Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Промишлеността е важна за икономическите суперсили

Тя все още заема специално място в националната психика на САЩ и други големи страни износителки

Промишлеността е важна за икономическите суперсили

Снимка: Bloomberg

Въпреки че през последните няколко десетилетия стана все по-автоматизирана и глобализирана, промишлеността все още заема специално място в националната психика на САЩ и други големи страни износителки, като Германия, Китай и Япония, пише Рана Форухар за Financial Times.

Част от това се дължи на огромните й ползи за икономиката. Например в САЩ, въпреки че промишлеността представлява само 11 процента от брутния вътрешен продукт и 8 процента от пряката заетост, тя отговаря за 20 процента от капиталовите инвестиции в страната, 30 процента от ръста на производителността, 60 процента от износа и 70 на сто от разходите на бизнеса за научноизследователската и развойна дейност според данни на McKinsey Global Institute (MGI). Делът на промишлеността в икономиките на много други развити страни е още по-висок.

Не е чудно, че дебатът за това къде се произвеждат стоките е едновременно емоционален и политически. Този дебат излезе на преден план през последните години не само поради американско-китайските технологични и търговски войни и недостига във веригите за доставки в пандемията, но и заради правата на човека. Западните марки, включително Nike, H&M и европейските луксозни производители, се оказват във все по-трудната ситуация да използват памук от китайската провинция Синдзян, част от който е произведен чрез принудителен уйгурски труд.

Американските и европейските компании са под огромен натиск да бойкотират памука от Синдзян и да използват местни алтернативи. Ако го направят пък, рискуват реакция от страна на китайците, които изглежда са добавили уйгурите в списъка на въпросите, които не подлежат на обсъждане, като Тибет, Тайван и Тянанмън. Подозирам, че страната, която брандовете ще заемат, ще зависи до голяма степен от това колко е важен Китай за общите им приходи и бъдещ растеж.

Но текстилната индустрия от известно време става все по-малко глобализирана. В САЩ сектори като текстила и мебелите бяха сред най-засегнатите от присъединяването на Китай към Световната търговска организация, тъй като и двата са трудоемки и търгуеми.

Калкулацията обаче сега се измени, след като заплатите и вътрешното търсене се увеличиха в Китай. Много преди опасенията относно Синдзян веригите за доставка на облекло бяха започнали да се променят. Докато през 2005 г. китайските производители изнасяха 71% от готовите облекла, през 2018 г. този дял вече бе само 29%.

Тази промяна идва едновременно с други насрещни ветрове за регионализирането на индустрията на облеклата. Повече марки се насочват директно към потребителите, заобикаляйки физическите магазини. Това също така увеличава инвестициите в софтуер, които ще повишат ефективността, ще съкратят производствените цикли и по този начин допълнително ще изместят арбитража на трудовите разходи, транспорта и производителността в полза на местното производство.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Зелената енергия настъпва с най-бързи темпове от 1999 г.