IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Защо свободното ни време нaмалява, въпреки че работим по-малко?

Едно от обясненията може би е промененото отношение към грижата за децата

14:53 | 06.10.21 г. 10
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: pixabay.com</em></p>

Снимка: pixabay.com

Една загадка на съвременния живот е как толкова много от нас изпитват недостиг на време, въпреки че работим по-малко от нашите предци. През 19 век профсъюзите агитираха за „осем часа работа, осем часа почивка и осем часа за това, което искаме“. През 20 век те успяха да извоюват по-кратко работно време. Но какво се случи с цялото това свободно време, което спечелихме, за да правим „каквото си искаме“, се пита Сара О’Конър на страниците на Financial Times. 

Не става въпрос за проблем с възприятието: на нас наистина не ни достига време. Данните на ОИСР показват, че средното време, което хората прекарват като свободно, е намаляло от 80-те години на миналия век. През второто десетилие на този век средното свободно време е по-малко в 8 от 13 държави, за които има налични данни. То е спаднало с 14% в Корея, 11% в Испания, 6% в Нидерландия, 5% в Унгария и 1% в САЩ.

Броят на хората във „времева бедност” (които ОИСР определя като тези, за които делът на свободното време и възстановителните дейности е по-малко от 60% от средната стойност) се е увеличил от 2000 г. насам в 10-те държави, за които има данни.

Един от факторите е, спадът на седмичното работно време вече не намалява. Обичайната работна седмица се установи на около 40 часа за служителите на пълен работен ден в страните от ОИСР от 90-те години на миналия век. Но само това не може да обясни намалението на свободното време.

Изследване на Resolution Foundation сравнява подробни проучвания за използване на времето от хората във Великобритания през 1970-те и 2010-те години. Данните показват същия натиск върху свободното време, както в други страни, като жените са по-притиснати от мъжете. През 70-те години мъжете и жените в трудоспособна възраст са имали по около 6 часа свободно време на ден, докато днес мъжете имат 5 часа и 23 минути, а жените - 4 часа и 47 минути.

Жените вършат повече платена работа, отколкото през 70-те години, а мъжете вършат повече домакинска работа, но най-голямата разлика се състои в това колко време и двете групи отделят за грижи за децата (което не е класифицирано като свободно време в тези проучвания). Жените отделят над два пъти повече време за грижи за децата, отколкото през 70-те години, въпреки че прекарват много повече време в платена работа. Мъжете също прекарват много повече време в грижи за децата. Което поражда въпроса: кой се е грижел за децата през 70-те години?

Когато зададох този въпрос в Twitter, бях затрупана от отговори на хора, които казваха, че тогава децата предимно са играели навън без надзор, връщайки се за хранене и лягане. Човек си спомня за игрите по строителни площадки и мотаенето по партита, отпивайки от питиетата на възрастните.

Промяната на отношението на родителите към риска може би е фактор. Възможно е също така сега да мислим за „грижата за децата“ по различен начин. Проучванията молят хората да описват своята „основна дейност“ през целия ден по 10-минутни блокове. През 70-те години грижата за децата по-често се е случвала на фона на домакинска работа или общуване, докато сега тя се усеща по-скоро като самостоятелна дейност. Много се изписа за плюсовете и минусите на „хеликоптерното родителство“ (обсесивната грижа за децата - бел. прев.). Като работеща майка мисля, че е възможно също така на родителите, които работят, просто да им липсват децата и те да искат да се съсредоточат върху тях, когато получат възможност.

Има и една по-фундаментална промяна. Въпреки че до известна степен винаги сме имали много задачи, сега технологиите затрудняват разделянето на времето ни между работа и игра. Както Дерек Томпсън писа в Atlantic, „свободното време става все по-рехаво“. Ако гледам телевизия, докато проверявам служебния мейл на телефона си, аз в свободно време ли съм или на работа? Ами ако гледам смешно видео, докато седя на бюрото си? И тъй като границите се размиват, усещането за работата ли се подобрява или пък това за свободното време се влошава?

За офис служителите пандемията замъгли границите повече от всякога. Но работата от вкъщи също позволи на хората да си върнат времето, прекарано в пътуване: скъпоценни нови частици от време, от които много служители не са склонни да се откажат.

Синдикатите в някои страни сега възобновяват настояването си за по-кратко работно време. Във Великобритания Конгресът на професионалните съюзи призова за четиридневна седмица, докато в Германия и Австрия някои иновативни колективни договори позволяват на работниците да предпочетат намалени работни часове вместо по-високо заплащане. Но въпреки че през последните десетилетия работим по-малко, ни е по-трудно да разпускаме.

Хората често отчитат със съжаление, че Джон Мейнард Кейнс е сгрешил през 1930 г., когато е предвидил преход към 15-часова работна седмица. Икономистът обаче знаеше, че няма да е толкова лесно. „Мисля, че няма държава и народ, които да очакват с нетърпение ерата на свободното време и изобилието без страх“, написа той. „Защото сме обучавани твърде дълго да се трудим, а не да се наслаждаваме.”

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:29 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

10
rate up comment 1 rate down comment 1
korn
преди 2 години
Така е селската работа е тежка и ***. Повечето хора ако имат свобода, ще предпрочетат в града. Днес само насила можеш закара млади хора да копат всеки ден на село и да чистят обори. Няма връщане назад, освен ако не стане някой катаклизам.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 2 rate down comment 0
korn
преди 2 години
До някъде няма виновни. Просто човешката природа е такава, да иска още, да се развива, алчна, да пътува, да прави и т.н. Ние сме го направели така, хората, не извънземните. Но го има и друго, така наречените управляващи би трябвало да са най умните хора, които като видят накъде вървим, да вземат мерки, да променят нещо.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 3 rate down comment 0
khao
преди 2 години
интересно ми е на колко години си?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 2 rate down comment 2
mrynmryn
преди 2 години
1-вото - да, всеки сам си избира дали има нужда от даден продукт или не. 40 часовата работна седмица е според зависи, ако не си работодател и не работиш на кофти място - имаш я. Придвижването - тук са виновни всички, масово е по 1 човек в кола, а през това време градския транспорт е наполовина празен. Имам познат, който живя 10г. във Варна и никога не се качи на градския транспорт. Останалите неща са изцяло субективни, много от нас, могат да живеят извън градовете, но просто не им се пътува. Ако нямаш хубава работа, то за това отново си виновен само ти, никой не кара хората да гледат тв или да висят в нета. Имам чувството, че у нас винаги има някой виновен, но не и ти самият.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 1
дядя Вова
преди 2 години
с.в.о.л.очь
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 5 rate down comment 1
дядя Вова
преди 2 години
Лентяите в градовете ги хранеха тия, които се претрепваха от работа на село. Затова сме зле, що никой не иска да работи - по тАлавизора само меринджей, ПиАр, звезди, артисти, журналисти и всякая ***.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 0
khao
преди 2 години
имаше къде... по малък избор, ама си имаше кръчми, ресторанти... кино, спорт... по скъпо, но си ги имашеЕеее, не може да идеш на море в Гърция.. нема пълно щастие.Но ако искаш и черпенето със съседите също е вид социална дейност, която сега също липсва...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 3 rate down comment 1
korn
преди 2 години
Родителите ми са работели по комунизма в цех за машинни части. През половината време играели карти, през другото работели полека. Произведните части били продавани и след това по голяма част от тях връщане като негодни, но заводи никога не фалирвал :-) След работа няма къде да ходиш щото няма нищо, никъде. Събираш се със съседи и се черпите до като заспите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 4 rate down comment 3
korn
преди 2 години
Основната причина е консуматорството като начин на живот. Манията за пари и това какво може да си купиш с тях. Това с 40 часовата работна седмица е мит в повечето държави в ЕС. Придвижванията също отнемат повече време от преди, тъй като всеки има кола и пътува нанякъде. Мръсен въздух, стрес, умора, твърде много телевизия и интернет, всичко това води до полудяване. Пандемията тотално довърши всичко.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 1
khao
преди 2 години
защото НЕ работим по малко... много добре се сещам как бачкаха през комунизма... пуснат банани и всеки си бие шута и беж на опашката!Уж цял ден бачкаш, а накрая пак имаш сили да копаш на село по 2-3 часа!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още