Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от миналата седмица

Пандемията от коронавируса продължава да се разширява в Европа, Джо Байдън спечели изборите в САЩ, а България прие на първо четене новия си бюджет

По-важното от миналата седмица

До петък пред всички държавни лечебни заведения трябва да бъдат поставени мобилни съоръжения – тип фургон, мобилни пунктове , където всеки ще може да се изследва за коронавирусна инфекция. Снимка: БГНЕС/БЛАГОЙ КИРИЛОВ 

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока. Две теми вълнуваха особено силно пазарите през миналата седмица - изборите в САЩ и развитието с пандемията на коронавируса.

България

През миналата седмица броят на регистрираните заразени с COVID-19 премина 4000 на ден, като в сряда сутринта стигна 4041 души с тенденция да расте още. На фона на свръхнатоварването на болниците и Спешна помощ от последната седмица и зачестилите случаи на отказ да се приемат пациенти управляващите решиха да отделят болници за лечение само на коронавирус. В големите лечебни заведения ще бъдат разкрити по 200 легла за пациенти с COVID-19. Това вече е факт например в “Пирогов”.

Противно на уверенията на премиера Бойко Борисов, че в страната има всичко осигурено за кризата, аптекари алармираха в събота, че вече има дефицит на три основни групи лекарства, които се предписват за домашно лечение на коронавирус. В аптеките са практически изчерпани основните актикоагуланти, кортикостероидите и антибиотиците, които се използват за лечение на вируса.

Късно в неделя здравният министър Костадин Ангелов и кметът на София Йорданка Фандъкова дадоха извънредна пресконференция в Министерски съвет. На нея стана ясно, че правителството ще отпусне 80 млн. лв. за здравната система за противодействие на епидемията. Ще бъдат отпуснати 5 млн. лв. за общопрактикуващите лекари (по 1000 лв. на месец). Освен това в поликлиниките в големите градове ще бъдат разкрити Covid-зони, в които ще работят лекар, сестра и лаборант, които ще правят преглед и изследвания на граждани, които имат съмнение за коронавирус. Отпускат се и допълнителни 50 млн. лв. за центрове, които работят със студенти. Ще бъдатосигурени и средства за правене на антигенни тестове. Те са на стойност 15 млн. лв. Очакваме с новите мерки да помогнем и да укрепим усилията на колегите на първа линия, допълни проф. Ангелов.

Междувременно в полупразна пленарна зала и без дебати депутатите приеха на първо четене текстовете на бюджета на страната за 2021 година. Депутатите не подкрепиха предложението за бюджет на Висшия съдебен съвет, неприето и от Комисията по бюджет и финанси. След споровете за кворума в началото на парламентарния ден в гласуването на Закона за бюджета участваха 104-ма депутати. В подкрепа на текстовете гласуваха 98 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти" и „Воля".

Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 2,5% за 2021 г. За текущата година се очаква спад от 3%. Според анализатори и икономисти, включително и БНБ, прогнозата както за тази година, така и за следващата, е твърде оптимистична. От централната банка очакват спада на икономиката тази година да бъде 5,5%. Междувременно, Европейската комисия в четвъртък също представи разчети за 5,1% спад за тази година.  Ще има втора актуализация на държавния бюджет за 2020 г. Причина за промяната в параметрите (включена в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2021 г.) е огромният бюджетен дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП). Мотив за голямата дупка в хазната е неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и завишаване на разходите с 840 млн. лв.

В последната година от мандата си (2021 г.) ГЕРБ завещават на следващия кабинет трудна за изпълнение план-сметка. Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лв. общо за тази и следващата година, които се водят „кризисни“. Друг момент от разчетите е заложеното ниво на държавния дълг до края на 2023 г. – 38,9 млрд. лв. Сериозният бюджетен дефицит пък е факт в разчетите, въпреки че за догодина е планиран сериозен ръст на приходите – близо 2 млрд. лв. През 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. Разходите възлизат на 52,5 млрд. лв. Общо за сектор „Образование“ държавата ще отдели 647,7 млн. лв. повече отколкото даде за тази година. За здравеопазване ще бъдат отделени 581,1 млн. лв. допълнително. За сектор „Социална политика“ с отделени близо 1,350 млрд. лв. допълнително, което е доста повече отколкото предходни години. 2,099 млрд. лв. ще бъде бюджетът за отбрана през 2021 г., което е 1,69% от БВП.

Междувременно депутатите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" ще внесат изменения между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет, които предвиждат 237 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на медиците и 231 млн. лв. за 15% ръст на заплатите на служителите в системата на МВР вместо предвидените 10%. Увеличението в силовото ведомство идва след заплахи от протести от страна на служителите. Полицейският синдикат настояваше за 30% увеличение наравно с останалите 28 администрации, които уж са на първа линия на борбата с коронавируса. Засега работните срещи с властта продължават, а заплахата от протести все още е на масата.

По-ниският ДДС от 9% ще покрива и доставките на храни по домовете. Текстовете ще бъдат вмъкнати между първо и второ четене на Закона за ДДС, а цената за бюджета е 15 млн. лв. От ресторантьорския бранш настояват за това от месеци, след като през лятото на тази година получиха преференциална ДДС ставка от 9% за консумацията на място като антикризисна мярка. Освен тях в обхвата на по-ниския ДДС влязоха фитнесите, търговците на книги и на някои детски храни.

А в събота вечерта премиерът Бойко Борисов честити победата на Джо Байдън и Камала Харис чрез тагването им в социалната мрежа Facebook, уверявайки ги за "решителността на българското правителство да работи за задълбочаването на партньорството със САЩ и за укрепването на трансатлантическото сътрудничество".

В неделя синдикалната федерация на служителите в МВР организира протест, започнал пред сградата на министерството в София. Полицаите не са съгласни с обещаното увеличение на заплатите с 10% от догодина и искат, подобно на други администрации, които работят на първа линия срещу COVID епидемията да получат увеличение от 30%. "Колко първи линии има в тази държава", попита председателят на синдиката Валентин Попов. 

Междувременно вътрешният министър Христо Терзийски също смята, че заплатите на полицаите трябва да бъдат увеличени. Но уточни, че в Бюджет 2021 е направен разчет за 15% повишение. И допълни, че като се добави клас "прослужено време" и други надбавки, които също се увеличават от тези 15 на сто, ще има служители на МВР, чието увеличение на заплатите ще достигне над 20%.

Еврозоната и ЕС

Преговарящите от Европейския парламент постигнаха споразумение с германското председателство на Съвета на ЕС относно механизма за върховенство на закона. Очаква се то да регламентира, че държавите от ЕС, които нарушават разпоредбите, не получават никакви или по-малки плащания от бюджета на ЕС. Върховенството на закона беше една от основните спорни точки в преговорите относно финансовата рамка на ЕС от 2021 до 2027 г. Както Европейският парламент, така и Европейският съвет все още трябва да се съгласят на компромиса, като Полша и Унгария по-специално биха могли да окажат съпротива.

Европейската комисия повиши икономическата си прогноза за еврозоната. За 2020 г. тя очаква спад в икономическото производство от 7,8%. През юли комисията прогнозира спад от 8,7%. От друга страна, очакванията за следващата година са коригирани надолу. Комисията очаква плюс 4,2% през 2021 г. (досега: 6,1%).

ЕС и Великобритания отново не са постигнали напредък в преговорите си за споразумение след Brexit. Проблемите включват правата за риболов в британски води, гаранциите за лоялната конкуренция и отговорността за съдилищата. ЕК приема, че трябва да се постигне споразумение до средата на ноември, така че парламентите да имат достатъчно време да ратифицират споразумението своевременно. 

Комисията също така обяви, че разглежда допълнителни правни действия срещу Обединеното кралство, след като администрацията на Борис Джонсън пропусна зададен срок за оттегляне на Закона за единния пазар.


Британското правителство обяви, че ще удължи т. Нар. "Схема за задържане на работа заради коронавируса" до март. Тя дава възможност на компаниите да избягват съкращения, като пускат служителите в задължителен отпуск, държавата плаща до 80% от заплатите. АЦБ също така добави 150 милиарда британски лири към програмата си за покупка на облигации.

САЩ

Едва в събота вечерта стана ясно, че демократът Джо Байдън печели изборите в САЩ. Действащият президент Доналд Тръмп многократно обяви, че ще оспори резултатите пред съда и заговори за измама при вота. Тръмп не представи досега никакви доказателства в подкрепа на твърденията си.

Бъдещият баланс на силите в Сената на САЩ все още не е ясен. Ще има балотажи през януари, чрез които демократите биха могли да спечелят мнозинство в Сената. Въпреки някои поражения демократите успяха да защитят лидерството си в Камарата на представителите. 

САЩ станаха първата страна в света, която официално се оттегли от парижкото споразумение за климата. Президентът Доналд Тръмп обяви решението си още през юни 2017 г., но според регулациите на ООН това можа да стане факт на 4 ноември тази година, ден след американските избори. Вашингтон може отново да се включи в споразумението в бъдеще, ако така реши държавният глава. Байдън вече обяви, че това ще е едно от първите му решения.  

Федералният резерв на САЩ остави основния си лихвен процент в диапазона от нула до 0,25%. В същото време Фед подчерта, че възнамерява да използва „пълния набор“ от своите инструменти, за да ограничи икономическите последици от пандемията.

Китай

Китай одобри своя икономически план за предстоящите пет години. Този план подчертава "технологическата самостоятелност" и е предизвикателно послание към засилените санкции на САЩ срещу местните компании. Във времена, в които други световни лидери остават погълнати от пандемията, Пекин обещава икономическо съживяване, по-голяма технологична самостоятелност и по-силна армия за защита на икономическите и политическите интереси на страната.

Развиващи се паазри

Късно в неделя турският финансов министър Берат Албайрак, който е зет на президента Реджеп Ердоган, неочаквано подаде оставка, като засили объркването относно управлението на икономиката от правителството, малко след като гуверньорът на централната банка беше уволнен, а лирата достигна рекордно дъно. 42-годишният Албайрак посочи здравословни причини за решението си да се оттегли от позицията си на финансов министър, става ясно от съобщението, публикувано на проверения му акаунт в Instagram.

Оставката на министъра следва неочакваното решение на Ердоган в събота да уволни гуверньора на централната банка Мурат Юсал и да назначи 52-годишния бивш финансов министър Наджи Агбал на поста.

Агбал е известен с противопоставянето си на политиките на Албайрак през последните две години, период, в който лирата загуби близо половината от стойността си спрямо долара. 

През двегодишния мандат на Албайрак като финансов министър инфлацията обичайно приближаваше двуцифрено число спрямо официалната цел на правителството за 5%. Държавните кредитори на Турция неуспешно обвързаха подкрепата си за лирата с необявени намеси на валутните пазари, където се смята, че са продали десетки милиарди долара.

Албайрак беше министър на енергетиката, когато пое водещата икономическа позиция в правителството през 2018 г.
 

 

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Въглеродната неутралност до 2050 г. може и да не е достатъчна