Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

С успешно IPO на Nasdaq германската Curevac набра 213 млн. долара

Базираната в Тюбинген компания ще използва парите за покриване на разходите за изследвания на коронавирусна ваксина

С успешно IPO на Nasdaq германската Curevac набра 213 млн. долара

Снимка: Curevac

В хода на своето първично публично предлагане (IPO) германската биотехнологичната компания Curevac пласира 13,3 милиона акции сред американски инвеститори, както бе планирано в петък, като генерира брутни приходи от около 213 млн. долара (около 180 млн. евро). Емисионната цена на акциите беше в най-високия край на предложения диапазон от 14-16 долара за акция, а емисията беше неколкократно презаписана.

Така компанията, която в миналото беше финансирана до голяма степен от основателя на SAP Дитмар Хоп, постигна едно от най-големите IPO-та в германската биотехнологична индустрия до момента. След излизането на борсата Хоп все още държи около 49 процента от капитала чрез своя Dievini-Hopp-Biotech-Holding.

Листването подчертава огромния интерес на капиталовия пазар към компании, работещи над ваксини за Covid-19, а в същото време и непрекъснато нарастващото привличане на американската фондова борса за германските биотехнологични компании, подчертава в свой анализ Handelsblatt.

Още по темата


Общо почти дузина германски биотехнологични компании вече са листнати на Nasdaq. И за повечето компании борсата в Ню Йорк е единствената борса. Наскоро компанията за изследване на рака Immatics, която също е базирана в Тюбинген, влезе в Nasdaq като част от сливане с вече листната, но не оперативно неактивна компания - Arya Sciences Acquisition Company. Arya е от така наречените Special Purpose Acquisition Company - "Компании за придобивания със специални цели”, дружество посредник, което първоначално събира капитал чрез IPO, за да инвестира парите в поглъщането на компания.

Immatics също е част от биотехнологичното портфолио на Дитмар Хоп. Миналата година базираните в Майнц Biontech и Rostock Centogene направиха своя дебют на американската технологична борса. Преди това компании като Inflarx, Affimed и Pieris Pharmaceuticals също избраха щатската борса.

Изследванията за ваксини предизвикват борсов фурор

За своето IPO Curevac се възползва от общия благоприятен пазарен климат за биотехнологичните акции и по-специално от високото ниво на внимание, което се отделя на изследванията за ваксини за Covid-19. От началото на годината това вече генерира на редица играчи силни ръстове в цените и високи оценки.

Основана през 2000 г., Curevac се счита за пионер в областта на мРНК (mRNA, матрична РНК) и наред с Biontech от Майнц и американската биотехнологична компания Moderna е една от водещите фирми, работещи върху ваксини на базата на mRNA. В сравнение с тези двама конкуренти  Curevac изостава с около три месеца. Въпреки това шефът на фирмата Франц-Вернер Хаас очаква солидни възможности за собствения си продукт.

Като цяло Curevac също преследва същия бизнес модел като вече изброените си конкуренти. Стратегията има за цел да използва мРНК като платформа за голям брой лекарства и ваксини и по този начин да установи нов клас активни фармацевтични съставки на пазара в средносрочен план.

Компаниите възлагат своите големи амбиции на важната и особено многостранна основна функция на мРНК като междинна връзка между гените и протеините. С изкуствено генерираната мРНК, съгласно основната концепция, телесните клетки могат да бъдат стимулирани да произвеждат всички видове протеини, включително активни фармацевтични съставки. мРНК служи като матрица или шаблон, по който се осъществява белтъчната синтеза. Процесът на тази синтеза се нарича още ДНК-транслация.

В случай на разработка на ваксина принципът се използва за програмиране на телесните клетки за производство на протеинови компоненти на вируса. След това имунната система образува антитела срещу тези вирусни протеини.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Проглежда ли Америка за вредата от технологичните монополи?