Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Слабата опозиция увеличава шансовете на Макрон за преизбиране през 2022 г.

Основният му съперник пак ще е Марин льо Пен, но шансовете ѝ за успех на балотаж са по-малки, според оценки на социологическите агенции

Слабата опозиция увеличава шансовете на Макрон за преизбиране през 2022 г.

Снимка: Simon Dawson/Bloomberg

Ако ви се случи тези дни да прекарате известно време във Франция, може да ви се стори, че шансовете на президента Еманюел Макрон за преизбиране са точно толкова, колкото в ада да завали сняг. Французите са ядосани от бавния темп на ваксинационната програма срещу коронавируса и недостига на ваксини. Това добавя напрежение към натрупания гняв заради опита да се скрие недостига на маски, когато пандемията обхвана Европа през 2020 г., и липсата на тестове.

Мнозина смятат освен това, че младият, центристки президент е арогантен, технократичен и презрителен към бедните или по-малко способните, пише онлайн изданието Politico.eu.

Въпреки яростта, уличните протести, актовете на гражданско неподчинение и безкрайното мрънкане Макрон има добър шанс да спечели втори петгодишен мандат през май 2022 г. не защото хората го обичат или непременно смятат, че върши добра работа. Неговата основната база за подкрепа е едва една четвърт от гласоподавателите. Той обаче е благословен заради безнадеждно разделената опозиция.

Разрушен от имплозията на социалистическата партия и срива на основните консервативни републиканци през 2017 г., политическият пейзаж на Франция е на практика поле от развалини, посочва изданието в анализа си.

Партията La Republique en Marche на Макрон, формирана набързо с второстепенни политици и активисти на гражданското общество след шеметното му изкачване до Елисейския дворец, не успява да спечели особена подкрепа в страната. Другите обаче също нямат кой знае каква подкрепа.

Още по темата
Вляво стоят развалини от съперничещи си осколки и феодални владения. Републиканците, разкъсвани от лични амбиции, имат местни и регионални бази на власт, но им липсва обединяващ национален лидер. Те са притиснати от окупацията на Макрон на дясноцентристкия икономически и социален терен. Неговите реформи в трудовото законодателство, железопътните линии на SNCF и данъчната система предизвикаха протести, но докато коронавирусът не удари, те бяха започнали да стимулират растежа и да намаляват безработицата.

Проучванията на общественото мнение показват, че най-вероятният съперник на Макрон отново ще бъде Марин льо Пен, крайнодясната антиимиграционна популистка, с която той се състезава за президентския пост и през 2017 г. Въпреки че оттогава тя изостави опозицията си срещу еврото, тя още плаши средната класа. Нищо не подсказва, че тя може да мутира от мегафон за масовия гняв срещу елита в правдоподобен алтернативен държавен глава.

Във френската хиперпрезидентска система, където всички основни решения се вземат в Елисейския дворец, парите спират на бюрото на Макрон. Пандемията първоначално му даде предимство, но го оставя и все повече сам на огневата линия.

Президентът на Франция уволни популярния си премиер Едуар Филип, който заплаши да засенчи господаря си, и го замени през юли с малко известния Жан Кастекс - нехаризматичен технократ. Тъй като пандемията се проточва и икономическите щети се натрупват, новинарските канали кипят от здравни специалисти, които се оплакват, че са пренапрегнати и по-малко възнаградени. Всички обвиняват Макрон, че не е наложил по-строга блокада и се оплакват от неадекватните разходи за здраве и изследвания.

Артистите и хората на изкуството са в ефир денем и нощем, като хвърлят върху президента вината за жертването на културата, защото супермаркетите са отворени, но музеите, театрите и концертните зали не работят. Готвачи със звезди на Мишлен и скромни собственици на кафенета бълват гняв срещу него заради осакатяването на ресторантьорството и хотелиерството.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
3
 
5
korn до: фиг.1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Така е, няма френски президент при който не е имало протести и погроми. Само така политиците могат да се държат под контрол и да се грижат за интересите на народа, като им бъде напомняно постоянно че главите им могат да паднат.
2
 
2
 
4
фиг.1 до: julian12
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Не познаваш французите. Там толкова са обсебени от тяхното "Liberte, egalite, fraternite", че изобщо не могат да търпят никаква власт. Но все пак, в крайна сметка надделява прагматизма, тъй че е напълно възможно да гласуват и за политик, когото преди това са освирквали. А и протестиращите бяха малцинство, също така обърнаха протестите на вандализъм, тъй че едва ли си спечелиха големи симпатии сред населението.
4
 
5
 
3
ing5rov до: julian12
преди 1 месец
е какво да му харесват ...глобалистки изтърсак ...
4
 
6
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
След толкова протести, аз не вярвам, че мнозинството франзуци го харесват.
4
 
6
 
1
преди 1 месец
'...оценки на социологическите агенции..."

хаха... след изборната "победа'' на байдъна и "демокрацията" вече не е същата ...

Още от Анализи
Защо Иран отчаяно се нуждае от нова ядрена сделка?