Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Травмата на собствения остров

Десет години след атентата в Ютьоя Норвегия все още търси някои отговори

Травмата на собствения остров

Снимка:  EPA/TORSTEIN BOE NORWAY OUT

Когато в 15:25 ч. местно време в Осло в кола с марката VW бяха детонирани 950 килограма смес от изкуствени торове и дизел, фасадата на правителствена сграда беше отнесена на метри, а вълната от високо налягане спука стъклата на прозорците на километър. Тогава най-голямото притеснение за Ютьоя е било някак си дрехите да останат сухи. Практически цял ден на острова валеше. Разбира се, защото когато някъде има фестивал, вали - това е законът на всички гадости!

На поляната зад кафенето млади хора окачват мокрите си чорапи и пуловери над въжетата на палатките си. Футболният турнир приключва за половин час и все още остава малко време преди политическите работилници. В графика за деня има и волейбол, барбекю и дискотека. Но нищо от това няма да се случи.

Още по темата

В крайна сметка 77 души ще бъдат мъртви, най-младата жертва ще е на 14 години. Осем души загинаха в правителствения район, защото бяха ударени от шрапнели или от ударната вълна. 69 души са убити на Ютьоя, с изстрели в гърба, врата и главата. Между един и осем куршума на жертва. Други се давят, опитвайки се да избягат. В опит за бягство един пада от скалата. Повечето от тях дори не изживяват 20-ия си рожден ден.

Изминаха десет години от нападенията в Норвегия и оттогава броят на смъртните случаи беше споменат и написан хиляди пъти, което не го прави по-разбираем. Но как страната трябва да гледа напред, когато не може да разбере какво има назад, пише в свой репортаж германският Die Zeit.

Синдре Лисо носи тъмна риза, която е малко пристегната по корема, със шарени очила с рогови рамки. Той върви бързо през поляната, която по това време е бил къмпингът. Този път грее слънце, земята е суха. По онова време Лисо е бил на 15 години и за втори път е в лагера. Първата новина за атаката в Осло идва чрез SMS. Темата бързо се разпространява из острова, няколко от младите хора се обаждат на семействата си, за да проверят дали са добре. Там, до огъня, той е седял с няколко други и е говорил за експлозията, казва Лисо. Още не се е притеснявал за нищо.

Почти 40 минути път с кола разделят острова и Осло, а към онзи момент ги делят цели светове. Осколки, кръв, сирени и шок там, тийнейджъри, които се препичат на слънце, пекат хляб на пръчка и мият чинии и посъда тук. Островът е бил „окупиран“ от AUF, младежката организация на Работническата партия, в продължение на 70 години. Такъв летен лагер се провежда там всяка година.

Още по темата

„Мислехме, че това е най-сигурното място в света“, казва Синдре Лисо днес. Точно както цяла Норвегия смяташе до 22 юли 2011 г., че в тяхната страна наистина не може да се случи нищо лошо. В Норвегия има захарен памук, скъпа бира и Нобелови награди, в най-лошия случай - отравяне с риба. Но не и убивани с изстрели заради убежденията си хора – така смятаха всички. Дотогава.

В 17:21 терористът влиза на острова, преоблечен като полицай, за да защити младите хора.

Първо убива Моника Босей, все още на брега. На острова тя е известна като Мама Ютьоя, защото винаги се е грижила за всичко тук. Тя е на ферибота с убиеца, съпругът ѝ направлява лодката, а дъщеря ѝ е в лагера. Двамата оцеляват.

Когато Лисо чува изстрелите, той все още мисли за фойерверки или нещо подобно. Като почти всички тук. След това вижда извършителя да се изкачва по хълма в другия край на поляната, приблизително по дължината на футболно игрище. Той е с каска и полицейска униформа и с пушка в едната ръка. Приближава се до момиче в лятна рокля и стреля в главата ѝ отблизо. „Мислите, че знаете как изглежда от холивудските филми. Но е различно. Не мога да кажа как, но как падна, това беше някак фалшиво“.

Нападателят - тридесет и двегодишният по онова време Андерш Беринг Брайвик, продължава да стреля, убива поне още пет души в рамките на две минути, след което отива в кафенето.

Вътре Торе Синдинг Беккедал тъкмо е седнал в тоалетната. Трета кабина отляво. Той излиза, някои млади хора вече са се скрили зад пианото или са приклекнали в ниши. Те посочват на Беккедал, че трябва да се оттегли. Така той отново се барикадира в тоалетната. 

13 души загинаха в кафенето в рамките на три минути. Когато Беккедал напуска скривалището си след повече от 90 минути и минава през стаята, в паметта му се запечатва образ, от който той все още не може да се отърве: „Подът беше напоен с кръв. Отпечатъкът на моята подметка бавно се запълваше с тази кръв". Тогава Беккедал вижда четири червени точки на гърдите си. Те идват от мерниците на пушките на полицаите. Беккедал е видял, че убиецът е маскиран като полицай и когато вижда точките, не знае дали това ще бъде неговото спасение или неговият край.

Синдре Лисо и Торе Синдинг Беккедал са двама от общо 495 оцелели. Като хора те едва ли биха могли да бъдат по-различни, тогава, но и сега. През 2011 г. Беккедал е един от по-възрастните участници в лагера, един вид неофициален фотограф за уикенда, интересуващ се от технологии. Лисо е там, на 15 години, ръководител на екипа на местната си група. Тогава политиката все още е хоби за него, днес той е генерален секретар на AUF, работа на пълен работен ден. Беккедал също е обмислял да се захване с политика, но след това е решил, че компютърните му умения ще бъдат по-полезни. Сега е програмист.

Беккедал напусна Норвегия за дните преди тазгодишния 22 юли. Нищо не чете, никаква телевизия, никакви коментари или предавания. Качва се на ферибота, сяда в своето Porsche 911 от 1999 г. и отива на гости на приятели в Германия. Хамбург, Щутгарт, Волфсбург. Той идва да говори с журналистите на Die Zeit в бирария в Берлин, с бяла тениска, черни спортни панталони, руса петдневна брада. Пълна газ на аутобана, за това наскоро си е мечтаел. Много далеч, далеч от суматохата, спомените, дискусиите и травмата. Той ще се върне за годишнината, гледа на това като на задължение. Но дотогава иска да бъде спокоен. Той е скаран с родината си, дори обмисля да я напусне изцяло.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
2
 
2
преди 2 месеца
Западната цивилизация е превзета от собствената си импотентност и спокойствие. Шоуто тепърва започва.
0
 
6
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Леко объркващо е написана статията.

Още от Анализи
Дните на евтина соларна енергия приключват