Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Забраната за плащане на дивиденти от американските банки би била лоша политика

Всяко действие за прекъсване на изплащанията би генерирало почти никакви ползи при значителни разходи

Забраната за плащане на дивиденти от американските банки би била лоша политика

Снимка: Bloomberg

Икономическите сътресения, свързани с пандемията Covid-19, предизвикаха призиви Федералният резерв да попречи на американските банки да изплащат дивиденти, следвайки подобни действия на регулаторите в Европа и Великобритания. Това би довело до почти никакви ползи и значителни разходи. Всъщност забраната може да засегне способността на банките да подкрепят кредитирането и икономическия растеж, както сега, така и в дългосрочен план, пише за Financial Times Грег Бер, президент и главен изпълнителен директор на базирания във Вашингтон Bank Policy Institute.

Още по темата
Досега американските банки успяваха да посрещнат голяма част от неочакваното търсене на капитал и ликвидност, породено от този рязък спад на икономическата активност. Американските банки драстично разшириха кредитирането си в началото на здравната и икономическа криза. Докато кредитирането от Фед се повиши с около 120 млрд. долара, банковото кредитиране е нараснало с 800 млрд. долара, главно във вид на финансиране по кредитни линии.

Банките имат допълнителен капацитет за кредитиране. Регламентите след настъпването на кризата изискват по-големите банки да оперират с огромни капиталови буфери над регулаторните изисквания. Към края на първото тримесечие най-големите банки - тези с активи за над 100 млрд. долара - притежават капитал от 245 млрд. долара над тези изисквания, включително всички приложими регулаторни буфери. Това се изразява в кредитен капацитет от над 2 трлн. долара.

Банките в САЩ също така остават силно капитализирани, като буферите са непокътнати дори и след големите провизии през първото тримесечие според новия счетоводен стандарт „текуща очаквана кредитна загуба“ (CECL). Това ново правило, подобно на европейския стандарт IFRS 9, изисква банките да заделят резерв срещу всеки заем въз основа на очакваните загуби при настоящите икономически перспективи. Най-големите американски банки добавиха около 60 млрд. долара към своите резерви през първото тримесечие на 2020 г., но все още поддържат високо средно съотношение на капиталова адекватност от първи ред (11,4%). Това е много над минималното ниво от 4,5 на сто.

Разбира се, ако рецесията се задълбочи, банките ще трябва да попълнят още резервите си. Те обаче продължават да генерират печалба, която може да се ползва за тази цел. Буферите също могат да се използват за запълване на всякакви празнини.

В САЩ Фед управлява способността на банките да изплащат дивиденти и чрез годишния си стрес тест. В рамките на този тест банките трябва да предвидят разходи за дивиденти през следващите четири тримесечия в допълнение към всички минимални капиталови изисквания.

Като оставим настрана предполагаемите й ползи, цялостната забрана за дивиденти извън настоящата регулаторна рамка би довела до значителни разходи. Тя би затруднила оценяването на банките от инвеститорите, като по този начин ги направи по-малко инвестируеми. Инвеститорите биха могли да предпочетат компании, чиито бордове на директорите запазват правомощията си да максимизират стойността за акционерите, стига всички нормативни изисквания да бъдат изпълнени.

Това би продължило тревожна тенденция. Съотношението на пазарна спрямо балансова стойност на американските банки намаля през последните 10 години поради различни фактори, включително засилена регулация. В резултат на това американските банки, включени в индекса S&P 500, се търгуват средно при 1,1 пъти счетоводната им стойност - в сравнение с 9,9 пъти за индекса като цяло.

Към този момент голямата привлекателност на силно регулираните банки за инвеститорите е способността им да генерират стабилен поток от дивиденти. Ако тази способност се отнеме с лека ръка, инвестиционните аргументи ще изчезнат.

Нещо повече, опитът в Европа и Обединеното кралство не предоставят никакви основания за САЩ да ги последват. Докато американските банки през 2019 г. извършиха приблизително 73 на сто от изплащането на капитал чрез обратно изкупуване на акции и само 27 на сто чрез дивиденти, европейските банки разпределиха 4 на сто чрез изкупуване и 96 на сто чрез дивиденти. Големите американски банки вече обявиха доброволно спиране на изкупуването на акции през второто тримесечие.

По-важното е, че опитът на Европа и Великобритания може да послужи като предупреждение. Органът за банково регулиране на Обединеното кралство обяви забраната си за дивиденти на 31 март, което увеличи комбинираната балансова стойност на банките в страната с около 8 млрд. паунда. Но при отварянето на борсите на следващия ден, пазарната стойност на съответните британски банки спадна с 35 милиарда паунда, или с 43 милиарда, ако се включат загубените дивиденти. И така: 8 стъпки напред, 43 назад. Британските и европейските банки сега търгуват средно на ниво от едва 0,4 пъти тяхната балансова стойност.

Накратко, онези, които се застъпват за спиране на банковите дивиденти от правителството, изглежда са приели подхода „ако не е счупено, нека го счупим“. Макар и може би политически целесъобразен, такъв подход представлява лоша политика и отхвърляне на добрата работа, която свършиха както банките, така и техните регулатори след последната финансова криза.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Ще бъде ли проблем публичният дълг след края на кризата с коронавируса?