Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Сянката на Шиндзо Абе пада върху надпреварата за лидерския пост в ЛДП

Не е ясно дали мощните инструменти, които следващият премиер на Япония ще наследи от Абе, ще бъдат достатъчни за справяне с предизвикателствата

Сянката на Шиндзо Абе пада върху надпреварата за лидерския пост в ЛДП

Шиндзо Абе. Снимка: Franck Robichon/EPA/Bloomberg

Надпреварата за лидерския пост в рамките на управляващата в Япония Либерално-демократическа партия (ЛДП), която ще бъде решена на 29 септември, изглежда ще отбележи промяна в поколенията в политическата формация, пише Nikkei Asia Review.

Трима от четиримата кандидати - Таро Коно, Санае Такаичи и Сейко Нода – могат да се окажат първият премиер, роден след 1960 г. Четвъртият кандидат, Фумио Кишида, може да бъде едва вторият министър-председател, роден след създаването на ЛДП през 1955 г.

Въпреки това, дори когато новата реколта от лидери се бори за ръководния пост в ЛДП, кампанията разкрива, че малко повече от година след оставката на Шиндзо Абе, най-дълго управляващият страната премиер продължава да хвърля сянка върху политическата конюнктура. 

Още по темата

Абе е фактическият лидер на най-голямата фракция в ЛДП - „Хосода“, която оказва огромно влияние върху вземането на решения, въпреки че той вече не е сред официалните ѝ членове.

Абе е и фактически лидер на дясното крило на партията.

Благодарение на това Абе самоинициативно изпрати в политическото пространство кандидатурата на Такаичи, негов дългогодишен съюзник.

С подкрепата на Абе Такаичи премина от маргинален претендент до основен такъв. Независимо дали Абе ще се превърне в „създател на лидери“, разделението на партията може да затрудни победата на всеки един от четиримата кандидати.

Но влиянието на Абе надхвърля неговата фракционна роля. Тазгодишното състезание за лидерството в ЛДП разкрива степента, в която неговото присъствие продължава да оформя и ограничава изборите пред политическите лидери в страната.

На фона на неговото наследство, което личи най-вече в макроикономическата политика, някои кандидати бяха по-категорични от други в признаването на интелектуалното влияние на Абе. Такаичи, например, се позовава на трите стрелки на „Абеномиката“, като и четиримата кандидати продължават да работят в политическата среда, създадена именно от Абе.

Промяната във фискалната политика е особено фрапираща. Когато се завръща начело на ЛДП през 2012 г., Шиндзо Абе наследява партия, която провежда кампания за фискална консолидация. Когато Абе подаде оставка като премиер, мерките на правителството за борба с икономическия шок от разпространението на коронавируса доведоха до рекордно нарастване на японския държавен дълг, който достигна ниво от 1,2 квадрилиона йени (10,5 трилиона долара) към края на финансовата 2020 година.

При Абе управляващата партия научи, че Япония всъщност може да живее с много по-голям дълг, отколкото допускат учебниците.

Това, че правителството на Япония може да отпусне спирачката, е възможно, отчасти благодарение на друго наследство на Абе - използването на инструменти от Японската централна банка (ЯЦБ), които преди са се считали за нетрадиционни.

Макар и не винаги популярни, мерките на ЯЦБ, съсредоточени върху програмата за контрол на кривата на доходността, сега са част от политиката. Въпреки че претендентите за ръководния пост в ЛДП се тревожат за способността на банката да постигне целта си за инфлацията, никой от тях не е предложил своя надеждна алтернативна програма.

Междувременно, въпреки че Кишида заяви, че ще сложи край на „неолибералната“ политика, реалността е, че Абе вече беше изоставил неолиберализма, когато се оттегли.

Същността на третата стрела на „Абеномиката“ е, че правителството ще използва различни инструменти за насочване на икономическата активност към нови източници на растеж с висока добавена стойност. 

Още по темата

Влиянието на Абе върху избора на Япония по отношение на външната политика същи се оказа устойчиво, поне при неговия наследник. Стратегическият подход на Абе - приоритизиране на все по-тясното сътрудничество с Вашингтон, като същевременно се изграждат по-здрави отношения с други азиатски демокрации и изграждането на по-плътни партньорства с Обединеното кралство и ЕС – беше следван внимателно от Суга.

От претендентите Коно и Кишида са служили като външни министри в неговия кабинет и по всяка вероятност ще следват подобен микс от политики. Четиримата кандидати също изразиха готовността си да следват очертания от Абе път - или дори да отидат по-далеч от него - в увеличаването на разходите за отбрана и придобиването на нови отбранителни способности.

Най-интересният аспект на лидерската надпревара обаче е това, което разкрива границите на влиянието на Абе. Все по-очевидно е, че Абе остави на своите наследници специфичен инструментариум - фискални и парични стимули, ръководена от държавата индустриална политика, по-активна външна политика, водена от силен кабинет на премиера, но не и пътна карта.

Всички кандидати ще трябва да преведат Япония през един, както те се изразяват, по-опасен свят. Не е ясно дали мощните инструменти, които следващият премиер на Япония ще наследи, ще бъдат достатъчни за справяне с предизвикателствата или ще бъдат необходими нови иновации в политиката.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Инфлацията няма да остане ниска, само защото казваме това