Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от изминалата седмица

България може да получи над 9 млрд. евро от фонда за възстановяване на ЕС, Тръмп отново разпалва напрежението между САЩ и Китай

По-важното от изминалата седмица

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

За втори път през тази година разследващи влязоха в Министерството на околната среда и водите. Този път поводът беше нерегламентиран внос на боклук. Резултатът от акцията са шестима задържани, сред които заместник-министър и бивш директор на регионална инспекция по околната среда. Според официалната информация има две направления, по които се работи. От една страна зам.-министърът Красимир Живков е съдействал с издаването на нотификации на определени фирми за внос на боклук от Италия. От друга страна - пречил е на други фирми да получат разрешение да изнасят опасни отпадъци в чужбина, а от това са се облагодетелствали български компании с разрешение да преработват такива.

Според обвинението Красимир Живков е съдействал за издаването на нотификации на определени фирми за внос на отпадъци от Италия, които не са отговаряли на изискванията. Той е „оказвал натиск върху служителите от дирекциите“ да правят това, а тези, които са отказвали, „са били освобождавани или принуждавани да напуснат МОСВ“.

В събота стана ясно, че прокуратурата е повдигнала обвинения на десет души за участие в организирана престъпна група и данъчни престъпления във връзка с разследването за вноса и преработка на отпадъци. Засега прокуратурата не посочва кого смятат за лидер на групата. Според наблюдаващия прокурор Генка Брезашка зам.-министър Красимир Живков е оказвал натиск върху свои подчинени в Министерството на околната среда и водите и на директорите на инспекции по околна среда в страната. Държавното обвинение твърди, че Живков е "въздействал" със заплахи за уволнения и "дори е имало случаи на уволнени директори".

гледано: 1126   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа

Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2', съобщават от агенцията и от Министерството на финансите на България. S&P обаче ревизира с една стъпка надолу перспективата пред рейтинга – от положителна на стабилна. Ревизията отразява очакванията за значителното влошаване на растежа в България, както и в други държави, през 2020 г. в резултат от въвеждането на мерки за овладяване на пандемията от новия коронавирус, посочват от рейтинговата агенция.

Според прогнозата икономиката на страната ще се свие с 6,5% през тази година заради мащабното засягане на важни за икономиката сектори, като туризма, който формира 10% от БВП на България, търговията, транспорта. За сравнение, в последните 5 години България отчиташе растеж от над 3,6% годишно, подчертава се в съобщението. За следващата година рейтинговата агенция прогнозира обаче ръст от 5,9%, който ще се забави до 2,9% през 2022 г. и ще остане стабилен през 2023 г.

Европейската комисия (ЕК) предлага България да получи достъп до 9,282 млрд. евро от фонда за икономическо възстановяване от кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус. Комисията днес уточни, че разпространените по-рано данни, според които се предвиждаше нашата страна да получи 15 млрд. евро, са били примерни.   Европейската комисия предложи създаването на фонд за възстановяване на икономиката на ЕС след пандемията от коронавирус в размер на 750 млрд. евро до 2027 г. Средствата ще бъдат отпускани на части по националните програми за реформи. Програмите трябва да бъдат съобразени с целите на ЕС за икономика без употреба на изкопаеми горива и за цифровизация.

Наетите на работа са повече, отколкото новорегистрираните безработни през 18 - 24 май, показват данни от бюрата по труда и НСИ. Така за пръв път от въвеждането на извънредно положение в страната на 13 март безработицата намалява. Постъпилите на работа са малко над 8 хил. души, което е най високият резултат, откакто НСИ подава подобна статистика (3 февруари 2020 г.). Новите безработни са 7.2 хил. души, което е най-ниският резултат за последните два месеца.

Парламентът окончателно прие новия Закон за храните, в който за пръв път се регламентира онлайн търговията с храни. Законът въвежда нови правила за регистрация на транспортните средства, които превозват храни, изисквания към аптеки и дрогерии, които търгуват с хранителни добавки, диетични храни и др., забрана за реклама с участие на деца на нездравословни храни, както и по-високи санкции.

Консолидираната фискална програма излиза на минус през май заради извънредните разходи, свързани с коронакризата, показват предварителните оценки на Министерството на финансите. Очакваният дефицит за петия месец от годината е 352,8 млн. лева, съобщават от ведомството. За периода януари-май бюджетът все още е на плюс, но излишъкът се стопява до 1,278 млрд. лева спрямо 1,631 млрд. лева през април и малко над 3 млрд. лева към края на май миналата година.

Очаквано сривът на пътуванията на български граждани в чужбина и посещенията на чужденци в България се задълбочава през април. През март българските пътувания се свиха наполовина заради преустановяването на международните полети и затварянето на сухопътните граници поради разпространението в световен мащаб на коронавируса. Пътуванията на българи в чужбина през април 2020 г. са 75,3 хил., или с 87,9% под регистрираните през aприл 2019 година. За сравнение, пътуванията на български граждани в чужбина през март бяха 230,7 хил. В сравнение с предходния месец пътуванията на българи зад граница спадат с 67,4%, вижда се от данните на Националния статистически институт (НСИ).

Бизнес климатът започва да се повишава през петия месец. През май стопанската конюнктура в страната отбелязва положителна промяна в сравнение с последните три месеца. Общият показател на бизнес климата се покачва с 11,8 пункта спрямо април в резултат на позитивните мнения на стопанските ръководители от всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, отчете НСИ след направената анкета сред мениджърите.

ЕС и еврозоната

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи проектобюджета за многогодишната финансова рамка (МФР) и концепция за програма за възстановяване. Между 2021 и 2027 г. ЕК планира да инвестира около 1,85 трилиона евро. 750 милиарда евро от тях ще бъдат мобилизирани чрез програма за възстановяване от коронакризата. Програмата от своя страна се очаква да се състои от 500 милиарда евро невъзстановими безвъзмездни средства и заеми. Обмисля се и издаване на емисия облигации на ЕС. За изпълнението на плана ще е необходимо единодушно одобрение от 27-те държави от ЕС.

Германският директор на ЕЦБ Изабел Шнабел даде да се разбере, че централната банка до голяма степен ще игнорира решението на Федералния конституционен съд в началото на май. „Ние не променяме по никакъв начин паричната си политика в отговор на това решение“, каза Шнабел. ЕЦБ е под юрисдикцията на Европейския съд. По-скоро решението е насочено към германското правителство и германския парламент, които сега трябва да отговорят. Конституционният съд частично обяви покупките на облигации на ЕЦБ за противоконституционни.

Френският президент Еманюел Макрон обяви пакет за помощ в размер на 8 милиарда евро за местната автомобилна индустрия. Целта е френските автомобилни компании да преместят производствените обекти от чужбина обратно във Франция и да се съсредоточат върху технологиите за чисто задвижване. За целта държавната субсидия за закупуване на електромобили ще бъде увеличена от 6000 на 7000 евро.

Испанското правителство реши да въведе месечен "основен доход" за по-бедните домакинства. Новият регламент ще се прилага от 1 юни, официалните оценки предполагат, че общо 850 000 домакинства, или 2,3 милиона души, биха могли да бъдат засегнати. Допустими са помощи за домакинствата, чийто доход на човек е по-малък от 230 евро на месец. Месечните плащания са между 460 и 1000 евро.

Темпът на инфлация в еврозоната спадна до четиригодишно дъно. През май потребителските цени бяха с 0,1% по-високи в сравнение със същия период на миналата година (април: 0,3%).

 

Икономиката на Дания отбеляза най-голямото си свиване от времето на глобалната финансова криза през първото тримесечие на тази година, съобщава Bloomberg. В същото време страната отчита скок от над 5% на безработицата през април.

Датската икономика се свива с 2,1% на тримесечна база и с 0,3 на сто на годишна основа, което надминава по-оптимистичните първоначални прогнози. Въпреки това спадът в Дания е значително по-умерен спрямо този в еврозоната.

Азия

Китайската икономика претърпя свиване от 6,8% през първото тримесечие и за първи път от 19 години насам правителството се въздържа от определянето на годишна цел за растеж, като заяви, че перспективите са замъглени от продължаващото влияние на  пандемията.

Пекин обеща повече държавни разходи и цел за фискален дефицит от поне 3,6% от БВП в сравнение с 2,8% за миналата година. Въз основа на обявените досега фискални мерки стимулът, който правителството планира да въведе, е еквивалентен на около 4,1% от БВП на Китай. По-рано в четвъртък китайският парламент гласува закона за национална сигурност за Хонконг.  Съединените щати, Великобритания и Европейският съюз изразиха загриженост относно законодателството и последиците от него за автономния град.

Печалбата на най-големите индустриални предприятия в Китай се е понижила  отново през април, но с много по-бавно темпо,  изпращайки нов сигнал към пазара за стабилизиране на най-голямата икономика в Азия след шока от коронавируса. Промишлената печалба е спаднала с 4,3% на годишна база през април, информира Bloomberg, позовавайки се на данните на Националното статистическо бюро на Китай, публикувани в сряда. За сравнение - през март показателят отчете спад от  почти 35%.

Управителят на Централната банка на Южна Корея Ли Джейю-йол заяви, че институцията обмисля да използва нетрадиционни инструменти на политиката за подпомагане на растежа, след като намали лихвите си до рекордно ниско ниво и прогнозира първото свиване на икономиката на страната след финансовата криза в Азия.

Решението за намаляване на лихвения процент по седемдневните репо сделки до 0,5% беше единодушно, каза Ли. По думите му централната банка активно ще купува държавни облигации за стабилизиране на пазарите.

Северна Америка

Прогнозните данни на Министерството на търговията в САЩ, публикувани в четвъртък, показват, че брутният вътрешен продукт на страната се е свил с 5% през първото тримесечие на годината, тъй като потребителските разходи и бизнес инвестициите са отчели рязък спад. Поръчките за дълготрайни стоки в САЩ са намалели за втори пореден месец през април, понижавайки се със 17,2%, или най-много след август 2014 г.

От друга срана още милиони американци са подали молби за обезщетения при безработица през миналата седмица. Така общият брой на подадените молби за финансова помощ  за 2 месеца и половина от началото на пандемията в САЩ надвиши 40 милиона. 

Молбите за обезщетения при безработица за редовните държавни програми, подадени през седмицата, приключила на 23-и май, са 2,12 милиона, показват данните на Министерството на труда, публикувани в четвъртък.

Управителят на Федералния резерв Джером Пауъл защити агресивните действия за защита на икономиката от влиянието на  коронавирусната пандемия и заяви, че след няколко дни централната банка ще стартира програмата си за кредитиране Main Street Lending Program. „Пресякохме много червени линии, които не бяха пресичани досега“, каза Пауъл в петък по време на онлайн събитие, организирано от Центъра за изследвания на икономическата политика към Университета „Принстън“.

Следващото заседание на Федералния комитет за отворените пазари ще се проведе на  9-и и 10-и юни. Очаква се централните банкери да оставят  основните институционални лихвени проценти малко над нулата и да поемат ангажимент да използват пълния си набор от инструменти за подпомагане на американската икономика по време на пандемията от коронавирус.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в петък, че страната му ще "прекрати" отношенията си със Световната здравна организация и ще "прекрати" финансирането на СЗО с оглед на предполагаем "пълен контрол" на международната здравна агенция от Китай. "СЗО не успя да извърши исканите и много необходими реформи", изтъкна американският президент и добави, че правителството на САЩ ще пренасочи "тези средства към други световни организации, заслужаващи спешни глобални потребности по отношение на общественото здраве", подчерта Тръмп.

Освен това президентът каза, че финансовата система на САЩ трябва да бъде защитена и че той ще нареди проучване на китайски компании, листнати на американските борси.  Тръмп посочи, че иска американските инвестиционни компании да дават на клиентите си еднаква информация за всички компании, в които влагат парите си.

Той разкри, че администрацията му ще започне процес на премахване на политическите изключения, които предоставят на Хонконг  специално отношение. Тръмп настоя, че Хонконг вече не е "достатъчно" автономен, за да може да получи специално третиране от страна на САЩ.

Междувременно Тръмп обяви война на Twitter и сие. Американският президент подписа изпълнителна заповед, с която ограничава някои от защитите от отговорност на социалните мрежи при модериране на съдържание. Мярката става факт, след като Twitter започна да отбелязва някои от неговите туитове като съдържащи ненадеждна информация. В рамките на сегашното законодателство компании като Twitter и Facebook са защитени по отношение на публикациите на своите потребители. Пред репортери президентът заяви, че неговата заповед настоява за промени, за да може социалните медии, които се занимават с цензура или каквато и да е било политическа дейност, да бъдат лишавани от част от своята юридическа защита.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
ЕС се нуждае от инвестиционен план за 5 трлн. евро