IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо сме склонни да генерализираме?

Очевидно имаме трудност да признаем, че нещо може да бъде добро в някои отношения и лошо в други

18:02 | 22.05.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Ако имате колеги, какво мислите за тях? Умни ли са? Компетентни? Мотивирани? Отворен за нови идеи? Добри комуникатори? Работят ли добре като екип? Отговорът може да не зависи от това какво мислите. И този факт подсказва причината, поради която съвременният свят изглежда толкова отровно поляризиран, пише Тим Харфърд за Financial Times.

През 70-те години на миналия век психологът Бари Сто дава екипна задача на групи от непознати, като ги приканва да анализират някои корпоративни данни и да направят прогнози за бъдещите печалби и продажби на компанията. Когато задачата е приключена, той казва на всеки участник колко добри са били прогнозите на неговата група. След това той моли участниците да оценят групата, с която са работили.

Но Стo прибягва до лъжа в името на експеримента: той дава на прогнозата на всяка група добра или лоша оценка чисто на случаен принцип. Няма връзка между това колко добре се е справила групата и това което й казва Сто, че са постигнали.

Психологът открива, че когато хората вярват, че тяхната група е направила точна прогноза, те му казват, че са работили с отворени, мотивирани, ясни, интелигентни и колегиални хора. Но когато им казва, че тяхната група е направила лоши прогнози, те му обясняват, че това не е изненада, тъй като групата е била тесногръда, мързелива, неразбираема, глупава и враждебна отвътре.

По-късни изследователи откриват същия модел, дори когато повтарят експеримента с утвърдени екипи. Както Фил Розенцвайг обяснява в книгата си „Ефектът на ореола“, това поведение не се ограничава само до колеги. Имаме системна склонност да генерализирме както похвалите, така и порицанията. Предполага се, че печелившите компании имат най-добрите политики и процедури във всички области. Този ефект на ореола действа и в обратна посока: засегнатите от скандали политици установяват, че рейтингите им спадат по всеки въпрос - от икономика до външна политика. Очевидно имаме трудност да признаем, че нещо може да бъде добро в някои отношения и лошо в други, независимо дали става въпрос за президент, корпорация или нашите собствени колеги.

Обратният ефект на ореола понякога се нарича „ефект на дявола“ или „ефект на рога“. Нито един от тези термини не се е утвърдил. Така че позволете ми да предложа друг: ефектът на нефтеното петно.

Разногласията, като нефтените петна, изглежда се разпространяват много по-надалеч и по-пагубно, отколкото си мислим. Не е възможно някой да греши само за нещо; той трябва да греши за всичко. Петното ​​покрива и съсипва всичко.

Последна актуализация: 11:18 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още