Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Великобритания си остава силно имигрантска, но на местните вече не им пука

Половината британци сега смятат, че чужденците са необходими, за да помогнат за икономическото възстановяване на страната им

Великобритания си остава силно имигрантска, но на местните вече не им пука

Снимка: Архив Ройтерс

Към края на 2021 г. във Великобритания са живели 9,6 милиона души, които са родени в чужбина, или 14,5% от населението. През същата година бяха издадени почти един милион визи на хора, които искат да дойдат да работят, учат или живеят в Обединеното кралство. Това са най-високите подобни данни в историята, пише Джон Бърн-Мърдок за Financial Times.

Върнете се към юни 2016 г. и идеята, че Brexit – кауза, изпъстрена с антиимиграционна реторика – ще доведе до по-голям брой чужди граждани, влизащи в Обединеното кралство, отколкото преди референдума, би ви изглеждала фантастична. Но най-вероятно Великобритания ще се окаже точно в такава ситуация през година.

Може би още по-изненадващо е, че увеличението не беше посрещнато с възмущение от милионите, чиито гласове за напускане на ЕС бяха мотивирани предимно от опасения относно имиграцията. Всъщност едно от най-поразителните развития през последните пет години беше разминаването между нивото на имиграция и загрижеността за него.

За трите десетилетия преди референдума за Brexit делът на хората, посочващи имиграцията сред най-важните проблеми, пред които е изправено Обединеното кралство, се движеше почти в крак с броя на пристигащите чужди граждани. Изведнъж двете величини се раминаха. Между 2016 г. и 2019 г. броят на имигрантите в Обединеното кралство като цяло не се промени, но делът на британците, загрижени за имиграцията, спадна от почти половината до един на всеки седем.

Най-доброто обяснение е, че британските възгледи за имиграцията винаги са били много повече от проста игра с числа. Изследванията на аналитичния център British Future постоянно установяват много по-силна обществена подкрепа за имиграционна политика, която дава приоритет на получаващите разрешение – независимо от въздействието върху общия брой имигранти – отколкото за такава, която възпира всички желаещи.

Наблюдава се и рязък обрат във възприятието за имигрантите. Преди десет години само един на всеки четирима смяташе, че имигрантите са необходими, за да помогнат за икономическото възстановяване на Обединеното кралство; половината мислеха, че те го възпрепятстват, като отнемат работни места от британците. През 2022 г. тези нагласи размениха местата си.

Тази динамика сочи, че преминаването след Брекзит от свободно движение на хора към точкова система за гражданите на ЕС, отговаря на националните нагласи, като едновременно с това набляга на контрола и подчертава ролята на имигрантите в британското общество.

Спорният план на правителството за изпращане на търсещите убежище в Руанда не намери покритие. Освен разходите, неосъществимостта и факта, че може да изостри проблема, той също така привлича вниманието към пристигащите малки лодки с имигранти, единственият фактор, върху който правителството няма никакъв контрол.

Повечето британци казват, че симпатизират на мигрантите, пресичащи Ламанша, като подкрепата за възпиращ подход към търсещите убежище е ниска и намалява. Използвайки непопулярна политика за увеличаване значимостта на проблем без текущо решение, правителството рискува само да си навлече беля.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Деляна Петкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (11)

   1| 2    
0
 
1
 
11
преди 1 месец
"но на местните вече не им пука" - това е абсолютна лъжа! На местните всъщност им пука толкова много, че вече започват да се наблюдават трендове как британците се изселват от райони с преоблавадащо мюсюлманско население, или от такива, в които такова население започва да става значителен процент. Тия там тепърва ще има цестоко да страдат.
3
 
2
 
10
преди 1 месец
Тия Вова Путин няма нужда да ги бомби. Нигъро-талибаните ще ги изколят като cвини, каквито те са си. Съвсем са загубили инстинкт за самосъхранение. Цял свят ще си отдъхне. Ама и ген. Вазов успешно ги редуцираше при Дойран. Все едно остави някой четвъртмилионен град без нито един мъж.
1
 
2
 
9
Императорът до: юрист
преди 1 месец
Когато си права, права си. И аз мразя обpaтняците. Вървят от другата страна на улицата, значи са фaшисти. Нагли и арогантни са, но за сметка на това са подли. Но иначе много им харесвам данъчните закони и затова инвестирам основно в техни компании.
2
 
4
 
8
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Всички мои приятели, познати и колеги след пътуване или живот в западна Европа са ми споделяли, че *** там е голяма и става все по-голяма. Бил съм само в Германия и Швейцария и имам слаби лични наблюдения, но и не ми се ходи. За сметка на това съм обиколил и живял в източна Азия - Китай, Ю. Корея, Япония, Малайзия, Индонезия, Тайван, Филипини, източна Русия. По-добре бял в жълта Азия, отколкото бял в черна Европа!
4
 
1
 
7
юрист до: jojoba70
преди 1 месец
'',.. Единственото нещо което не харесвам на коментарите ти е , че си много крайна във възгледите си....'' Това си е напълно нормално. Всеки е живял различен начин на живот и е в различна възрастова група. Човек, който не се е пречупвал, въпреки, че е бил поставен от Живота в крайни ситуации, няма как да не има ясни червени линии, които не позвоява никому да бъдат преминати. Ако това се приема за крайност- о.к.- така да бъда, но все пак- всеки има правото да живее живота си по начина, по който е решил да отговори на предизвикателствата в него и да бъде уважаван за начина, по който е излязъл от тях. Доста хора напр. биха се огънали и нямаше да постигнат успех, ако живееха в България през 1997г. , бяха студенти в град, различен от родният им, по време на хиперинфлацията, при краен недостиг на хранителни продукти и перилни препарати, както и на количеството парични знаци, необходими за закупуването им на хиперинфлационни цени, и трябваше да си позволяват само един хляб за шест календарни дни, и въпреки това са издържали университетските си семестриални изпити с отличен и много добър, а други хора просто го направихме и забравихме в последствие за тези изпитания, но те оставиха в нашият живот ясна следа- точно определени червени линии, които не трябва да се преминават. Както се вижда, нещата не са сложни...

Още от Анализи
САЩ и Европа да се готвят за нова съпротива от Ердоган