Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Посети ли са семената на следващата дългова криза?

При вече рекордната задлъжнялост коронавирусът повишава риска от кредитна криза на фона на ниските лихви

Уилям Уайт, който като началник на икономическия и монетарен отдел в Банката за международни разплащания в Базел беше един от малкото икономисти, които прогнозираха финансовата криза, казва, че последвалият голям експеримент със свръх хлабавата парична политика е силно морално опасен. Това според него е така, защото нетрадиционните политики на централните банки могат „просто да положат основата за следващия цикъл на бум и срив, подхранван от непрекъснато спадащи кредитни стандарти и все по-голямо натрупване на дългове“.

Сравнението на днешните обстоятелства с периода преди финансовата криза е поучително. Освен голямото увеличение на държавния дълг след кризата, съществената разлика сега е, че дълговият фокус в частния сектор не е върху имущественото и ипотечното кредитиране, а върху заемите за корпоративния сектор. Неотдавнашен доклад на ОИСР гласи, че в края на декември 2019 г. размерът на непогасените корпоративни облигации в световен план е достигнал исторически връх от 13,5 трлн. долара, два пъти повече от нивото през декември 2008 г. в реално изражение.

Нарастването е най-фрапиращо в САЩ, където Фед изчислява, че корпоративният дълг е скочил от 3,3 трлн. долара преди финансовата криза до 6,5 трлн. миналата година.

След като Alphabet (компанията майка на Google), Apple, Facebook и Microsoft общо са държали нетни парични средства за 328 млрд. долара в края на миналата година, се предполага, че голяма част от дълга е концентриран в старите сектори на икономиката, където много компании генерират по-малко кеш от големите технологични гиганти. По този начин обслужването на дълга е по-обременително.

Преминаването към корпоративна задлъжнялост е в известен смисъл по-малко рисково за финансовата система, отколкото предишният скок в ипотечните заеми от нисък клас, тъй като банките, които по своето естество са крехки, защото заемат краткосрочно и кредитират дългосрочно, не са толкова силно изложени на корпоративния дълг, колкото инвеститорите, като например застрахователни компании, пенсионни фондове, взаимни фондове и борсово търгувани фондове.

Въпреки това банките не могат да избягат от последиците от по-широк срив на пазарите в случай на продължаваща загуба на доверие на инвеститорите и/или повишаване на лихвените проценти от изключително ниските нива днес. Такъв резултат би довел до увеличаване на необслужваните кредити на банките, както и до свиване на стойността на обезпеченията в банковата система. А цените на активите могат да бъдат уязвими дори след преминаването на уплахата от коронавируса, защото покупките на активи от централните банки накараха инвеститорите да търсят доходност независимо от опасностите. В резултат на това рискът във финансовата система все още систематично се подценява.

Докладът на ОИСР отбелязва, че в сравнение с предишните кредитни цикли днешните корпоративни облигации имат по-ниско кредитно качество, по-дълги матуритети, по-ниска клаузна защита (права на облигационерите, като например ограничения върху бъдещи заеми от емитента или плащания на дивиденти от него) и по-високи изисквания за изплащане. По-дългите матуритети са свързани с по-висока ценова чувствителност към промените в лихвените проценти, така че заедно с намаляването на кредитното качество това прави пазарите на облигации по-чувствителни към промените в паричната политика. Настоящата пазарна волатилност се изостря допълнително от оттеглянето на банките от маркет-мейкърството в отговор на по-строгите изисквания за капиталова адекватност след кризата.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

2
 
17
 
2
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Дали са посети? Че ние вече жънем от една, две години....
5
 
29
 
1
преди 6 месеца
Посети ли са семената на следващата дългова криза?

Да бе, защото отдавна управлява Зимбабвийската икономическа школа.
За всяко нещо - ГАЗ! на печатницата...

Още от Анализи
Проглежда ли Америка за вредата от технологичните монополи?