Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

След като пандемията отшуми, идва кризата

Спешните субсидии и защитата от несъстоятелност крият реалните разходи за пандемията, която засяга предимно нискоквалифицираната работна ръка

След като пандемията отшуми, идва кризата

Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg

Когато говорим за икономиката и COVID-19, най-лошите симптоми може да не се появят, докато вирусът не премине в ремисия. В цяла Европа пандемията и блокадите ускориха тенденции като автоматизацията, но и икономическото неравенство. Политическото напрежение е във фризера, но конфликтите в основата му продължават да кипят, пише европейското издание Politico в свой анализ.

Спешни държавни плащания към работниците, забрана за принудително извеждане от жилищата, отсрочки на заеми - тези временни мерки спряха част от кървенето, причинено от най-големия глобален шок след Втората световна война. Наближава обаче времето за плащане на сметката след изтичането на помощта, което означава, че "лятото за възстановяване" рискува да прерасне в продължителна зима, белязана от нарастваща разлика в доходите и социални раздори.

Докато икономиките излизат от пандемията, политиците са изправени пред брутален избор: да облекчат страданията на най-засегнатите от пандемията или да използват безпрецедентния поток на пари за трансформация в по-зелено, но вероятно и по-проблемно, бъдеще.

Ако икономическата зима започне да „хапе“, както очакват много икономисти, обществеността ще оцени избора на политиците пред изборните урни или на улицата. Гражданските вълнения са се засилвали в миналото при други пандемии, установява неотдавнашен анализ на Международния валутен фонд (МВФ). Върхът на вълненията достига средно две години след преминаването на заплахата за здравето.

По време на пандемията икономическото неравенство беше източник на много изкривявания, но не и на много действия. В Европа популярните движения, като например "Жълтите жилетки" във Франция, стимулирани от зеления план на президента Еманюел Макрон за намаляване на потреблението на газ чрез облагане с данъци, и стачките в публичния сектор срещу трудовите реформи в Гърция, замлъкнаха.

Ако се вгледаме в данните, изглежда сякаш нещата не са чак толкова лоши. Например фалитите рязко спаднаха в началото на пандемията и все още са доста под нивата от края на 2019 г., показват данни на Евростат. Някои проучвания показват, че разликата в заплащането също е намаляла по време на пандемията.

Още по темата

Всичко обаче е мираж

Страхът от заразяване и спешни мерки, позволяващи на властите да ограничат движението на гражданите, сложи край на уличните протести, твърдят икономисти, но не и на оплакванията, които ги мотивират. Те са напът да се влошат. Повече от 40 процента от анкетираните в проучване на ОИСР, проведено сред 25 хил. души в 25 страни, са претърпели някакъв проблем, свързан с работата, заради коронавируса, включително намаляване на заплатите и съкращения.

Засега обаче спешните субсидии и защитата от несъстоятелност крият реалните разходи за пандемията, която засяга предимно нискоквалифицираната работна ръка в сектора на услугите и производството.

"Когато схемите приключат, тогава ще видим реалното въздействие", казва Хосе Гарсия-Монталво, професор по научни изследвания във Висшето училище по икономика в Барселона. В Испания неравенството в доходите се увеличава през първите шест седмици на блокиране миналата пролет, тъй като туризмът се срина. Аварийният спасителен план на Мадрид даде на работниците около 70% от предишния им доход, намалявайки разликата, макар и не до предишните нива.

Правителството води дискусии за продължаване на помощта до септември, но все още може да има проблеми, в зависимост от това колко от тези 600 хил. души, заети в сектора, в крайна сметка ще загубят работата си.

И обратно, 2020 г. беше благосклонна към банковите сметки на богатите хора, които можеха да продължат да работят, но не можеха да харчат толкова. Според една оценка финансовото богатство във Франция е с 50 млрд. евро по-голямо, отколкото би било без пандемията. Около 50 процента от този кеш е отишъл в 10-те процента от населението с най-високи доходи. За най-бедните 10 процента дългът се е увеличил.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

4
 
3
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Статия за пълнеж, загуба на време. Кога ли не се е говорило че идва криза и през 2016 и 2017 и 2018 и 2019 и 2020 не е спирало да има такива статии, все някога ще познаят но то може човек и на боб да гледа ще е същата точността.
6
 
2
 
2
khao до: nkavrakov1982
преди 1 месец
Няма профилна снимка
ква криза, кви 5 лева... тая статия е за тоалетната, след като е прочетеш да си изтриеш задника с нея..
2
 
6
 
1
преди 1 месец
Това се очаква,и най -сигурния признак ,за тази криза е инфлацията след 2020 година.Шоковото поскъпване на суровините е още един сигурен и ндикатор.

Още от Анализи
Пазарите ни плашат повече, отколкото ни вредят