IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Пореден удар за сигурните активи - промяната в инфлационната цел на Фед

Може би дългосрочните инвеститори трябва да влагат в имоти, суровини и злато, или дори в технологичните гиганти, смята анализатор на FT

11:54 | 08.09.20 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Кризата с Covid-19 тласна цените на държавните облигации до исторически върхове, което предполага, че репутацията на тези сигурни активи остава силна както винаги. Но има основателни причини да се мисли обратното: американските ДЦК загубиха някои от диверсификационните си предимства, а мерките на централната банка на САЩ за насърчаване на инфлацията в крайна сметка ще бъдат пагубни за притежателите им, пише Джон Плендър за Financial Times.

При последната финансова криза американската икономика беше епицентътрът на бурята. Въпреки това глобалните капитали потекоха към щатските държавни ценни книжа, по този начин възнаграждавайки главния източник на нестабилност. Подобен модел се очерта по време на пандемията. Въпреки че САЩ имат най-високия процент на смъртност и инфекции в света, техните ДЦК продължават да играят традиционната си роля на убежище за нервния международен капитал.

Погледнато в исторически план, „сигурни“ е странна дума за описване на правителствени задължения. Хората от средната класа, живели през Втората световна война, инвестираха много в държавни облигации, за да си осигурят старините, след като бяха силно засегнати от дефлационните условия през 30-те години. Инфлацията от 60-те и 70-те стопи голяма част от богатството им и те обедняха като пенсионери.

Въпреки това правителствените ценни книжа са, при липса на хиперинфлация, сигурен и полезен актив в краткосрочен план. Те са с основание предпочитаното обезпечение за големи части от финансовата система. В по-дългосрочен план те са сигурни като финансиране, например, на бъдещи пенсионни задължения. Но това повдига въпрос: сигурни за кого? Да, сигурни са, за спонсориращата компания на пенсионна схема с фиксирани плащания, която иска да покрие своите задължения с активи с фиксирана лихва. Но за бенефициентите на схемата няма сигурност, ако повишаването на цените надвиши инфлационния таван на обещаните им плащания.

Този въпрос е особено уместен в светлината на супер разхлабената рамка на монетарната политика, обявена наскоро от Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв. Оттук насетне инфлацията ще може да надвишава дългосрочната цел на Фед, за да компенсира периоди, в които е била под нея. Понятието за превантивно затягане бе изхвърлено от инструментариума на централната банка. Това окончателно потвърждава изчезването на остатъчния антиинфлационен уклон в паричната политика на САЩ.

Благодарение на опустошителното въздействие на Covid-19 върху икономиката, ще отнеме време инфлацията да се ускори, а лихвените проценти да се покачат. Но ставките в крайна сметка винаги се повишават, което ще нанесе сериозни щети на уж безопасни портфейли с фиксирани лихви.

В същото време е поразително, че държавните облигации тази година вече не осигуряват надеждна защита, когато акциите спадат. От началото на пандемията имаше моменти, когато цените на акциите и облигациите се понижаваха заедно. Така че максимата за вложения в безопасни активи с фиксирана лихва с цел балансиране на по-рисковите дялове в акции вече е съмнителна.

Това продължава една по-широка тема: тъй като централните банки вляха ликвидност на пазарите чрез огромни програми за изкупуване на облигации след финансовата криза, различните класове активи започнаха да се движат в по-голям синхрон. Фундаментът вече няма значение за общите пазарни индекси.

Longview Economics посочва, че има явна корелация между съотношението цена/очаквана печалба на индекса S&P 500 - често срещана мярка за оценка на акциите - и размерът на така нареченото количествено облекчаване на Фед (QE). През последните пет месеца Федералният резерв е осъществил близо две трети от сумата на QE за периода 2009-2014 г. В тази светлина драматичното възстановяване на пазара на акции след март и отделянето му от реалната икономика изглежда по-логично.

Ако държавните облигации вече не могат да се разглеждат като убежище, какво може да заеме тяхното място? Технологичните акции, които движат пазарния подем през тази година - Apple, Microsoft, Amazon, Alphabet и Facebook - предлагат повече сигурност от повечето останали. За разлика от времето на дотком балона големите технологични компании са силно печеливши. Нобеловият лауреат Майкъл Спенс твърди, че тези фирми са склонни да имат високи нива на нематериални активи и разходни структури, които са необичайно изместени към постоянните разходи и ниските пределни. Това може да направи техните платформи изключително мащабируеми, което от своя страна дава значителна ценова сила.

Той добавя, че акциите на компании от S&P 500 с високи нива на нематериалните активи на служител са поскъпнали най-много през тази година. Колкото по-ниско е това съотношение, толкова по-лошо са се представили акциите.

Изглежда контраинтуитивно да мислим за акциите като сигурни. Но също така е трудно да се повярва, че държавните облигации, които носят малка или никаква доходност, не са заложник на съдбата, когато централните банки работят непрекъснато, за да генерират по-висока инфлация. За дългосрочните инвеститори това се свежда до избор между правителствените ценни книжа и реални активи като имотите, суровините и златото. Това не е трудно да се осъзнае.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:00 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още