Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Отрицателните лихви – плюсове и минуси

Много европейски икономики се пристрастиха към тази политика за подкрепа на растежа

Отрицателните лихви – плюсове и минуси

Снимка: gettyimages

От пет години насам европейските държави се опитват да рестартират болните си икономики чрез радикално краткосрочно лекарство – отрицателните лихви, пише Брайън Блекстоун за Wall Street Journal.

Вместо това се оказа, че централните банки не успяха да отбият икономиките от негативните ставки, които стават все по-постоянна характеристика на средата. Никоя от централните банки, които въведоха отрицателни лихви по време на европейската дългова криза, не се е върнала все още към положителните.

„Като цяло сме на обезболяващи и е много трудно да отвикнем”, коментира Тамаз Георгадзе, главен изпълнителен директор на берлинската компания Raisin, която осигурява платформа на потребителите и бизнеса за депозиране на средства към 77 банки в 25 страни.

Отрицателните лихви преобръщат нормалните разходи за кредитиране. Търговските банки трябва да плащат, за да държат средствата си в централните банки вместо да получават лихва. Това би трябвало да ги накара да отпускат евтини заеми на други банки, бизнеси и потребители, като същевременно налагат лихви върху някои депозити при тях. На теория това насърчава хората да заемат и харчат повече, и да спестяват по-малко, което трябва да стимулира икономиката до момента, в който негативните лихви вече не са необходими.

Неефективността на политиката на отрицателни лихви е знак за това колко слаб и уязвим е европейският икономически двигател. Тази политика заплашва пенсиите, създава риск от балони при недвижимите имоти и не потиска напълно призрака на дефлацията. Европейските банки страдат от слаб лихвен доход, което ги нарежда след американските по рентабилност и прави задачата им да финансират икономиката по-трудна.

Общественото негодувание расте в силни икономики като Германия и Швейцария, които не се нуждаят непременно от негативни лихви, докато тези, които се нуждаят, не виждат голяма полза. Непечеливши компании се задържат на повърхността, отклонявайки ресурси от по-печелившите, което повлиява на производителността. Неспособността на централните банки да повишат лихвите ги оставя с много малко оръжия при следваща криза.

Европейските икономически тревоги, заедно с други въпроси като имиграцията, очертават възможността крайнодесните партии да спечелят гласове за сметка на центристките на предстоящите евроизбори. Резултатите ще бъдат следени отблизо за евентуални знаци на разединеност в Европа.

Отрицателните лихви нямаха желания ефект за потребители като Ник Алтмюлер (42 г.), който работи в областта на маркетинга в Берлин. „Не харча много повече и не спестявам много повече”, споделя той. Той разпределя своите спестявания от 50 хил. евро между мобилни банки в Мюнхен и България, преследвайки 0,1 процентни пункта допълнителна доходност. „Това е нещо обичайно за мен”, казва той.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (14)

   1| 2    
0
 
0
 
14
преди 1 седмица
Сега ми остана малко време да прочета нещо за Диоклециан. По онова време основно са използвали монети от нископробно злато. Той се е опитал да въведе пълноценни златни монети, но хората ги претопявали в кюлчета заради ценния метал с което са ги вадели от обръщение. Затова в крайна сметка е върнал нископробните пари и е пуснал също монети от бронз с ниска стойност. Това показва един от основните дефекти на дефлационните пари - хората не ги харчат и не инвестират, а спестяват в очакване стойността им да се повиши. Така парите губят свойствата си на обменно средство и се превъръщат в пасивен актив. Това не е добре за икономиката, която се движи от потреблението и инвестициите.
1
 
0
 
13
Sakamano до: studioaa
преди 2 седмици
Ясно, ясно. Император Диоклециан е бил кейнсист, римляните са помогнали на варварите защото не искали социализъм, а учението на Фридман се е загубило в превода.
0
 
4
 
12
studioaa до: Sakamano
преди 2 седмици
Милтън Фридман няма нищо общо със съвременната система. Фридман е известен със своята абсолютна ненавист към инфлацията, социалната държава и фиатните пари. Коя от тези негови идеи е реализирана днес?? Той обаче е предложил свободен курс на обмяна на $ и останалите валути без традиционния обмен на злато с цел да се намали търговския дефицит на САЩ... Тази глупост, която си написал е базирана на изключително некадърните преводи на комунягите от вии карл маркс, псевдо-икономисти като сегашния ректор и румен инфлацията гечев. Ти си прекалено ограничен и наивен за да можеш сам да провериш безумията, които си написал от лекциите на Фридман, които са свободно-достъпни в нета. Нищо от това, което си написал го няма там. Това какво казва самия Фридман не съм не и надявал, че изобщо си в състояние да го преведеш на български, та камо ли да разбереш какво означава.
3
 
0
 
11
Sakamano до: studioaa
преди 2 седмици
Сигурен съм, че ти би го сметнал за дребна и незначителна подробност, но в интерес на точността, основоположникът на съвременната икономическа школа не е Кейнс, а Милтън Фридман. Неудачните ти исторически примери ми подариха няколко ценни минути веселие.
0
 
3
 
10
studioaa до: Sakamano
преди 2 седмици
Централни банки има още от преди създаването на Римската империя. Всичките теории, които се използват днес от централните банкери са били добре известни и преди 2000 години и изобщо не са нови, нито съвременни. Т.н кенсианство не е изобретено от кейнс, а е монетарна политика известна още от най-дълбока древност и прилагано многократно от най-различни средновековни феодали: царе, императори, барони, князе и т.н. Аз лично знам за поне 5-ма известни средновековни владатели, които са били кенсианци, и един от тях е император Диоклециан e живял в края на трети век или преди 1800 години. Той е пословично известен с безконтролното сечене на монети от бронз, без ценни метали в тях и за 25 години управление той генерира около 80 000% инфлация и цялата Римска империя се разпада тотално и неконтролирано след края на неговото "мъдро" управление. Цялото население на Рим е толкова обедняло от кенсианските безумия за стимулиране на растежа и финансиране а социалната държава, че гражданите умишлено отказват да защитят империята от варварските наществия на германци и други варвари и даже им помагат да покорят Рим заради омразата си към властта. Няма нито един известен случай на успешно прилагане на фиатни пари, който да е продължил повече от няколко десетилетия. Днешната авантюра ще потвърди това и скоро ще видим тотален крах на цялата банкова система и държавни финанси в мащаб невиждан от падането на Римската империя.

Още от Анализи
Проблемът за ЕС не е в германския икономически модел