IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Вашингтонският консенсус е напът да победи Пекинския

Китай демонстрира отрицателните последици от пристрастяването към държавната власт

18:00 | 22.01.22 г. 11
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg L.P.</em></p>

Снимка: Bloomberg L.P.

След почти две десетилетия има промяна по отношение на така наречения Вашингтонски консенсус (пропазарните реформи, традиционно предписвани на развиващите се икономики след 1989 г. - бел. прев.) - и политическите и икономическите последствия са дълбоки, пише за Bloomberg Тайлър Кауин, професор по икономика от университета Джордж Мейсън във Вирджиния. 

За да обобщим, Вашингтонският консенсус от 90-те години на миналия век постановяваше, че реформиращите се и посткомунистическите икономики трябва да се придвижат бързо (това беше известно като „шокова терапия“) към пазарни цени и частна собственост върху капиталови стоки. Китай, разбира се, по-скоро отхвърли този модел и предприе ограничена приватизация. Да, частният сектор на Китай нарасна, но се разраснаха и китайските държавни предприятия, много от тях дори повече.

Няколко години след началото на 21-ви век беше ясно, че в Китай се случва едно от най-големите чудеса на растежа на всички времена. Така се роди нов консенсус - може да го наречем Пекински - който се очакваше да бъде прегърнат от мъдрите анализатори. Макар че малко западни интелектуалци подкрепяха всички аспекти на китайския модел, мнозина бяха щастливи да цитират резултати, които показваха ползите от широката правителствена намеса.

С течение на годините обаче Вашингтонският консенсус изглежда по-добре. Скорошни изследвания сочат, че като цяло той дава добри резултати и надеждно повишава доходите на глава от населението.

По-драматичните развития дойдоха от самия Китай. Страната ефективно използва държавната власт за изграждане на инфраструктура, управление на своите градове и стимулиране на икономическия растеж. И повечето защитници на Вашингтонския консенсус подценяваха колко добре протича този процес.

Но по този път Китай се пристрасти към държавната власт. Когато в китайското общество имаше проблем, правителството се притичаше на помощ. Най-драматичният пример беше екстремното използване на фискалната политика, за да се предотврати разпространението на финансовата криза от 2008 г. в Китай.

Но това общо прилагане на държавната власт, дори и успешно в конкретен случай, породи голяма опасност: китайците останаха със свръхразвити мускули на държавния капацитет и недостатъчно развити способности на гражданското общество. През последните няколко години китайското правителство направи много за ограничаване на гражданското общество, свободата на словото и религията в Китай. Сега голяма част от света, включително, но не само, съседите на Китай, се страхува от китайската държавна власт.

Грешка е да се разглежда този страх като напълно отделен от стратегията за развитие на Китай. Ако едно общество разчита на държавната власт за решаване на проблемите си, държавата ще става все по-силна - и свързаните с това рискове все по-големи. В ретроспекция е трудно да не си помислим, че Китай би бил по-добре днес, ако китайската държава беше останала по-слаба.

Сега, тъй като държавната власт има своите граници, за Китай е трудно да реши много от най-фундаменталните си проблеми. Китайските лидери са притеснени от ниската раждаемост в страната, например, но премахването на ограниченията за броя на децата все още не е помогнало за увеличаването й. В много общества религиозните семейства имат повече деца, но насърчаването на религията не е лек, който идва лесно в Китай днес.

И как Китай ще се справи с настъпващия омикрон вариант на Covid? Комунистическата партия заложи своята легитимност на твърдението, че може да контролира коронавируса, докато САЩ не могат. Скоро китайските граждани може да бъдат брутално събудени, особено ако китайските ваксини не са толкова ефективни.

Проблемите с Пекинския консенсус са още по-големи. През по-голямата част от последното десетилетие Етиопия следваше версия на китайския модел, разчитайки на индустриалната политика и ръста в промишлеността. За известно време това проработи и Етиопия имаше двуцифрени темпове на икономически растеж. Аз самият нарекох страната „Китай на Африка“.

Но разрастването на държавната власт осуети каквото и да било политическо равновесие, което можеше да задържи Етиопия цяла. Държавата се превърна в такова средоточие на контрол, че различни етнически групи се почувстваха застрашени и направиха опит да завземат властта, хвърляйки страната в гражданска война. Въпреки че най-накрая изглежда, че централното правителство печели този конфликт, е трудно да бъдем оптимисти за бъдещето на Етиопия.

През по-голямата част от последните две десетилетия преобладаващото мнение бе, че когато става дума за икономическо развитие, историята е на страната на китайския модел. Малко вероятно е тази гледна точка да надделее през следващите две десетилетия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:52 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

11
rate up comment 2 rate down comment 0
kmilchev
преди 2 години
БВП ППП не е отражение на стандарта на живот на хората в дадена държава. Турция например е с 35k долара на човек - почти колкото Чехия само че в действителност са много далеч. Затова именно номиналният БВП на човек е по-правилен да се използва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 1 rate down comment 5
korn
преди 2 години
Точно, няма нужда да се избира между комунизъм и капитализъм. Например в ЕС имаме социализъм, с елементи на комунизъм и капитализъм, което според мен е много по добра форма на управление за народа и всеки един човек. Надявам се това да се запази колкото е възможно по дълго, и да оставим САЩ и Китай да се борят кой е по голям. Надявам се и България, най накрая да премине към европейския модел на управление, тъй като от както падна комунизма, все още имаме капитализъм, не социализъм. И може би сме единствените в ЕС.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 2 rate down comment 3
evlogi
преди 2 години
Не е висок БВП-то им.Номиналният БВП не е правилният показател в случая.Ако погледнем БВП по съпоставими цени(по паритет на покупателната способност,ППП), което елиминира ценовите влияния( например следното един и съши апартамент в София и в Пекин, който на практика е един и същ продукт, в Пекин по номинална стойност ще е 10 пъти повече БВП.ППП премахва точно тези изкривявания) и колебанията на валутните курсове,китайският БВП на глава е около 20к спрямо 25 в БГ, 35-40 в Чехия и Полша, 57 в Германия и 67 в Щатите и Швейцария.И то половината от него е фейк, изкуствено поддържан na стероиди чрез изливане на огромни инвестиции основно в недвижими имоти, вече ненужна инфраструктура и излишни държавни заводи, нещо като начина, по който ние тука през 80-те показвахме на хартия едни завидни темпове на растеж.Например наскоро едно проучване на една китайска агенция показа,че само около 10% от високоскоростните железопътни линии в Китай са рентабилни,а цели 20% не успяват дори да покрият лихвите по заемите си и се крепят само на държавни субсидии.В същото време личното потребление в Китай за последното тримесечие на миналата година нарастна само с 1.7% на годишна база, което ясно показва реалното състояние на истинската икономика.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 6 rate down comment 4
julian12
преди 2 години
Не виждам какво толкова имат да се справят с омниркон след като е много лека настинка?Ваксините им не работели. Че западните буламачи да не би да работят?! Направиха населението опитни мишлета и сега ще сърбат попарата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 5 rate down comment 6
julian12
преди 2 години
БВП-то им е високо защото строят празни градове, некачествени стоки и задлъжнялоста им е излкючително висока. Тоест един огромен балон.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 4 rate down comment 8
kmilchev
преди 2 години
Факт е, че преди около 40 години Китай е бил по-беден от почти всички африкански държави. В момента номиналният бвп на човек там е 13k долара, малко повече от България, но след 5 години ще са към 20k долар на човек номинално бвп. Другият фактор е, че юанът е недооценен като валута и по мое мнение ще си вдига цената с времето (миналата година се е вдигнал с 8% спрямо долара). Така, че напълно е реалистично само след едни 5-8 години Китай да се изравни по БВП със страни като Словакия или Унгария.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 8 rate down comment 6
АнтиФъшкист
преди 2 години
Ръст а икономиката на Китай 8%, инфлацията ф САЩ 8% плюс 1 мильона нови спящи на палатки по тротоарите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 9 rate down comment 6
Стоян Петров
преди 2 години
Китайският модел работеше докато трупаше дългове. Общата задлъжнялост достига 300% от БВП и моделът започва да буксува. Само за януари строителните компании трябва да изплатят книжа за 197 млрд долара. Отлагат, разсрочват плащания, продават активи за да се разплатят, банките им плащат внесени в ескроу сметки на купувачите пари без да са довършили строежа , само за да не фалират. Не са зле само защото икономиката е инерционна система, а при обема на китайската икономика, тяхната е още по-инерционна. Погледни им БВП, не се различава особено от българският на глава от населението.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 8 rate down comment 7
blazingspeed
преди 2 години
Много хора не правят разлика между икономически и политически модел. В Америка няма политически модел. Цялата страна е корпорация управлявана от корпоративно лоби. Силна икономика, слабо и разделено общество, ниска избирателна активност породена от безсмислието на избирателния процес. В Китай поне не се заблуждават по тази тема. Еднопартийната но стабилна политическа система приела капиталистическия икономически модел си има своите предимства и Китай е пример за това. Комита, соц, сърп и чук... символика изпразнена от съдържание. Никой пет пари не дава. Това е китайския модел, но той не е универсален. За тях това работи и нямат причина да го сменят. Капитализмът сам по себе си не е панацея за благополучието на едно общество както и комунизма. Засега Китай води в резултата със своя хибриден модел и то сериозно.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 7 rate down comment 10
Dr. Vatnikov
преди 2 години
Разбира се, че има успешни, по-малко успешни и неуспешни модели. Ком партията никога не е имала успешен модел. Инициативните, хората, които носят промяната, не търпят комунисти. Джак *** наскоро се убеди в тая работа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още