Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Следпандемичното възстановяване може да се окаже по-сложно от очакваното

Потокът от лоши новини затруднява разбирането къде точно сме в икономическия цикъл, завладян от Covid

Следпандемичното възстановяване може да се окаже по-сложно от очакваното

Снимка: Bloomberg

Волатилността и несигурността се отразиха лошо на световните пазари, откакто американският индекс S&P 500 достигна връх на 2 септември. И оправдано. Опасната игра на Капитолия относно тавана на дълга на САЩ отново беше кошмар, а вдигането му, колкото и да е добре дошло, не премахва напълно риска от бъдещ дефолт от страна на федералното правителство, пише Джон Плендър за Financial Times.

Заплахата от глобална зараза, тръгваща от проблемната китайска имотна компания Evergrande далеч не е пренебрежима. Потокът от новини за пандемията продължава да бъде тревожно непредсказуем. Има я и подновената заплаха от стагфлация.

Прекъсвания на електрозахранването, смущения във веригата на доставки, недостиг в магазините, скок в цените на енергията, недостиг на работна ръка, набъбващ дълг - лошите новини се трупат. Междувременно неотдавнашната реторика на председателя на Федералния резерв Джей Пауъл издава намек на съмнение, че настоящият инфлационен скок може да е по-малко преходен, отколкото първоначално са смятали световните централни банкери.

Част от тази загриженост със сигурност е прекалена. Колкото и мнозина републиканци да искат да използват тавана на дълга, за да навредят на администрацията на Байдън и да саботират нейните разходни планове, те със сигурност биха се поколебали да потопят американския пазар на ДЦК, причинявайки потенциално тежка рецесия и предавайки позицията на долара като водеща резервна валута в света на китайците. Най-доброто предположение със сигурност трябва да бъде, че отстъпката на лидера на републиканското малцинство в Сената Мич МакКонъл ще бъде междинна спирка по пътя към работеща сделка.

Каквито и да са последствията от събитията с Evergrande на облигационните и кредитните пазари, китайските власти все още имат фискалния капацитет да стабилизират своята финансова система. Що се отнася до различните видове недостиг, в условията на пазарна икономика може да се разчита, че в крайна сметка те ще се разрешат сами, въпреки че има място за спорове относно вероятната инфлационна цена.

Трудността сред всички тези несигурности е да разберем точно къде се намираме в цикъл, който е завладян от Covid. След като пазарът се разклати през март миналата година, регулаторите успешно проектираха възстановяването на световната икономика. Това, което е объркващо сега, е, че инфлационният натиск възниква много по-рано от обикновеното при възстановяване. Това е свързано до голяма степен със щетите, нанесени от пандемията върху предлагането в икономиката. Тревожният аспект е, че свръхразхлабената парична политика сега е придружена от повишаване на заплатите.

Аргументите за икономически оптимизъм се основават главно на натрупаните спестявания и разходния потенциал в частния сектор. Голяма част от тези спестявания в домакинствата принадлежат на по-богати хора, чиято склонност да харчат е по-малка от тази на останалата част от населението. И все пак Хари Колвин от Longview Economics изчислява, че домакинствата в САЩ имат 3,3 трлн. долара повече пари в банкови сметки, отколкото биха имали, ако нямаше пандемия. Това звучи като излишък с изключителен потенциал да бъде похарчен.

Положението на корпоративния сектор е по-сложно. Нефинансовият корпоративен дълг на САЩ се увеличи от 42,5% от брутния вътрешен продукт през юли 2007 г. до 52,3% през юли 2020 г. След това той спадна до 49,3% през април тази година. Но Колвин посочва, че паричните средства и техните еквиваленти в корпоративните баланси на САЩ са се увеличили с близо 1 трлн. долара от началото на пандемията. Така че няма недостиг на ликвидност в сектора, независимо от цялостната форма на баланса му.

Сега домакинствата и фирмите трябва да имат увереността да разгърнат това отложено търсене във вид на потребление и инвестиции. В същото време знаем, че за да помогнат на правителствата да постигнат своите климатични цели, компаниите по света ще трябва да преразгледат голяма част от глобалния запас на капитал.

Това сочи, че възстановяването след Covid не трябва да е непременно краткотрайно, особено като се има предвид, че способността на централните банки да затягат монетарната политика е силно ограничена поради огромното натрупване на дълг след финансовата криза. Нито един централен банкер няма да иска да бъде обвиняван, че е тласнал възстановяването преждевременно към рецесия.

Но както Европейският съвет за системен риск посочи преди пет години, и би могъл да повтори с още по-голямо основание днес, преходът към нетни нулеви емисии на въглерод неминуемо ще бъде „твърде закъснял и твърде внезапен“. Ускореното излизане от употреба на капитала чрез декарбонизация и голямото преразпределение на труда ще причинят значителна болка на компаниите и домакинствата. Оттук следва, че политиката в един декарбонизиращ се свят може да бъде дори по-трудна от тази отпреди пандемията.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
5
 
1
преди 1 месец
Ама разбира се. Трябва да има много извинения за некадърността и неспособността на евродепутатите, еврокомисията, правителствата и всички останали властимащи. А всъщност колко от първопричините за кризите и обедняването на хората са погрешните политики и въображенията на елита.... за това въобще е по-добре да не мислим.

Още от Анализи
Митове и факти за управлението на Меркел