Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Пазарът на зелен дълг расте по-бързо от темпа, с който подкрепя декарбонизацията

Размерът на зелените финансови активи в балансите на банките и управителите на активи изпреварва реалните разходи за зелен капитал

Пазарът на зелен дълг расте по-бързо от темпа, с който подкрепя декарбонизацията

Снимка: Bloomberg L.P.

Пазарът на зелени облигации се разраства с по-бързи темпове от реалните проекти, които са били създадени, за да го подкрепят, благодарение на известен финансов инженеринг, пише Bloomberg.

Въпреки че не съществува официална оценка за разликата между зеленото финансиране и действителния зелен бизнес, нарастващият хор от одитори, анализатори и климатични активисти предупреждава, че цифрите, предоставени от банкерите, предлагат преувеличена картина на ролята на този бизнес в борбата с изменението на климата. 

Още по темата

„Финансовите институции могат да ни представят една картина, която прави приноса им към климатично неутрална икономика по-смислен, отколкото е в действителност“, коментира Станислав Стефаняк, анализатор по въпросите за устойчивите финанси към базирания във Варшава мозъчен тръст Instrat.

Опасенията се фокусират върху препродажбата на зелени кредити, при която приносът на финансовата индустрия към даден основен проект се отчита толкова често, колкото пъти първоначалният дълг е рефинансиран. След издаване на зелени заеми банкерите могат да ги обединят в зелена облигация, която след това да бъде продадена на друга финансова институция. И двете страни могат да твърдят, че финансират прехода към нисковъглеродна икономика.

Счетоводната главоблъсканица означава, че размерът на зелените финансови активи в балансите на банките и управителите на активи изпреварва реалните разходи за зелен капитал. Тази година финансовите институции отпечатаха рекордните 180 милиарда долара в зелени облигации, повече от всеки друг частен сектор.

Препакетирането и преструктурирането на дълга е добре установена и напълно легална форма на финансов инженеринг. Въпреки че съществуват примери, които показват, че подобни модели могат да имат и обратен ефект, ако се прилагат без ограничения – като сривът на ипотечните кредити– повторното групиране на дълга може също да добави ликвидност и да привлече повече заинтересовани страни на пазара, за да му помогне да расте.

Тъй като банките са притиснати от регулаторните органи, особено в Европа, да направят кредитирането си по-екологично, този вид рефинансиране им предоставя някакво ниво на удобство. Но прекъсването на връзките от действителния зелен бизнес може да усложни усилията за проследяване на техния принос към търсената декарбонизация, необходима за избягване на глобална климатична катастрофа.

„Ако банката има легитимна експозиция, която е в състояние да отчете, но след това продаде или преопакова заема, съществува риск купувачът, който получава кредита, да се разглежда като облагодетелстван от финансов инженеринг, вместо сделката да предоставя устойчиви пари, влизащи в реалната икономика“, коментира Тим Кондуит, партньор в Allen & Overy. "Въпросът е как се отчитат различните зелени експозиции“, добавя той.

Политиците започват да се противопоставят на този потенциал за „озеленяване“ на дълговия пазар. Предложените изменения в стандарта за зелените облигации на Европейския съюз (ЕС) включват клауза, която ще предотврати „създаването на зелени облигации от нищото“ чрез непрекъснато рефинансиране, според Пол Танг, законодател, който е отговорен за политиките, минаващи през Европейския парламент.

Уес Брикър от PwC LLP споделя, че ако целта на ЕС е да използва дела на зелените активи, отчетени от банките, „за идентифициране на обема на инвестициите в зелени проекти, така че политиците и обществото да могат да разберат дали декарбонизацията се случва с достатъчно бързи темпове, можем да получим неточен сигнал чрез раздуване на реалните данни".

Дори установените класове активи като зелени облигации имат съмнително въздействие върху климата. Те често предоставят пари за рефинансиране на завършени зелени проекти и етикетът не задължава емитента да използва освободения капитал за друг зелен проект. И тази година се появиха зелени деривати и споразумения за обратно изкупуване, за които регулаторите предупредиха, че може да са склонни към „зелено изпиране“.

Регулаторните пакети на ЕС са глобални по обхват и засягат фирми извън ЕС, ако последните са насочени към клиенти в блока. Идеята е капиталът да се отклони от дейности, които задълбочават климатичните промени, към проекти, които защитават околната среда и социалната справедливост.

Фредерик Хаш, който оглавява базираната в Брюксел Обсерватория за зелени финанси, споделя, че европейските политици трябва да се ръководят от визията, формулирана по време на срещата на върха за климата в Шотландия миналия месец. Той предлага всяка банка, рефинансираща своя портфейл със зелени заеми чрез зелени облигации, да не отчита заемите към съотношението на зелените активи.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

0
 
4
 
7
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
А коги ще започнат да търгуват вулканите и бактериите в Световния океан? И да ги облагат с данъци и такси? То до там е само една крачка. Ама от вулканите и бактериите ще вземат само "от трите по-дългото", както се изразяваше цветисто старшината на ротата.
0
 
3
 
6
преди 5 месеца
А кое расте по-бързо - цената на енергията или пазарът на зелен дълг?
0
 
6
 
5
преди 5 месеца
леле леле, какъв безсмислен труд само кипи на гърба на електоратите...
1
 
3
 
4
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
оф бе, стефаняк, ми то нали цялата работа беше да се създаде точно аналогична схема на тази при ипотечния балон в сащ.. тия зелени облигации и прочее СО2та нямат нищо общо с екологията. Цялата схема е да може да се изпират новите прясно напечатани евраци през нещо, а и да се държат заети стотици хиляди администратори, въздухопродавци и псевдо-предприемачи.
0
 
4
 
3
дядя Вова до: Императорът
преди 5 месеца
Отга на джурналята "крыша поехала" :)

Още от Анализи
Европа трябва да упражни по-голям натиск върху руския износ на петрол