IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Смяната на Пауъл след мандата му би била непринудена грешка

И макроикономическите, и политическите съображения сочат, че Байдън трябва да го преназначи

08:14 | 21.07.21 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Джей Пауъл. <em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Джей Пауъл. Снимка: Bloomberg

В началото на юли изданието Politico съобщи, че председателят на Федералния резерв Джером Пауъл вероятно ще бъде преназначен. “Само две седмици по-късно обаче изглежда, че работата не е толкова сигурна. Основни новинарски медии съобщават, че президентът Джо Байдън обмисля дали да не назначи нов председател, когато настоящият мандат на Пауъл изтече през февруари, и че може би дори клони към това, пише Рамеш Понуру за Bloomberg.

Разбираемо е, че Байдън би искал свое назначение на най-високата икономическа позиция в страната и че много демократи биха предпочели някой, който е по-ентусиазиран относно финансовото регулиране от Пауъл. Но смяната му сега би била грешно решение в неподходящо време. 

Това не означава, че мандатът на Пауъл бе перфектен. Той вдигна прекалено бързо лихвените проценти през първите си години като председател, част от цикъл, в който Фед надцени неутралния лихвен процент и подцени колко висока може да бъде заетостта, без да причинява инфлация. (В резултат на това бившият президент Доналд Тръмп, който назначи Пауъл за председател, започна да го нарича враг на Америка.)

Представянето на Пауъл обаче изглежда много силно, когато се сравнява с това на други централни банкери. При тримата му предшественици Фед първо помогна да се породи кредитен бум с лесна парична политика, след това допринесе за финансовата криза и дълбоката рецесия със строга парична политика, и накрая взе решения, които отслабиха възстановяването. От своя страна, през 2020 г., когато се справяше с криза, която не беше предизвикана от Фед - пандемията и икономическото затваряне - Пауъл предостави подкрепата, от която се нуждае икономиката.

Намаляването на лихвените проценти, количественото облекчаване и обещанията, че тези политики ще продължат колкото е необходимо, помогнаха да се ограничи ударът върху общите нива на разходите. Към първото тримесечие на 2021 г. недостигът в разходите бе само 2,4%. В контраст, Европейската централна банка трябваше да играе догонващо: сега тя се опитва да повиши целта си за инфлацията, мълчаливо признавайки, че не е била достатъчно стимулираща.

Въпреки това политиките на Пауъл предизвикаха враждебна реакция. Инфлацията нараства. Това е само отчасти заради неговите политики. Тесните места в предлагането, свързани с пандемията, също допринесоха, а данните за инфлацията са изкуствено завишени в сравнение с условията отпреди година, когато икономиката беше много по-затворена. Тъй като бяхме в ерата на ниска инфлация, цифрите сега оправдават заглавията за най-високата инфлация от десетилетия.

Оптимистичният сценарий е, че тенденциите ще изглеждат по-добре към края на годината, с укрепването на веригите за доставки и преодоляването на затварянето. Песимистичният сценарий е, че настоящият смут разбунва очакванията за бъдеща инфлация по начин, който ще бъде самоизпълняващ се. Ако Байдън номинира заместник на Пауъл това лято, той ще добави несигурност относно монетарната политика в момент, когато тя вероятно вече е в пика на противоречията и опасностите.

И макар да е нужно правилно регулиране на банките, то не е толкова жизненоважно колкото паричната политика - и Фед не е толкова необходим за неговото определяне. Ако парите са твърде затегнати, те могат да поставят повече напрежение върху слабостите на финансовите пазари или дори да създадат финансови кризи. Това се случи по време на Голямата депресия и в по-малка степен при Голямата рецесия преди дузина години.

Освен това мандатът на Рандал Куарлс като заместник-председател на Фед за надзора също скоро приключва, а този пост носи пряка отговорност за регулирането. Смяната му би била далеч по-малко разрушителна от отстраняването на Пауъл.

Байдън почти сигурно би предпочел Фед да поддържа паричната политика горе-долу каквато е, вместо да рискува преждевременно затягане, което би могло забави растежа или да предизвика рецесия. Политическият минус на тези политики ще бъде по-малък, ако те са свързвани с председател на Фед, който първоначално е назначен от Тръмп, а не с някой, избран от Байдън.

И макроикономическите, и политическите съображения сочат в една и съща посока: Байдън трябва да даде на Пауъл още един мандат. Различен избор би бил непринудена грешка и може да има висока цена.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:42 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още