IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Външната политика на Тръмп най-после бе пусната на свобода

Тръмп вярва – и често посочва изрично, че САЩ са разкъсвани от системата, която са създали

17:33 | 21.07.18 г. 3
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Имаше много шокиращи неща, но на практика малко изненади във вихъра от дипломатическа разруха, която представляваше европейската обиколка на американския президент Доналд Тръмп от последните седмици. Цялото това поведение, което разтревожи наблюдателите от двете страни на Атлантика – безпричинното унижение на съюзниците в НАТО, хищническото поведение спрямо приятели в нужда, доверчивата среща с нахиления руски диктатор – са все примери от учебника на външна политика на Тръмп.

Представянето на Тръмп по време на срещата на върха на НАТО в Брюксел и неговата среща с Владимир Путин в Хелзинки подчертаха преминаването на неговата кампания за деконструиране на американската външна политика на по-висока предавка. И изглежда все по-малко вероятно, че защитниците на дипломатическата традиция ще могат да ограничат щетите, посочва историкът Хал Брандс в материал за Bloomberg.

Тръмп вярва – и често посочва изрично, че САЩ са разкъсвани от системата, която са създали, и могат отново да започнат да печелят само ако унищожат тази система и използват своята ненадмината сила, за да използват по-ефективно други страни по време на безредието, което ще последва.

Добавете и личните наклонности на Тръмп – огромната вяра в собствените си способности за сключване на сделки, неговото често изразявано възхищение към лидерите с твърда ръка, склонността му към поляризиране и конфликти – и получавате сместа от влияния, която насочва дипломацията му.

Тръмп не може да не е себе си и от полагането на клетва насам той неведнъж се е връщал към заемането на антагонистично поведение в своята същност спрямо съюзници, свободна търговия, мултилатерализъм и някои от другите стълбове на американската политика.

Но чуждестранните държавни представители, които работят интензивно, за да поддържат ежедневните отношения на своите държави със САЩ непроменени, американските сенатори и представители, които подкрепят американския интернационализъм, дипломатите и политиците, които често се опитват да смекчават импулсите на Тръмп, целят едно и също.

До известна степен тази не толкова потайна кампания се радва на забележителен успех. Американското военно сътрудничество с НАТО е също толкова здраво, колкото когато и да е било от края на Студената война насам. Все още не е имало големи дипломатически отстъпки с Русия, срещу която има по-твърди санкции от времето преди Тръмп да дойде на власт. Позициите на САЩ и НАТО в Източна Европа бяха подсилени.

През 2017 г. се появи идеята, че дори – може би, самият Тръмп се е помирил с консенсуса на статуквото. Погледнато в средата на 2018 г. обаче тази преценка очевидно е прекалена. В едно нещо Тръмп става „повече Тръмп“ с времето – с времето той се завръща към инстинктите си по въпроси, вариращи от иранското ядрено споразумение до митата, той удвоява своя антагонизъм спрямо съюзниците си, както и желанието за сближаване с Русия.

В същото време президентът е уволнил или разчита все по-малко на съветници, които в общественото пространство са описвани като хора, които го държат под контрол. Дори има съобщения, че министърът на отбраната Джеймс Матис вече не се ползва с благоразположението на президента, който се възползва от все повече възможности да остави върху американскат политика своя отпечатък на „Америка на първо място“.

Докато президентът надъхва своите избиратели преди междинните избори за Конгрес и президентските избори през 2020 г., очаквайте истинският Тръмп да започне да се появява все по-често.

Друга промяна е и това, че опозицията срещу дневния ред на Тръмп за „Америка на първо място“ отслабва с времето. В Капитолия републиканците правят от време на време проверки на президента по определени въпроси – особено санкциите срещу Русия и – евентуално по отношение на китайския производител на мобилни телефони ZTE, а стожери на интернационализма като сенатор Джон Маккейн надеждно осъждат изблиците на Тръмп. Но политическата клика на републиканците като цяло е дала преднина на президента по повечето въпроси, особено що се отнася до търговията, признавайки, че Тръмп е особено популярен сред избирателите на партията.

Тръмп също така преформулира политиката на Републиканската партия по основни геополитически въпроси. Президентът може и да не е напреднал много по отношение на политиката спрямо Русия, но наложи доста по-дружелюбно отношение спрямо Москва сред републиканските избиратели.

Тръмп също така показа, че може да има дълбоко въздействие върху глобалната роля на САЩ, дори когато реториката и поведението му са далеч по-радикални от политиките, които Вашингтон реално преследва. НАТО все още се справя относително добре по основните въпроси, които съставляват ежедневната му дейност. Но въпреки това Тръмп отчужди и унижи достатъчно американските съюзници, за да може да постави под въпрос дългосрочното здраве на Алианса.

По същият начин е напълно възможно нищо съществено да не последва от срещата на Тръмп с Путин. Но контрастът между загрижеността му за руския президент и неговото презрение към американските съюзници все още поражда съмнения за това дали САЩ все още са готови да застанат зад приятелите си или до страната, която най-активно дестабилизира международната система.

Наскоро в книга заявих, завършва авторът, че американската външна политика може да устои на четири години Тръмп, но осем години са твърде много. В момента дори датата януари 2021 г. изглежда много, много далеч.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:59 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 4 rate down comment 8
IQ96
преди 5 години
Авторът се опитва с несвързани и противоречащи си твърдения да накара някой да му купи книгата;-) Да, ама не. Не си струва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 10 rate down comment 10
Slavi.13
преди 5 години
Омразата към Тръмп и опитите му да прокара идеите си за Америка на първо мястопоказва, че и в Америка, както в Европа и у нас има хора за които най-важни не са националните интереси, а интересите на задкулисието. Проблемът на всички и тези от неговата партия които не го харесват е, че Тръмп е вече любимец на американците. Тези американци които работят и изграждат гръбнака на САЩ а не на латиносите, емигрантите и дву и три половите. Това плаши "естабилишмънтът" и "Клинтъновци" защото подкрепата за Тръмп расте все повече и на Уолстрийт и сред така наречените обикновенни американци на които им писна от лъжи и интернационализъм. Успех на Тръмп и дано по скоро претвори идеите си в реалност!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 22 rate down comment 16
dr.5rov
преди 5 години
Интересна статия, явно написана от противник на Тръмп. В нея, добре описани, всички странности в новата политика на Америка се приписват единствено и само на Тръмп. Това, разбира се няма как да е вярно. Със сигурност зад него стоят, много дълбоко скрити, могъщи сили и той просто води тяхната политика, твърдо убеден, че това е правилната политика за САЩ. Но каква е тя, тази политика? И тука ми хрумна една конспиративна теорийка, която би могла да обясни доста добре случващото се. Тя може да бъде само конспиративно-спекулативна, защото нямам как да знам нещата и мога да правя само предположения. Накратко, би могло да се предположи, че някъде към 2011-13 г. във вихъра на всички трудности, с които трябваше да се справя САЩ, на фона на възхода на Китай и безплодието и безпомощноста на ЕС, би могло да се породи в част от елита на САЩ идеята - не би ли могло да се направи подходящ алианс с елита в Русия за някакво съвместно опериране в международните отношения, така че двете страни да станат безусловните лидери, налагащи дневния ред и развитието на света. Наистина, ако двете страни успеят да влезят в някакво съгласие, реално няма кой да им се противопостави. Защо Русия? ЕС се оказа много ялова организация. За съществуването си тя се нуждае от подкрепата на САЩ. От тук и гнева на Тръмп към ЕС. Вместо да помагат на САЩ, те се нуждаят от неговата помощ, а и го конкурират успешно. Китай е твъде многолюден, нахъсан да работи и да се развива технологично. Лесно може да стане доминантен в отношенията си със САЩ. Остава Русия. Малобройна е спряно САЩ, технологично е доста по-назад и освен това има много суровини. Реално тя не може да конкурент на САЩ с шансове да надделее, но пък елитът им има амбициите да доминира. Един такъв алианс, разбира се е смъртоносна заплаха за онази част от световният елит, които се борят за някакво универсално човечество, без държави и отечества, без род, без раси и дори без пол. И разбира се са взети спешни мерки - събитията в Украйна и всички онези последвали ограничения на връзките между Русия и Запада. Сатанизирайки руснаците и Путин в съзнанието на хората, те на практика направиха невъзможно сътрудничеството на САЩ с Русия. Е, сега Тръмп и хората в сянка зад него, се опитват да завъртят кормилото. От тук и всички странности в поведението на Тръмп. Дали ще успеят? Тук всеки можи да продължи историята според желанието си.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още