Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Вътрешните политики на Байдън губят скорост

Американският президент ще трябва да защитава своите реформи

Вътрешните политики на Байдън губят скорост

Снимка: Bloomberg

Американският президент Джо Байдън беше в своята стихия през последната седмица. Обиколката на Европа, включваща срещи на Г-7, ЕС и НАТО, беше в услуга на външнополитическия талант на този опитен дипломат. Той извлече от срещите по-голямо чувство за западно единство и, ако няма сближаване с руския президент Владимир Путин, поне по-твърдо усещане за възможното. Тонът на срещата им в Женева е бил „конструктивен“, настоя Байдън, цитиран от Financial Times в редакционен коментар.

Но връщането вкъщи ще потисне настроението му. Вярно е, че Върховният съд потвърди Закона за достъпните грижи, за чието създаване Байдън помогна като вицепрезидент на Барак Обама. Мнозинството от седем срещу два гласа в съда имаше отзвук, преминаващ политическите линии. Но оцеляването на този исторически закон само налага въпроса с какви трайни реформи ще бъде известен самият Байдън в бъдеще.

Едно президентство, което беше оприличено на това на Франклин Рузвелт във вътрешните си амбиции, започва да се забавя. Законопроектите, които се натъкнаха на непреклонност в Конгреса, включват инфраструктурния план на Байдън и така необходимата реформа на избирателните права. Увеличенията на данъците върху корпорациите, които трябваше да помогнат за финансирането на първия законопроект, също са под въпрос. Байдън дори не може да се утеши с обвиняване единствено на републиканците. Дясното крило на неговата партия, в лицето на сенатора от Западна Вирджиния Джо Манчин, е част от съпротивата.

Още по темата
Всичко това, не забравяйте, е преди междинните избори (за Конгрес - бел. прев.) през 2022 г. В това отношение историческите прецеденти не вещаят добро за демократите. Предишните двама президенти на партията загубиха Конгреса при първите избори. Техните вътрешни програми така и не се възстановиха напълно.

Но Байдън далеч не е безпомощен. Едно от решенията е да отмени квалифицираното мнозинство (от 60% - бел. прев.), което се изисква за повечето законопроекти в Сената. Части от демократическата левица настояват за едностранното (гласовете на демократите, 50% + вицепрезидентката Харис, биха били достатъчни – бел. прев.) му пълно премахване. Те са прави, че обществената воля твърде често е осуетявана в горната камара. Но премахването минава за ядрена опция по основателна причина. То ще разчисти пътя за следващия републикански сенат да приеме спорни закони с крехко мнозинство. Така се рискува всяка компромисност и сдържаност, която има на Капитолийския хълм.

Друг начин е да се привлекат избирателите през главата на Вашингтон. По-скоро е добре, че Байдън е по-тих и по-малко видим от своя предшественик Доналд Тръмп. Избирайки го, американците гласуваха отчасти за отдих от политиката. Той като цяло оправда очакванията. Първата му пресконференция като президент беше повече от два месеца след изборите. А и Байдън туитва умерено.

Тази ненатрапчивост обаче има своята цена. Политиките, които изискват огромна обществена подкрепа, в крайна сметка се оказват недостатъчно лансирани. След една седмица или повече на геополитика, Байдън трябва да удря по-настойчиво барабана за реформите си у дома. Най-малкото, това ще изправи сенаторите пред политическия риск от противопоставяне на популярните идеи. Навремето Законът за достъпните грижи беше изключително спорен, но сега републиканците плащат избирателна цена, дори само заплашвайки с домогвания. Байдън има предимството да предлага законопроекти, които са харесвани от самото начало.

Администрацията на Бил Клинтън смяташе управлението за „постоянна кампания“ за убеждаване на обществеността. На Байдън му липсва красноречието на Клинтън, но той е много по-добър политик пред масите, отколкото предполагат неговите критици, обсебени от гафовете. С кратки изключения, поведението му по време на първичните президентски избори на Демократическата партия беше адски последователно. Преди няколко месеца изглеждаше, че той не просто ще постигне свой собствен еквивалент на Закона за достъпните грижи, а може би дори няколко. Доколко ще спаси тези надежди, отчасти зависи от това колко упорито ще се бори.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Пауъл и Лагард са в една лодка, но на Фед му е по-трудно да балансира на нея