IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо старите инструменти за намаление на неравенството не работят

Силни профсъюзи, масово образование, високи данъци и държавни трансфери свиха неравенството преди почти половин век, припомня Бранко Миланович

13:00 | 26.03.17 г. 3
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Приблизително от края на Втората световна война до началото на 80-те години бяхме свидетели на един забележителен период, в който неравенството при доходите и богатството в богатите страни намаляваше. Този период се основава на четири стълба: силни профсъюзи, масово образование, високи данъци и държавни трансфери, пише в свой анализ за блога Global Inequality Бранко Миланович, професор в City University of New York.

Оттогава, от около 20 години насам, неравенството отново започва да се увеличава, продължават и безплодните опити за ограничаване на разрастването на някои или всички тези четири стълба - но през 21-и век нито един от тях един не е толкова силен, колкото през миналия век. 

Защо? Миланович започва аргументацията си със синдикатите. Във всички богати страни спада броят на синдикатите, особено в частния сектор. И тази тенденция не се дължи единствено на антипрофсъюзна политика. Правителствата може и да са помогнали, но те не са основната причина. По-скоро причината е в промяна на основната организация на работата: все повече работни места се преориентират от индустрията към сектора на услугите. На мястото на принудително присъствие в производствени халета или офиси се появяват все повече мобилни работни станции. Това води до мълчаливо умножаване на сравнително малки работни позиции, които често не се намират физически на едно и също място. Организирането на разпръсната работна сила е много по-трудно от това на работници, които работят в един голям завод и споделят общ интерес.

В допълнение, отслабващата роля на синдикатите отразява спада на силата на труда над капитала, което се дължи на масивната експанзия на наемния труд (т. е. работата под капиталистическата система) от края на Втората световна война и реинтеграцията на Китай в световната икономика. Последното наистина е еднократен шок, но последиците ще продължават да съществуват в продължение на поне няколко десетилетия и може да бъдат изострени допълнително от бързия ръст на броя на населението в Африка, което би довело до свръхпредлагане на работна сила. 

Масовото образование, от друга страна, на Запад е инструмент за намаляване на  неравенството по време на период, в който средният период на образование скача от 4 - 6 години през 50-те на 13 или повече години днес. Това води до намаляване на т. нар. „skill premium“, тоест на дупката между завършилите висше и тези, които имат само основно образование. Това намаление е толкова голямо, че известният холандски икономист Ян Тинберген е вярвал през 70-те години, че skill premium ще възлиза на нула в края на века.

Но масивната експанзия на образованието е невъзможна, ако в една страна средното образованието трае 13 или 14 години. Не можем да очакваме, че бъдещите малки увеличения на средното ниво на образование ще имат тези компенсиращи ефекти върху заплатите, каквито са имали някога при масовото образование.

Високото данъчно облагане на доходите и силните социални трансферни плащания са от огромно значение за намаляването на неравенството при доходите. Но по-нататъшни увеличения на данъците са трудни от политическа гледна точка. Основната причина е и в това, че днес на ролята на държавата се гледа много по-скептично. За разлика от предшествениците си преди половин век, сега средната класа в много страни е по-скоро критично настроена към данъчни и трансферни мерки.

Последна актуализация: 09:03 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 12 rate down comment 6
Императорът
преди 6 години
Дългоносков е прав, но има и друго. Погрешно е да се смята, че високите данъци, водещи до високо ниво на преразпределение на парите на данъкоплатците бори бедността - напротив: то я СЪЗДАВА. Така все по-нарастващ процент индивиди виждат изгодата да "работят" социално слаби - те превръщат бедността в професия. Отделно - в планетарен мащаб - огромни средства от "богатите" страни изтичат като подпомагане към Негрия - от това положението там не се подобрява, но "богатите" страни обедняват. Ного хора, прекалено левичарски ориентирани, не разбират, че богатството не е проблем: проблем е БЕДНОСТТА - а тя се самогенерира.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 4
Атанасио
преди 6 години
Елементарен анализ защото не се споменава нищо за офшорките които са нелоялна конкуренция тоест незаконни защото пред закона всички стопански обекти са равни но когато фирмите в офшорки плащат 30-80% по-малко данъци спрямо другите фирми в държавата означава НЕРАВЕНСТВО ПРЕД ЗАКОНА(Конституцията чл.19 т.2) Преподавателя в американския университет "Бъркли" Габриел Зукман автор на книгата за скритото богатство на нациите твърди ,че 7,6 трилиона долара са укрити данъци които невлизат в бюджетите на всички държави в света заради офшорките - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1743677512577142Само с забрана на офшорките 3% бюджетни дефицити на САЩ и ЕС стават 2-3% бюджетни излишъци които трябва да се инвестират в точно определени неща за да се избегнат катастрофите
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 17 rate down comment 0
pinoccio
преди 6 години
Остава едно огромно неразбиране, че капиталът има присъща склонност, вътрешна природа да се концентрира. Никакви мерки не могат да помогнат срещу това, защото би означавало да се посегне на самия капитал. Тома Пикети пише същото в своята предизвикала фурор книга - за мерки срещу концентрацията на капитала като метод за борба срещу неравенството. Но това са алабализми, защото не биват разглеждани продуктивният и непродуктивният капитал поотделно, а всичко накуп като подуенския битак. Капиталът има свое вътрешно неразрешимо противоречие - нормата на печалба спада с въвеждането на високи технологии и по-дълбокото разделение на труда. Нормата на печалба спада и с вкарването на повече капитал в производството, защото се забавя растежът като цяло. Затова капиталът започва да бяга към финансиализацията, която е последното му убежище - схемата "пари-пари-пари прим". Следващият етап е да вземе на Вуте магарето срещу откуп. Тогава ще излезе най-фундаменталният труд - "Капиталът срещу Вуте".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още