Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Пазарът не отчита положителната промяна при европейските инвестиционни банки

Устойчивостта им по време на пандемията показва колко много се е променил секторът

Пазарът не отчита положителната промяна при европейските инвестиционни банки

Снимка: Bloomberg

Събитията през 2020 г. бяха лакмус за европейските инвестиционни банки след десетилетие на регулаторна реформа и преструктуриране на бизнес модела, пише за Financial Times Магдалена Стоклоса, ръководител изследвания в Morgan Stanley.

Подкрепата на централните банки беше от решаващо значение за поддържане функционирането на пазарите в началото на пандемията, а държавната намеса помогна за подпомагането на икономиката. Банките обаче показаха по-голяма устойчивост, отколкото в миналите кризи. 

Още по темата

Ключов фактор в това бе как секторът промени своите бизнес модели от онова, което е известно в индустрията като „складиране” на риск (запазване на активите, а следователно и риска, в баланса). Банките преминаха към по-малко капиталоемка дейност, печелейки такси от транзакциите на клиенти и управлявайки риска за тях.

Балансите бяха свити, тъй като банките увеличиха скоростта, с която преместват активи оттам (чрез продажба или хеджиране на основната кредитна експозиция). Това създаде по-добър модел за управление на риска, при който банките служат като канал за финансиране, а не като инвеститори.

В резултат на това, вместо изчерпване на капитала и принудителни въпроси, свързани със собствения капитал, които биха се появили в минали кризи, европейските инвестиционни банки постигнаха 27% ръст на приходите през 2020 г.

Наблюдаваме тази структурна промяна през последните 10 години - в световен мащаб един долар приходи сега използва много по-малко капитал, отколкото преди десетилетие. Регулаторните реформи след финансовата криза значително увеличиха капиталовите изисквания за бизнеса на повечето пазари. Следователно банките се съсредоточиха върху по-капиталово ефективни дейности след години на преструктуриране.

Европейските банки все още изостават от световните лидери по доходност, но повечето претърпяха сериозно преструктуриране на разходите, което ще продължи да намалява разходите в индустрията. Те също така се възползват от преминаването към електронна търговия и по-стандартизирани пазари и сетълмент на транзакциите. Очакваме приходите от инвестиционно банкиране през следващия цикъл да бъдат с 10 процента по-високи от темпа преди пандемията.

В по-широк план сега се разгръщат мегатрендове, които ще подкрепят прехода на банковите потоци от нетни приходи от лихви (от кредитиране) към такси.

В Европа финансирането постепенно се отдалечава от универсалните банки към капиталовите пазари. Това ще бъде стимулирано от пандемичния пакет за възстановяване и от зелената сделка - амбициозните инвестиционни планове за бъдещето в области като по-екологични технологии, 5G, изкуствен интелект и обработка на данни. Те изискват финансиране - Европейската комисия изчисли миналата година, че допълнителни 350 млрд. евро инвестиции на година ще са необходими за постигане на целите й за климата до 2030 г. Голяма част от това би трябвало да дойде от капиталовите пазари.

Вторият мегатренд е промяната при спестяванията - от банкови депозити към инвестиции, тъй като преобладаващо отрицателните лихви в Европа продължават да „хапят”. Тъй като универсалните банки сега таксуват по-агресивно, дори за депозити на дребно, ние сме в повратна точка относно начина, по който европейците разпределят спестяванията си - тенденция, която трябва да подхрани търсенето на пазара на облигации.

Двете големи тенденции би трябвало да помогнат за постепенното оттегляне на Европа от банковото кредитиране като доминираща форма на финансирането - нещо добро за корпорациите и за банките.

Пазарите от инвестиционен клас нараснаха значително, но също така наблюдаваме по-висок ръст на пазарите на инструменти от неинвестиционен клас и търгувани заеми. Дълговите ценни книжа сега са 25% от общия корпоративен финансов микс в Европа, в сравнение с 15% през 2010 г. - макар и все още далеч зад САЩ, където нивото е 65 %. При сегашните темпове Европа ще достигне 30% до 2030 г., бавно наваксвайки.

Но цените на акциите все още не отразяват трансформираните модели и възможности за европейските инвестиционни банки. Когато сравняваме техните оценки с аналозите им от САЩ, те са на 10-годишно дъно според съотношението цена / балансова стойност. Тази пропаст се разшири значително след 2015 г. въпреки скорошното намаляване на разликата във възвръщаемостта на собствения капитал.

Както показа 2021 г., в бизнеса винаги ще има риск, дори и на най-ликвидните и относително спокойни пазари. Но експозицията към загуби в такива кризисни периоди вече не определя индустрията.

Миналата година пазарът подцени по-голямата сила на банките и техните антициклични печалби от пазарна активност по време на сътресения. Инвеститорите продължават да оценяват този бизнес предимно като „складиране” на риск.

Събитията от 2020 г. показаха, че това възприятие трябва да се промени. Оправдават ли тези контрациклични приходи и значително намалената експозиция към цените на активите по-високи оценки? Така мислим.

По статията работиха: автор Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Америка е по-протекционистка от Европа