Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Решението на Тръмп за Сирия е подарък за Русия и Иран

С оттеглянето на САЩ се отварят нови възможности за триото Турция-Русия-Иран

Решението на Тръмп за Сирия е подарък за Русия и Иран

Снимка: Архив Ройтерс

Част от предизборната кампания на президента Доналд Тръмп се основаваше на обещанието да изтегли американските войски от конфликтите в Близкия изток. Той също така многократно обещава да ограничи нарастващата сила на Иран в региона.

В сряда той предприе стъпка към изпълнението на първото си обещание, предизвиквайки буря във Вашингтон. В същото време негови критици посочиха, че по този начин той се отдръпва от втория си ангажимент, посочва Bloomberg в свой материал.

Още по темата

Решението на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия с довода, че войната срещу „Ислямска държава“ е спечелена, позволява на Русия и Иран да затвърдят победата си в по-обширната и все още продължаваща сирийска война.

Това изненада мнозина, които наблюдаваха как Тръмп изгражда своята близкоизточна стратегия около възпирането на Иран. Според Марк Дубовиц, ръководител на Foundation for Defense of Democracies и съветник на администрацията в САЩ по политиките спрямо Иран, изтеглянето е „подарък за Путин и моллите (духовни лица – бел. ред.) в Техеран“.

Американската мантра през по-голяма част от осемгодишната сирийска война беше, че Башар Асад трябва да си тръгне. Но със сухопътните сили на Иран и военновъздушната мощ на Русия Асад в крайна сметка не отиде никъде и вместо това постепенно си връща контрола върху страната.

Единствената голяма област извън неговите ръце е североизточната част на страната. Именно там е и основна част от сирийския петрол и там бяха разположени хиляди американски войници. Сега те напускат страната и изоставят своите съюзници, предимно кюрди, които турските въоръжени сили са сложили на мерника си.

За алианса между Асад, Русия и Иран пътят за повторното завладяване на цялата държава току-що се отвори. За турският президент Реджеп Ердоган също беше премахната значителна спънка. Той вече контролира част от Северозападна Сирия, изтласквайки оттам кюрдските бойци – които според Анкара са терористи, и сега заплашва да навлезе и на североизток. Неговите първи цели може да включват погранични градове като Кобани, където кюрдите понесоха тежки загуби от „Ислямска държава“ въпреки военновъздушната подкрепа на САЩ.

Решението на Тръмп оставя без отговор и някои съществени въпроси. Все още не е ясно колко бързо ще си тръгнат войските, дали ще бъде оставен малък контингент и дали въздушните удари ще продължат.

Графика: Wall Street Journal

Битката срещу „Ислямска държава“ е само една нишка от заплетената гражданска война в Сирия и през последите няколко години играе по-скоро второстепенна роля. В по-широкия сирийски конфликт Тръмп обаче не обяви победа, нито пък загуба. Той даде сигнал, че това не е битка на САЩ. Той също така не каза каква смята, че ще е съдбата на кюрдите, на които САЩ разчиташе по време на някои от най-тежките сражения.

Администрацията на президента Барак Обама екипира и финансира множество бунтовнически бойци, но въпреки това мнозина от тях дезертираха при или бяха победени от ислямистките си противници. Обама също така заплаши да атакува Асад, след като той премина „червената линия“ с употребата на химически оръжия, но след това се отказа. Тръмп на два пъти разпореди провеждането на удари срещу цели в Сирия в отговор на последните обвинения за употреба на химическо оръжие. Те обаче бяха до голяма степен символични и нанесоха малко щети върху военния капацитет на Асад.

САЩ може да имат прояви на сирийското бойно поле и за в бъдеще благодарение на военновъздушния си капацитет, но способността на страната да влияе върху събитията на терен ще бъде в голяма степен ограничена.

Ердоган и неговите колеги от Русия и Иран – Владимир Путин и Хасан Рухани, се проявиха като ключови арбитри на сирийската съдба. Те се съгласиха с това, че американците трябва да се махнат от Сирия, но също така има и много неща, по които позициите им се разминават. Така например Турция е против режима на Асад и също иска неговото отстраняване, докато Иран го подкрепя.

Това разделение по всяка вероятност ще се изостри с отдръпването на САЩ. Путин, който обедини крехкия алианс, може да се затрудни с неговото запазване, тъй като ще бъде принуден да играе ролята на посредник между съперничещите си близкоизточни интереси – роля, която от десетилетия бе изпълнявана от САЩ.

По статията работиха: Елена Илиева, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (10)

0
 
9
 
10
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
На много от срещите на световните лидери камерите улавят закачливите погледи между Мелания Тръмп и Путин. Сядат един до друг, заговарят се - всеки на своя език, нали сме от едно езиково семейство. Така че спокойно можем да потърсим отговора на въпроса за действията на Тръмп, като зададем най-старата опорка на този свят - търсете жената / Cherchez la femme/. Казват, че французите са й дали живот, но жени е имало още много отпреди французите.
13
 
22
 
9
преди 6 месеца
Изтеглиха се щото видяха дебелия.
Наближаваше челен сблъсък с ердоган ако продължат така.
В допълнение Руснаците и Иранците.
САЩ не могат да си удържат позициите там просто.
7
 
21
 
8
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Елементарна пропаганда за нискочели субекти - 14 години точат бюджета през Ирак, Афганистан и Сирия и много им се иска това да продължава по безкрайност. Обаче парите свършиха. Следва прибиране вкъщи. И това е само началото.
1
 
36
 
7
преди 6 месеца
Абе аз не вярвам, че САЩ са се изтеглили току-така... има някаква игра, тва не е случайно. Нещо ще става там.
15
 
44
 
6
преди 6 месеца
Дооо всички преститутки, диванни аналлитици и всякая сволочь:

Русия и Иран са в Сирия по покана, а САЩ нагло и безцеремонно се самопоканиха и организираха гражданска война.
Първите са там законно, янките незаконно.
Ама промития западен мозък мисли само с категория: пари, интерес и сила!

Още от Анализи
Глобалната търговия започна да се забавя далеч преди митническата война