ще бъде ли проблем публичният дълг след края на кризата с коронавируса?