IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Провалът и упадъкът на Великобритания

От десетилетия британската външна политика лежи на три стълба - САЩ, ЕС и развиващия се свят, но въпросът е как ще се отрази Brexit на тях

12:30 | 08.07.17 г. 10
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Година след референдума за Brexit във Великобритания основното усещане е за нещо счупено. Най-видимата вреда бе нанесена върху местната политика. Докато в Консервативната партия цари смут, твърдо левият лидер на лейбъристите Джереми Корбин говори как ще стане министър-председател след шест месеца. Също толкова сериозен обаче е и ударът върху глобалната позиция на Великобритания, която е по-слаба откогато и да е било от Суецката криза през 1956 г., когато САЩ потуши опита на премиера Антъни Еден да утвърди британската власт в Египет, коментира The Economist.

От десетилетия насам британската външна политика лежи на три стълба: САЩ, Европейския съюз и развиващия се свят. Уинстън Чърчил, син на британски аристократ и американска наследница, създаде фразата „специална връзка“, за да опише кръвните си и езикови отношения, които обвързват Великобритания със САЩ. Като бивша имперска сила Великобритания имаше близки отношения с десетки африкански и азиатски страни. Като една от най-големите икономики в Европа, тя имаше силен глас за определянето на бъдещето на Европа, често действайки като контрабаланс на френско-германската ос.

Британските дипломати могат да гледат наивно идеалистично на това. Суецката криза показа, че САЩ с радост ще захвърлят тази „специална връзка“, когато тя противоречи на националния им интерес. Британците винаги са били второстепенни играчи в Европа. Въпреки това трите стълба не само, че издържат тестовете на времето, но и се подкрепят един друг. Британското членство в ЕС засили влиянието на страната в САЩ, точно както близките ѝ отношения с Америка подкрепи позицията ѝ в ЕС. Съюзът увеличи глобалната сила на Великобритания, носейки с това търговски сделки с 53 други страни.

Решението на Великобритания да напусне очевидно ще ѝ отнеме влиянието в Европа. Дори да успее да договори благоприятен достъп до единния пазар, тя вече няма да бъде част от машината за взимане на решения в ЕС. Слабостта ѝ вече бе изложена на показ: главният преговарящ за Brexit на Великобритания Дейвид Дейвис засега е постигнал само отстъпки. Изолацията ѝ също е видима. От Тереза Мей вече редовно бива искано да напусне срещите, когато се обсъждат делата на ЕС.

Великобритания излиза от ЕС в момент, в който отношенията ѝ със САЩ са в риск. Доналд Тръмп е избухлива фигура с мото „Америка на първо място“. Той създава силни разделения, което означава, че колкото повече Великобритания се приближава до Тръмп, толкова повече отблъсква настроените срещу него. Проучване сред 37 страни на Pew Research Centre показа, че само 22% от хората смятат, че Тръмп ще „направи правилното нещо“ в международните отношения. Барак Обама получи 64% през последната година от мандата си.

А третият стълб? Най-силната карта на поддръжниците на Brexit е, че те са глобалисти. Освободена от гниещия труп на Европа Великобритания ще има свободата да гради отношенията си с развиващия се свят, твърдят те. И все пак няма доказателства, че британските компании са имали ограничения да правят това заради членството в ЕС. Съюзът не спря малките и средни предприятия в Германия да се превърнат в глобални източници на власт. Може би важи и точно обратното: развиващите се страни се интересуват най-вече от достъп до пазара на ЕС от 500 млн. души.

Самоутвърждаващата се логика на старата система ще се обърне през следващите няколко години, независимо кой се намира на Даунинг Стрийт. Хенри Кисинджър каза на конференция в Лондон миналата седмица, че Brexit представлява шанс да възобнови трансатлантическите отношения. Той обаче забрави въпроса, който сам зададе, когато пое американската външна политика: „На кой да звънна, когато искам да говоря с Европа?“. САЩ ще говорят повече време по телефона с приятната власт вътре в ЕС, отколкото с тази извън него. Развиващите се пазари ще са по-заинтересовани да работят със силните съюзи, отколкото с малка страна с особени правила и изменчива политика. Това може да се случи по-бързо, ако Великобритания избере Джереми Корбин.

От 80-те Великобритания и САЩ са водещите защитници в света на идеологията в момента – неолиберализма. Британски консултанти пътуват из Европа и бившия Съветски съюз, предлагайки уроци по приватизация. Шведите въведоха вътрешните пазари в своята социална държава. Германците се опитаха да приемат „акционерния капитализъм“.

Неолиберализмът обаче пострада по време на финансовата криза от 2008 г. Оттогава насам Великобритания и САЩ стоят смирено, залети от популстките течения, които предизвикаха Brexit от едната страна на Атлантика и Тръмп от другата. Привържениците на Brexit твърдяха, че вотът за напускане ще доведе до „пролетта на Brexit”, тъй като режимът в ЕС ще се разклати, а еврото ще се срине. Вместо това съюзът е в най-добрата си форма от години, с нов млад реформатор в Елизейския дворец и стабилна френско-германска ос. Из континента медиите говорят за Великобритания като за „болния човек на Европа“.

След Суецката криза Дийн Ачесън (държавен секретар при американския президент Хари Труман – бел. ред.) съжалява за това, че Великобритания е изгубила империята и се е провалила в опита си да намери своята роля. През следващите десетилетия постимперска Великобритания всъщност открива няколко роли: като опора между Европа и САЩ, като стар защитник на глобализацията в реглобализиращия се свят и като водещ поддръжник на неолиберализма. Благодарение на комбинацията от финансовата криза и Brexit тя обаче изгуби всички тези си функции рязко и изведнъж, завършва The Economist.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 04:45 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

9
rate up comment 2 rate down comment 3
SoKoLoVv
преди 6 години
Ама няма КАК ГЛУПОСТТА И НЕКАДЪРНОСТТА ДА ПРИЕМАТ РЕШЕНИЕ ЗА ИЗЛИЗАНЕ СЛЕД ГЛАСУВАНЕ И ТО ОТ 52%/48% ТАКАВА ИЗВАДКА НЕ Е ВАЛИДНА ,РАЗБИРАМ ДА БЕШЕ 70%/30% ДА ИМА ТЕЖЕСТ ,А ТО НЯМА ,ЯВНО СА СИ ТЪРСИЛИ ПРИЧИНА !???? МНОГО СМЕШНО ЯВНО САМО НА ЕГО , НЯМА КАК ДА СА ВОДЕЩА СИЛА С ТАКИВА ИЗПЪЛНЕНИЯ !???ТАКЪВ РЕЗУЛТАТ ОТ РЕФЕРЕНДУМ Е ПАТОВ ,НЕ ДАВАЩ СМИСЪЛ НА ИЗБОРИТЕ ,КАКТО ТУК АБСОЛЮТНА ТЕЛЕФОННА ИЗМАМА!??В БИТКАТА НА РУСИЯ И ГЕРБ ЗА ПРЕЗИДЕНТ ,ВИДЯХТЕ КАК САМО СИ ИЗБРАХТЕ ,КАТО В ТЕЛЕФОННА ИЗМАМА ХИБРИДНИЯ РУМЕН РАДЕВ -*** !???? ПЪЛНИЯ ЦИРК НА ЛИПСАТА НА СТАНДАРТИ И МОРАЛ И ЦЕННОСТИ ВОДИ ДО ТАКИВА ПОСЛЕДСТВИЯ ?????
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 7 rate down comment 0
V.At.
преди 6 години
До Чърчил. Когато предлага хартата за правата на човека не се е сетил, че това важи и за Индия и другите британски колонии.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 6 rate down comment 11
doba
преди 6 години
Островитяните винаги си правят сметката.По няколко пъти.Друг е въпросът, че в Лондон над 20% са пришълци.Но някак си се оправят с тях.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 2 rate down comment 8
0pk
преди 6 години
Много хитър план - да се отърват от излишната ***. :]
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 44 rate down comment 7
Lucifer
преди 6 години
Ситуацията е динамична, поляците вече бягат от острова и отиват в Германия. Там ще се премести и Лондонското сити. Там остава само Нейно Величество и Найджъл Фараж...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 22 rate down comment 20
Стоян Петров
преди 6 години
Дреме ми за Великобритания. но доколкото ми е известно всяка година около 15 хиляди млади българи заминават да работят и живеят в Лондон.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 28 rate down comment 6
Grosss
преди 6 години
И ние навремето сме имали Велика България,но сега сме една малка иневзрачна държавичка.Време е вече тази държава да я наречем Малобритания.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 38 rate down comment 6
Lucifer
преди 6 години
И най-злият душманин не може да причини толкова голяма болка, колкото всеки сам може да си го направи! Ако за ЕС има някакво светло бъдеще, то със сигурност ще е след Брекзит! Мечтаният за англичаните Брекзит е същото като неистовото желание на радикализирани мюсюлмани да умрат крещейки "Аллах Акбар"!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 28 rate down comment 4
mrynmryn
преди 6 години
Кой ми с*а в гащите?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още