IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Със „Северен поток 2“ Русия завършва 30-годишната си енергийна стратегия

Политиката на евразийската държава за заобикаляне на транзитните страни не трябва да ни изненадва, нито пък е уникална.

08:20 | 30.10.21 г. 2
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Газопроводът „Северен поток 2“, свързващ Русия с Германия под Балтийско море, е охулван в САЩ и части от Европа като руски заговор за впримчване на европейските купувачи на газ. Не е така. Това е последната връзка в 30-годишен проект за отклоняване на руския износ на петрол и газ от транзитните маршрути през бившите съветски републики. От руска гледна точка това е напълно логична цел. Ако не мислите така, просто попитайте канадците за Keystone XL, пише за Bloomberg петролният стратег Джулиън Лий. 

Откакто Съветският съюз се разпадна през 1991 г. Русия е изправена пред проблема да бъде зависима от тръбопроводи, минаващи през страни, които внезапно станаха независими и не непременно приятелски настроени, за да транспортира почти целия си нефт и газ до международните пазари.

Тя дори не можеше да доставя суров петрол до основното си черноморско пристанище Новоросийск без да го прекарва през украинска територия, докато основният й изход в Балтийско море беше Латвия. Доставките на газ за Западна Европа трябваше да преминават през една или повече от бившите съветски републики Беларус, Украйна и Молдова. След това те трябваше да пресекат поне една от бившите сателитни на СССР държави - Полша, Чехия, Словакия, Румъния или България.

Отношенията на Москва с всички тези страни се променяха - и то не към по-добро от гледна точка на Русия.

Така Москва започна поредица от проекти, за да намали зависимостта си от транзита през бившите съветски държави за износа на въглеводороди. На брега на Балтийско море бяха построени нови терминали за износ на петрол. След като първият от тях - в Приморск - беше завършен, експортните потоци през пристанища в Латвия, Литва и Полша секнаха. Всичките нарастващи доставки на петрол от Русия в крайна сметка бяха изнасяни през руските пристанища.

Същото се случи и на юг, като потоците на суров петрол през украинските терминали в Одеса и около нея бяха спрени до края на 2010 г.

Русия предприе подобен процес и с газа. Бяха изградени големи нови тръбопроводи за износ, за да свържат Русия директно с основните клиенти - първо Турция, а след това Германия. Газопроводът „Син поток“ под Черно море намали зависимостта на Русия от транзита през Украйна за доставка на газ до Турция, докато „Северен поток“ намали ролята на Беларус и Полша в доставките на руски газ за Германия и други купувачи в Западна Европа.

Тези маршрути бяха последвани по-късно от „Турски поток” и сега „Северен поток 2”. Политиката на Русия не трябва да ни изненадва, нито пък е уникална.

Историята на транзитните тръбопроводи обаче не е щастлива. Списъкът на тези, които са излезли от употреба, включва тръбопровода IPSA, който свързваше петролните находища в Южен Ирак със саудитския тръбопровод Изток-Запад и саудитската Tapline, която пренасяше суровия петрол до терминал за износ на брега на Ливан.

Други бяха предлагани, планирани и дори частично построени, само за да отидат за скрап. Изграждането на тръбопровода TAPI, предназначен да пренася газ от Туркменистан през Афганистан и Пакистан до Индия, се обсъжда от най-малко 25 години, но изглежда още по-малко вероятно да бъде построен сега, отколкото през 1996 г.

Съдбата на тръбопровода Keystone XL, предназначен да доставя канадски суров петрол до рафинерии и експортни терминали в САЩ, трябва да послужи като предупреждение за всички, които смятат да разчитат на транзит през съседна страна, за да доставят своите въглеводороди на пазара.

Дори транзитните тръбопроводи, които са оцелели и процъфтяват, често не обслужват първоначалните си собственици, както е било планирано.

Русия използва собствения си ливъридж като транзитна страна, за да промени структурите за управление и облагане на казахстанския тръбоопровод CPC в своя полза. Турция постъпи по подобен начин като транзитна страна на петролопроводи и газопроводи от Ирак и Азербайджан, както извличайки по-високи транзитни такси, така и осигурявайки си по-голям контрол.

Следователно не е изненада, че Русия се опитва да сложи край на зависимостта си от подобни връзки.

Руският газов монополист Газпром има договор за доставяне на газа през Украйна, но само до 2024 г. „Северен поток 2“ скоро ще измести, а не само допълни, съществуващите газови потоци през Беларус, Полша и Украйна, като най-накрая сложи край на зависимостта на Русия от бивши съветски и сателитни държави за транспортиране на петрол и газ до западните експортни пазари.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:05 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 4 rate down comment 3
elinelinov
преди 2 години
След разпадането на Съветският съюз глупавите и наивни руснаци си мислиха,че светът ще бъде по-хубав за живеене тъй като вече няма да има две противоположни системи и идеологии .Но ? " Цивилизованият " Запад заедно с Америка го възпреха като победа окупираха цялата Източна Европа и " насъскаха " бившите Соц. страни и Съветските републики срещу Русия.Тоя Русия която беше на колене когато бе разграбена и унищожена както икономиччески така и във военната сфера ( военните кораби бяха продадени за 50.000.-60.000 хиляди долара хиляди междуконтинентални ракте бяха нарязани повече от 25.000танка Т-70 и Т-80 най новите за времето си бяха изтеглени от Източна Европа или разграбени или унищожени) тая Русия която беше вече" мъртва" изведнъж отново се изправи на крака !? Колективният, лицемерният, цивилизованият Запад какда възприеме вкичко това?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 4 rate down comment 2
vzhekoff
преди 2 години
Като цяло вярно написано, но има една подробност. Планът за диверсификация не е завършен, доколкото ЕС се явява твърде съществен купувач на руския газ и работи в условията на монопсон. В момента руснаците усилено развиват китайското направление, като целта е до 2030 там да продават поне 1/3 от износа си, при това находищата да са възможно най- общи с тези за ЕС като по този начин принудят ЕС да се състезава с китайците за общия ресурс. От там и паниката в ЕС и стремежът изцяло да се откъснат от газа изобщо, защото в противен случай ще се състезават с цялата планета и ще трябва да плащат доста повече дори от сегашните цени.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още