IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

С Пекин начело – срещу Брюксел

В резултат на скептицизма към Брюксел, по-разпространен в Източна Европа, Китай се утвърждава постепенно като богата на пари алтернатива

10:59 | 20.02.18 г. 12
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

В продължение на години Европейският съюз се опитваше да потисне влиянието на Русия. Но когато иде реч за Китай, европейците са невероятно слепи. Поднебесната империя беше ухажвана до немай-къде, а Германия дори изпраща редовно половината от правителствения си екип за консултации с Пекин.

Но от известно време китайският ангажимент се наблюдава с нарастващо подозрение в Берлин и Брюксел. И то не само защото Китай все повече се превръща в конкурент на САЩ и на ЕС. Скептицизмът се дължи и на експанзивната китайска стратегия, която става все по-очевидна в Югоизточна Европа.

По-специално Гърция, България и Унгария са ангажирани тясно с Китай. Но и Прага напоследък започва да поддържа близки контакти с Пекин.

При това не става дума само за отворените врати за китайски инвестиции, както показва едно разследване на швейцарския Neue Züricher Zeitung. Става въпрос и за дипломация - и за опита за изграждане на противотежест на ЕС.

Чешкият президент Милош Земан не е кой знае колко близък приятел на ЕС. С това отношение не само че наскоро той спечели изборите, но и си създава нови приятели - например в Далечния изток.

След като президентът Милош Земан пое длъжността през 2014 г. Чешката република се превърна от държава, която бе критична спрямо Китай, в един от най-благодарните партньори на Пекин. Пражката администрация сега е по-скоро послушна към ръководството в Пекин. Така например чешкият посланик в Китай бе заменен по искане на президента, защото е подписал призив към Китай да зачита правата на човека. А междувременно по икономически въпроси Земан се съветва, между другото, от китайски консултант, който също така притежава футболния клуб Славия Прага.

Чехия е само един пример за нарастващото влияние на Китай върху политиката в Европа. Институтът за китайски изследвания Merics съвместно с Глобалния институт за обществена политика (GPPi) изготви проучване, посочващо многобройните начини, по които Пекин разпространява своите виждания в чужбина, оказва влияние върху вземащите решения, медиите, гражданското общество и академичния свят. Важен момент в това развитие е финансовата криза от 2008 г., с последствията от която някои държави трябваше да се борят години по-късно. Вместо на пари от Брюксел, някои разчитаха на инвестиции от Китай.

В резултат на скептицизма към Брюксел, който е по-разпространен на Изток, отколкото в Западна Европа, Пекин се утвърждава постепенно като богата на парични средства алтернатива, която не обръща внимание на правните стандарти, правата на човека или регулациите. И обратното, всеки, който критикува Пекин, бива последователно наказван. Това обяснява защо никой европейски лидер вече не приема официално Далай Лама. Това има отражение и върху факта, че през последните години ЕС като конфедерация не успява да формулира обща позиция срещу Китай, особено по въпросите на правата на човека.

Авторите също така правят пряко сравнение с Русия, чието влияние върху предизборните кампании в Европа и Съединените щати предизвика сериозен дискомфорт през последните две години. Руските инструменти обаче са много по-видими и очевидни от тези на Китайската комунистическа партия, ето защо на тях се отделя много повече внимание, отколкото на тези на китайците.

Икономическата зависимост е само един от лостовете, който комунистическата партия използва. Откритостта на много европейски страни улеснява създаването на институти и мозъчни тръстове, които разпространяват китайския възглед за световната политика.

Това правят и медийни партньорства. Притурки във вестниците, написани от държавната пропагандна машина, както и покани за изследователи и журналисти, са сред инструментите, с които Китай се опитва да повлияе на европейското отношение.

Този тип култивиране на имидж - известен също като „публична дипломация" - се практикува и от други държави. Все пак прави впечатление, че Китай не позволява никаква реципрочност: чуждестранните организации са подложени на строги правила от 2017 г. насам, а голям брой ограничения затрудняват дейността на чуждите компании в Китай. В медийния сектор това стига до там, че западни издатели понякога цензурират критични към Китай пасажи с надеждата скоро да могат да публикуват и на китайския пазар.

Специална роля играят добре организираните китайски чуждестранни студенти и преподаватели. От време на време в западните университети постъпват оплаквания от името на CSSA (Асоциация на китайските студенти и учени), защото членовете им са били наранени от определени събития, като например чрез изказване на представител на т. нар. Революция на чадърите в Хонконг. Въпреки че тези инциденти не са толкова разпространени в Европа, колкото в САЩ, е възможно скоро да се увеличат, се казва в проучването. CSSA е вече добре представена във всички страни от Западна Европа. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:20 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

12
rate up comment 2 rate down comment 2
khao
преди 6 години
де да имаше и 5% истина в инфантилните ти дрънканици ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 3 rate down comment 1
khao
преди 6 години
добре е да не бъркаш демокрацията с диктат на мнозинството ! има лееека но съществена разлика.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 11 rate down comment 8
Mavi Goz
преди 6 години
Хихихи... Пак ще цитирам кварталния електродърводелец бай Иван Теслата: "ПарАта еб^ава мамата на фукарата!"... :lol:Само не става ясно, оти, като у Китай управляват комунисти, имат толкова много възове? Нали *** само крадат и където управляват, трева не никне? :lol:А истината за апетита към китайските кинти е, че Китай инвестира, без да поставя политически, икономически и ботанически условия на приемащата страна, не се бърка във вътрешните работи и не върти пръст - just business...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 7 rate down comment 1
mehudi
преди 6 години
кое е тясното обвързване на бг с китай ???!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 15 rate down comment 5
pinoccio
преди 6 години
Малко ни поразмътиха главите с представите за демокрацията. По принцип демокрацията е управление в интерес на мнозинството. Лека-полека тази теза бе редактирана и под демокрация днес се разбира - управление в интерес на малцинството. Излизат десетина *** и искат нещо, което останалите седем милиарда не искат. Демокрацията помирява този конфликт, като обещава на останалите седем милиарда, че един ден, когато и те станат десет човека, ще запушат Съевата дупка с най-големия оцелял египетски обелиск и с това ще сложат ново начало.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 4 rate down comment 0
Jorkata
преди 6 години
Още в първото изречение - правописна грешка...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 7 rate down comment 1
khao
преди 6 години
който плаща данъци и внася в бюджета, има право да гласува и да решава как да се изразходват събраните средства ... ето така си е представям ако трябва да е обясня с няколко думи..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 7 rate down comment 2
Sakamano
преди 6 години
Много ми е интересно как си я представяш "автентичната демокрация". При древногръцката само 10% от хората са имали граждански права. Или тази от времето на основаването на САЩ, когато правото да гласуват е било само за белите фермери.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 8 rate down comment 2
khao
преди 6 години
че то никъде няма демокрация в автентичен вид, и от там идват и повечето проблеми.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 6 rate down comment 6
majnata
преди 6 години
най-вече при демокрацията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още