Въпреки възстановяването не всичко е „розово“ за италианската икономика

Показателите и прогнозите в Италия се повишават: икономиката се е съвзела след рецесията от 2012 и 2013 година, но остават множество предизвикателства, както и опасността да й се отразят парламентарните избори на 4 март, информира AFP, цитирана от БТА.

Третата икономика в еврозоната отчете за миналата година най-голямото увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) от седем години (+1,4 на сто).

Този растеж обаче остава по-слаб от достигнатите 5,7 на сто през 2008 година, преди икономическата криза. По този показател Италия изостава далеч от нарастването на БВП с 2,5 на сто в еврозоната през изминалата година. По оценки на Европейската комисия страната дори е била на последно място във валутния съюз през 2017 година.

Икономистите обясняват тази слабост най-вече с производителността, която е една от най-ниските в Европа в резултат на поредица фактори: липса на кредитиране, неадекватна връзка между образованието и нуждите на компаниите, неособено благоприятна бизнес среда.  

"От 1999 година разликата (в производителността) между Италия и другите големи страни от еврозоната значително се е задълбочила", така че днес БВП за един час труд е "по-малък с 25 на сто в сравнение с Германия или Франция", отбелязва Никола Нобиле от Oxford Economics.

Марката "Произведено в Италия" все пак е водеща в много сектори - като модата или кухненските мебели - но това не се дължи на политиците, изтъква Алесандро Илипранди, президент и главен изпълнителен директор на Бонаудо (Bonaudo), компания, специализирана в кожените изделия - сектор в който Италия държи 65 процента от европейското производство.

По думите му всекидневни пречки са бюрокрацията, бавното правосъдие и извънредно високите такси.

Правителствата на левоцентристите Матео Ренци и Паоло Джентилони през последните години взеха мерки, до известна степен успешни - Италия се изкачи от 87-о на 46-о място в индекса на Световната банка за лесно развитие на бизнеса, но при все това изостава след Румъния и Молдова. 

Пазарът на труда стана по-гъвкав след реформата, улесняваща съкращенията и въвеждаща постоянни трудови договори с нарастваща защита. Все още обаче трудно може да се измери реалното й отражение, въпреки че Ренци многократно заяви, че благодарение на нея от 2014 година са създадени 1 милион работни места. Според други, включително синдикатите, с нея са създадени най-вече непостоянни работни места.

В Италия корпоративното облагане беше понижено от 27,5 на 24 на сто - доста по-малко, отколкото във Франция (33,3 процента), но по-високо, отколкото във Великобритания (19 на сто) и много, много по-високо в сравнение с Ирландия (12,5 на сто) и Унгария (9 на сто).

Но Никола Нобиле се опасява, че бъдещото правителство няма да продължи реформите, сред
които преодоляване на бюрокрацията, а след обещанията на някои партии да намалят драстично данъците има опасност да се раздуят бюджетният дефицит и дългът, който и без това е втори по размер в еврозоната (131,6 процента от БВП).

Още повече, че както изглежда не се очертава конкретно мнозинство, според социологическите проучвания преди вота, което предвещава продължителни преговори за съставяне на правителство и голяма неяснота за бъдещата политика, а това има опасност да предизвика сътресения на финансовите пазари.