Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Вредно ли е неравенството при компаниите?

Капитализацията на Apple и Microsoft вече е почти колкото тази на индекса на малките фирми в САЩ

Вредно ли е неравенството при компаниите?

Снимка: gettyimages

Неравенството не е само при хората. То също засяга и компаниите. А корените на корпоративното неравенство може да имат много общо със задълбочаващото се социално неравенство, което причинява болка и гняв по целия свят, пише Джон Отърс за Bloomberg.

Две неща ни карат да мислим за това. Първото са протестите по света и по-специално в Чили. Те бяха предизвикани преди всичко от неравенството и сочат, че недоволството от него достига критична точка. Второто е забележителната статистика, че само две компании, вечните технологични конкуренти Apple и Microsoft, сега струват почти толкова, колкото целият индекс Russell 2000 на по-малките фирми. Това не е било никога.

Големите стават все по-големи и очевидно техните акции се представят значително по-добре от индекса, който мнозина приемат като еталон за света на малките компании в САЩ. Последният отчет на Microsoft не предизвика голямо въодушевление, но има големи шансовете двата технологични гиганта скоро да надминат Russell 2000 по капитализация.

Големият размер не е навредил на акционерите на Apple и Microsoft, но дали е здравословен? Тим Ву от юридическия факултет на Колумбийския университет написа миналата година трактат, озаглавен „Проклятието на големия размер“, в който призова енергично за по-строго прилагане на антитръстовите правила. Наскоро той коментира, че олигархията и концентрираната сила на компаниите са съществена част от проблема в Чили. „Настоящата революция там няма нищо общо с демокрацията или свободата, както твърдят западните правителства. Франция, Чили и Испания са демокрации“, каза той. „Хонконг е може би най-свободното място на земята. Става дума за олигархията".

Авторът на „Митът за капитализма“ Джонатан Тепър сочи, че липсата на антитръстово законодателство е позволило на компаниите да се разраснат и да използват пазарната си сила по начин, който накърнява интересите на клиентите им и предизвиква вида социални несгоди, довели до вълненията в Чили и други места, подкопавайки капитализма.

Изграждането на силна конкурентна позиция някога бе възприемано положително, използвайки простонародната фраза на Уорън Бъфет, че търси компании, които биха могли „да изградят широк икономически ров около себе си“. Сега на това се гледа като на експлоатиране на конкурентната позиция. То също така е политически избор. Можем да цитираме Крис Брайтман, главен инвестиционен директор на Research Affiliates LLC: „Разпределението на дохода между труд, капитал и наеми е политически избор, а не природна сила. За да скъсаме с настоящата среда на борсата, която възнаграждава компаниите, които създават ровове, а не инвестират, ще трябва да внесем промяна в нашата политика, а също и в регулаторната ни рамка".

Наистина ли окопаването на компаниите вреди на обществото? Андрю Лапторн, главен глобален количествен стратег за акциите в Societe Generale, преди две години публикува голям доклад за концентрацията в индустрията, в който изрази някои резерви. Данните вече са малко остарели, но все още са уместни. Ако погледнем пазарния дял на първите пет компании по приходи във всеки сектор, виждаме, че концентрацията в САЩ наистина нараства, но едва след като тя значително се понижи през икономически жизненото (и богато на сливания) десетилетие на 90-те години.

Концентрацията нарасна след дотком балона, но тази мярка не е толкова лоша, колкото беше през 1990 г. А и САЩ не е светът. Използвайки индекса Herfindahl - стандартна статистическа мярка - можем да видим, че концентрацията в индустриите по света е намаляла през 90-те години. Но оттогава, макар в САЩ най-големите компании да се разраснаха, концентрацията остана по-ниска в останалия свят. Тъй като много страни се отърсват от миналото си на държавен контрол, в което правителствените монополи обикновено доминираха икономиката, това не е непременно изненадващо.

Междувременно установяваме, че макар общият брой на американските акции да се е свил значително от началото на века, други страни са повече от балансирани в това отношение. Това е вярно както от гледна точка на общия брой регистрирани на борсата компании, така и откъм приходите, които генерират, където при Западна Европа и Япония има спад.

Преди всичко американски феномен ли е концентрацията? И вредно ли е тя? Данните показват, че петте най-големи компании от всеки сектор в САЩ са наистина неимоверно по-печеливши от останалите. Тази пропаст значително се разшири през последните 20 години. Но средната рентабилност на „останалите“ не е много по-ниска от средната за света.

Естественото предположение е, че най-големите компании експлоатират своята пазарна доминация и действат заговорнически или олигополистично. Но може би те просто използват размера си, за да вървят нагоре по начин, по който другите компании не могат. Наскоро изтъкнах, че американските компании са увеличили задлъжнялостта си след кризата, докато европейските компании са я понижили. Изглежда, че това явление се наблюдава предимно при най-големите компании.

Струва си да си зададем въпроса дали корпоративната концентрация е само американски феномен и дали води до злоупотреба от страна на компаниите.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

2
 
2
 
2
преди 8 месеца
Природата от която сме част (независимо от мнението ни) не знае лимити на Успеха и Падението.
Добро и Зло са само наши интерпретации.
2
 
0
 
1
преди 8 месеца
Няма профилна снимка
разбира се , че е мега вредно ... дори бих отбелязал убийствено . стават прекалено голями за да фалират ! мачкат всичко по пътя си . и мярката от 30% владеене на пазара , било то на национално или глобално ниво трябва да се преразгледа . не трябва да е повече от 5-10% . достигнат ли връх , трябва да се разделя бизнеса им на части ...

Още от Анализи
Обещано и неспазено: мрачният търговски баланс на Доналд Тръмп