Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

„Произведено в Китай“ вече не пасва като описание на глобалната търговия

Погрешното отнасяне на цялата добавена стойност към страната износителка на крайния продукт изостря търговските отношения между държавите

Само допреди 30 години стоките се изработваха в дадена страна с местни материали. Измерването на световната търговия по тази причина бе лесно. През 2011 обаче е различно, пише във Financial Times Паскал Лами, генерален директор на Световната търговска организация (СТО) и бивш еврокомисар по търговията.

Промишленото производство е движено от глобални вериги, като по-голямата част от вноса може да бъде наречен „произведен глобално“, вместо „произведен в Китай“ или другаде.

С оглед на търканията между водещите икономики, предизвикани от търговските дисбаланси, тези етикети могат опасно да изострят геополитическото напрежение във време, в което сътрудничеството е нужно повече отвсякога.

Понастоящем международната търговия се измерва чрез т.нар. брутна стойност, т.е. цялата стойност на вноса се приписва на страната, откъдето той идва.

Този начин на отчитане вършеше добра работа докато големият икономист Дейвид Рикардо беше жив. Тогава Португалия разменяше вино „произведено в Португалия“ за английски текстил „произведен в Англия“. Днес обаче тази концепция за произхода на стоките е отживяла.

Това което наричаме „произведено в Китай“ е наистина сглобено там, но търговската му стойност идва от множество държави надолу по веригата преди това. Вече не можем да разглеждаме търговските отношения като „ние“ и „те“.

Това не означава, че всички международни търговски конфликти ще изчезнат незабавно ако променим начина, по който измерваме търговията. Но за да дискутираме нещо толкова важно като търговските дисбаланси, трябва да го правим на базата на данни, които отразяват действителността.

Изкривената представа за търговията може да възпламени двустранни отношения и да предизвика настроения срещу търговския обмен, в момент когато протекционизмът вече надига глава.

Икономистите много отдавна отхвърлиха представата, че в международната търговия печалбата на едни е за сметка на други, но изглежда в политиката и на пазарите този дух от времето на меркантилизма продължава да витае.

Икономическата криза по естествен път изостри това усещане, дори във време, в което глобалното производство направи разграничението на „ние“ и „тях“ по-незначимо отвсякога.

iPhone на Apple илюстрира новата ситуация. Той се сглобява в Китай, след което се изнася за САЩ и други страни. Частите за направата му обаче идват от много държави.

Според скорошно изследване на Asian Development Bank Institute телефонът отговаря за 1,9 млрд. долара от търговския дефицит на САЩ с Китай, използвайки традиционния подход. Ако обаче се изолират компонентите от други страни се вижда, че добавената от Китай стойност към продукта е едва 73,5 млн. долара.

А не става въпрос само за телефони. Все повече автомобили, самолети, електроника, а дори и дрехи се произвеждат в различни страни. В момента няма нито една кола или реактивен самолет, които да могат да се произведат с ресурсите на една единствена страна.

Бизнес лидерите също са наясно, че новите търговски усложнения са особено болезнени в условията на глобални вериги на производство. Вносните мита, бюрокрацията или други забавяния и разходи при доставките на ресурси означават по-високи производствени разходи.

А традиционният начин за измерване на международната търговия прави по-вероятни тези усложнения в стокообмена между страните, приписвайки цялата търговска стойност на продуктите на страната износителка на готовия продукт. Така се прикриват истинските двустранни търговски дефицити, което засяга самия политически дебат и води до погрешни разбирания.

Например дефицитът между Китай и САЩ, възлизащ на 252 млрд. долара през ноември, е вероятно два пъти по-малък от официалната статистика, ако не и повече, когато се използва само добавената от Китай стойност на износа.

Начинът за измерване на дефицитите касае и анализа на заетостта. Изследвания върху друг продукт на Apple – iPod, показват, че през 2006 година, от 41 хил. работни места, свързани с производството му, 14 хил. са били в САЩ, но тъй като са по-добре платени, те са заработили 750 млн. долара спрямо 320 млн. за работниците в чужбина.

Всъщност iPod може би нямаше да съществува ако от Apple не бяха наясно, че азиатските компании могат да осигурят компонентите за производството му, както и че азиатските работници и потребители ще са в състояние съответно да го произвеждат и купуват.

Търговската статистика, отчитаща добавената от отделните държави стойност може да опише по-правдиво връзката между търговията и заетостта.

Измерването на международната търговията чрез добавената стойност може да ни издигне отвъд политическите дебати за двустранните търговски дефицити. Погледната по този начин, търговията се превръща от двустранни баланси в мрежа от производствени вериги, в които господства взаимната обвързаност и всеки може да спечели.

Преди всичко, една такава гледна точка ще помогне на политиците и техните избиратели да осъзнаят нуждата от по-силно международно сътрудничество в областта на търговията, както и растежът и заетостта, които то би могло да донесе.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
0
 
3
преди 9 години
Няма профилна снимка
създаването и реализацията на един продукт включва 3 етапа...дизайн, прозводство, продажба....китай беше само във вторият етап...сега иска да е навсякъде....не става така !!
1
 
1
 
2
преди 9 години
Няма профилна снимка
Китай да не ни обеснява как стават нещата в търговията !! отдавна съм казал че света ще се оправи когато се каже стоп на китайските стоки !! като дават пример колко Аппле са изкарали от работата си с китайците, що не кажат колко са загубили американците от ментетата на китаиците ..Ипод менте, Ифон Менте, Ипад менте...Глабалната търговия е това което обезкървява западните икономики !! китай може да пройзвежда , но почне ли да продава...то тогава равновесието е нарушено фатално за западните държави...това е което авторите на тази статия не са обяснили добре.
1
 
1
 
1
преди 9 години
"Икономистите много отдавна отхвърлиха представата, че в международната търговия печалбата на едни е за сметка на други"
---------------------------------
Икономистите, които са "отхвърлили" тази представа следва да си запалят незабавно икономическите дипломи и да се захванат с нещо друго - явно икономиката не им е силната страна.

Още от Анализи
Инвеститорите в акции трябва да вдигнат наздравица за ниските лихви