Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Търговската теория, която може да обясни политиката на Тръмп към Китай

Дали подходът на Тръмп ще замени статуквото в търговските споразумения с нещо по-добро? За съжаление на икономиката и пазарите никой не знае

Търговската теория, която може да обясни политиката на Тръмп към Китай

Снимка: Ройтерс

Когато става въпрос за търговия с Китай, то много често изглежда, че президентът Доналд Тръмп е своят най-лош враг. Едностранното увеличаване на митата, с което той заплашва, цели да накаже американските потребители за лошото поведение на Китай, коментира анализаторът Карл Смит в свой материал за Bloomberg.

Повечето икономисти гледат на по-ниските налози като на победа за американската икономика, дори и Китай да не отговаря по същия начин. Разбира се, казват те, световната икономика би била дори още по-силна, ако митата бяха още по-ниски като цяло.

Въпреки това има и някои икономисти, които не са съгласни и те биха могли да бъдат разделени в две основни направления, едно от което може да ни даде насока за методите на лудостта на Тръмп.

Наречете първото неомеркантилизъм. Неомеркантилистите, какъвто е съветникът на президента Питър Наваро например, виждат търговския дефицит на САЩ с Китай като нещо лошо по своята същност. Тъй като вносът отнема от брутния вътрешен продукт (БВП), а износът добавя към него, посочва Наваро, американската икономика ще е по-силна, ако внася по-малко и изнася повече.

Още по темата

Но силата на американската икономика, смятат традиционните икономисти, се определя най-вече от производствения капацитет на своите работници и бизнес. Ограничаването на вноса просто ще увеличи цените за американските потребители и за бизнеса. Тези по-високи цени водят до по-малко потребителски разходи и по-малко инвестиции, неутрализирайки ръстовете в БВП и оставяйки американските потребители в по-лошо състояние.

Другото направление – нека го наречем билатерализъм, предлага далеч по-нюансиран поглед. Билатералистите като Джон Най от университета „Джордж Мейсън“ – разполагат със своя сложна и подробна критика към стандартния начин на мислене, прилаган в свободната търговия. Ключов елемент е това, че страните се възприемат не като едно обединено цяло, а като сбор от специфични интереси. Тези специфични интереси могат да оказват натиск върху политиците, проваляйки усилията за увеличаване на търговията.

Целта на търговските преговори, според това направление, е всяка страна да се откаже от своите специфични интереси в името на това нейният партньор да направи същото. При многостранните търговски преговори, като тези за Транс-тихоокеанското партньорство, често се случва точно обратното: специфичните интереси на всяка страна имат силата да налагат  вето върху цялото споразумение.

Затова и многостранните търговски споразумения обикновено съдържат в себе си множество изключения, които по същество подкопават свободната търговия. Най посочва Европейския съюз като пример за подобни договори.

„Моделът „свободна търговия за теб, но не и за мен“ се повтаря в множество успешни кръгове от търговски преговори. Резултатът – цялата увеличена конкерунция от свободната търговия пада върху най-малко фаворизирания сектор на икономиката, а протекциите са концентрирани върху най-предпочитания сектор.

Двустранните преговори внасят смут в този модел. Преговарящите могат да използват диалога като източник на външен натиск, за да пречупят властта на вътрешните специфични интереси на страните.

Така на теория това означава, че щетите, причинени от търговските преговори на Тръмп в краткосрочен план, може всъщност да се окажат източник на сила. Излагайки американската икономика на вредите от търговските ограничения, президентът увеличава консенсуса около свободната търговия и ограничава относителната огнева мощ на специфичните интереси. И наистина, социологическите проучвания показват, че вярата на американците в търговията достига рекорден връх.

И отново, теорията на билатерализма е доста сложна и не твърдя, че Тръмп я прилага на практика. На въпрос към Най за това дали той вярва, че президентът действа спрямо тази теория, той възразява. Най-вероятно не, посочва той. Но Тръмп може би „има инстинкт на бизнесмен, който му казва, че нещо не е както трябва тук“, смята Най.

Основният въпрос е дали подходът на Тръмп ще замени статуквото в търговските споразумения с нещо по-добро. По този въпрос Най е объркан и няма представа. За съжаление на американската икономика и световните пазари така са и всички останали.

По статията работиха: Елена Илиева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
5
 
2
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
статията не става и за тоалетно четиво ... поне до средата, на там няма да и дам шанс!
5
 
8
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Що за тъпня е таз статиес?
Тръмп "преговаря" със непукизъммъ на бледолисите изправени пред слабовъоръжените индианци. Първо им отрезват достъпъ до вода, а после ги викат на преговори и им казват: или изпуквате от жажда на момента, или отивате у резервата. който е пустиня и има само 4 месеца без вода и храна. Така праи и тръмпито. Дига мита за Китай, после обявява, че се надява Китай да не наложи кантрамита. Апа ако преговарят - обект на преговорите са само токущо вдигнатите мита! Така са парвили дедите му, така прави и той. Таз тактика действа само срещу разединен и слабовъоръжен противник, треперещ от страх. А Китай.......бледоликите и понятие си немат от една цивилизацион написала "книга на мъртвите", оцеляла хилядолетия и описваща абстракта. Е, карай. се нещо ше стане. НЕ МОЖЕ, НЕ МОЖЕ, АМА НЕ МОЖЕ БЕ, ДА ИНВЕСТИРАШ У ВОЙНА И ДА ПОЛУЧИШ МИР! Скоро време БВП нема да е измерител.

Още от Анализи
Тръмп прави Америка отново плашеща, а не велика