Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Странният случай на американо-турските отношения

Внезапното сближаване между Вашингтон и Анкара изглежда прекалено хубаво, за да продължи

Турция също така очаква колосална глоба от САЩ, след като се установи, че държавната Халбанк е нарушила санкциите срещу Иран. Това също все още не се е случило.

Определено е странно, че при толкова много „снаряди”, изстрелвани към Турция през последните години, повечето от които американски, целта не е улучена. Но дори и в този крехък момент на очевидно помирение Ердоган не изменя на бунтарската си природа.

Само часове след първия съвместен патрул в Сирия в неделя турският президент възрази, че „изглежда нашият съюзник търси безопасна зона за кюрдската терористична организация, а не за нас“.

Ердоган също предупреди, че Турция все още се нуждае от контрол върху "целия регион". Анкара иска да засели там около 1 милион от 3,6-те милиона сирийски бежанци на нейна територия, което като бонус силно би разредило кюрдското население в североизточна Сирия с араби сунити.

Имайки това предвид Ердоган също води битка с европейските съюзници на Турция, заплашвайки да "отвори вратите" за сирийските бежанци, които искат да се насочат на север към ЕС, освен ако не подкрепят амбициите му в Сирия. Това може да е затишието преди бурята.

Анкара все още е възмутена от това как през 2015 г. САЩ изтеглиха своите батареи за противоракетна отбрана Пейтриът от Южна Турция, докато страната беше атакувана от джихадисти от Ислямска държава, ПКК и подкрепяния от Русия режим на Асад в Сирия. Освен това Ердоган и неговият кръг смятат, че САЩ са били съучастници в опита за преврат в средата на 2016 г., за което обвиняват Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ лидер на сенчест ислямистки култ и бивш съюзник на Ердоган.

След като турският президент затопли отношенията с Владимир Путин - руският президент, който веднага осъди неуспешния пуч срещу Ердоган – бързо последва изборът на руската система S-400. Ердоган има нужда от благословията на Путин, за да запази двете турски буферни зони в северозападна Сирия, отвоювани през 2016 и 2018 г., и да се вкопчи в Идлиб, последният сирийски бунтовнически редут, който сега е под обсада от режима на Асад и руските военновъздушни сили.

От американската страна на това уравнение изглежда малко вероятно хаотичният Тръмп внезапно да започне да се придържа към ясна и последователна политика в Сирия и Леванта. Но авторът на „Изкуството на сделката“ обича да продава - и се хвали с това пред своите последователи. През юли той се оплака, че „не е особено справедливо“ САЩ да не могат да продават F-35 на Турция. Миналата седмица високопоставен турски служител каза, че Тръмп е водил телефонни преговори с Ердоган, опитвайки се да му продаде системи за противоракетна отбрана Пейтриът.

Ердоган, Тръмп и Путин, иначе толкова различни, са сродни души в известен смисъл: склонни на пазарлък, аморални, с его фокусирано върху властта. Битката за Турция ще помогне да се определи кой от тях е най-добрият геополитически жонгльор.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

3
 
8
 
1
преди 10 месеца
Няма профилна снимка
Няма вечни приятели, има вечни интереси. Турция не е важна вече за американците. До преди 10 години турците избиваха кюрди с хиляди и западната преса се правеше на сляпа. Сега вече не може, Американците въоръжават кюрдите, щото... са им удобно средство за внасяне на нестабилност в района. А турците... да се оправят. Сегашните американски слуги да се замислят. Макар че повечето от тях не мислят отвъд въпроса колко долари могат да получат за да продадат родината си.

Още от Анализи
Германия след Меркел ще втвърди тона си към Китай